Предложение: И черешите в оранжерии да се включат към обвързаното подпомагане

Националният съюз на говедовъдите в България иска във фермите да се въведат фискални касови апарати, включени онлайн към НАП, с цел млечният сектор да излезе на светло

Четири браншови организации от Плодове и зеленчуци искат при частично пропаднали площи добиви да се доказват само за оцелелите насаждения, а субсидия да се получава за цялата градина

„Приветстваме включването на ягодите и малините в списъка на допустимите култури (за участие в схемата за обвързано подпомагане на оранжерийни култури – б.р.). Световните тенденции са производство на череши на много ниско растящи подложки в оранжерии, което за доста европейски страни вече е трайна тенденция. Желаем да бъде включена черешата като овощен вид за оранжерийно производство.“ Това е едно от предложенията на четири браншови организации – Съюз на Дунавските Овощари, Добруджански Овощарски Съюз, Съюз на Овощарите в България и Българска Асоциация на Малинопроизводителите, подготвено за Седмото заседание на Тематичната работна група за разработване на бъдещия Стратегически план на България. На заседанието, което се проведе на 30 декември, се обсъждаше обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове, зеленчуци (в това число и оранжерийни) и животни. В прессъобщението на МЗХГ след заседанието обаче към обичайните оранжерийни култури – домати, краставици и пипер, бяха добавени само ягодите и малините.

Именно четирите организации са предложили да се постави възрастова граница на трайните насаждения, които ще получават обвързана подкрепа. Мотивът е, че след определена възраст старите овощни градини стават нерентабилни и затова би следвало да се стимулира създаване на съвременни интензивни насаждения, които по-рано влизат в плододаване и имат по-къс живот. Те предлагат стопаните на тези градини да получават компенсаторни плащания за стари сортове, ако са такива, или за биологично производство, ако са сертифицирани, но да отпаднат от обвързаната с производството подкрепа.

Организациите приемат десертното грозде и сливите да участват в редовната група за подпомагане, но изрично настояват винените лозя да бъдат изключени от нея.

Друго справедливо предложение на четирите организации е в години с неблагоприятни климатични условия, при които има частично пропаднали площи над 50% до 99%, производителите да доказват добиви пропорционални на частта на пропаднали площи, за които да се получи пълния размер на обвързаната подкрепа. „За да се избегнат злоупотреби при определяне на степента на пропаднала площ, тук отново предлагаме в комисията по определяне на щетата задължително да участват представители на браншовите организации“, пишат в становището си браншовиците.

На предложението на МЗХГ обвързаното подпомагане за зеленчуци да е само за стопани, които са създали системи за поливане, браншовите организации обръщат внимание, че голяма част от производителите все още не са узаконили водоизточниците си и биха отпаднали от тази основна за сектора подкрепа. Освен това предлагат водоползването от 10 куб. м. да бъде увеличено на 50 куб. съгласно нормативната база на МОСВ за населени места.

НОКА: Защо се завишават изискванията, когато секторът е все така немеханизиран и немодернизиран

От Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) се обявяват против завишените условия за допустимост, свързани с реализацията на мляко, месо и млечни продукти. НОКА счита, че те не са удачни, тъй като анализът в сектора на ДПЖ за изминалия програмен период не установява повишена конкурентоспособност на стопанствата и не установява повишена средна механизация и модернизация в стопанствата, които осигуряват и гарантират по-голямата производителност. Освен това няма информация за увеличен бюджет по схемата, който да гарантира по-висока финансова подкрепа за заложеното по голямо производство. Не е без значение още, че периодът за изкупуване на сурово овче и козе мляко, продължава да е средно много къс за страната.

Аграрен университет: Правилен е изразът „включени в развъдна програма“, а не „под селекционен контрол“

Аграрният университет в Пловдив в лицето на проф. Дойчо Димов от катедра „Животновъдство“ също е изпратил становище. В него се предлага категорията „под селекционен контрол“ за месодайни, млечни крави и овце и кози да бъде заменена с „включени в развъдни програми“. Проф. Димов, който е и председател на Сдружението за отглеждане и развъждане на Маришките овце, мотивира искането си факта, че в развъдната наука и практика не съществува термин „селекционен контрол“. „Освен че не е издържан от научна гледна точка, той до голяма степен ограничи детайлизирането на изискванията в интервенциите, описанието на схемите и условията за допустимост и не може да допринесе за по-добра ефективност за постигане на целите на СПРСЗР 2021 – 2027“, посочва преподавателят.

Проф. Димов предлага да бъде добавена дефиницията за „развъдна програма“, така както е дефинирана в Регламент 1012/2016 г.: „Развъдна програма“  означава поредица от систематични действия, включително записване (измервания), селекция, разплод и обмен обмен на разплодни животни и зародишни продукти   от тях, изготвени и извършвани с цел запазване или подобряване на желаните фенотипни и/или генотипни характеристики в целевата популация за разплод.

Професорът обръща внимание и на предложения текст от министерството, изписан като „застрашени от изчезване биологични и автохтонни породи“, тъй като в нито една класификация на породи животни в научната литература не съществува категорията „биологична“ порода.

При описание на условията за допустимост в интервенцията за „Обвързана подкрепа за овце и кози под т.нар. „селекционен контрол“ (вече предложихме по-горе този термин да бъде заменен) в точката за реализация на продукцията е необходима редакция в текста изписан като: застрашени от изчезване биологични и автохтонни породи.

„С цел постигане на по-голямо съответствие и по-голяма гъвкавост при прилагане на интервенцията за „овце и кози включени в развъдни програми“ (вече използваме по правилният термин) предлагаме допълнение към условията за допустимост както следва: 50 и повече овце-майки от една порода включени в развъдни програми; 20 и повече кози-майки от една порода включени в развъдни програми; 20 и повече овце-майки една от една местна (автохтонни) порода включени в развъдна програма.

ОБЖ: Как така ще отпадне „фуражното мляко“? Телетата и агнетата не пият ли мляко?

Обединени български животновъди (ОБЖ) са против отпадането на така нареченото „фуражно мляко“ при доказване на годишно реализираните количества мляко. От ОБЖ питат: „Нима в едно стопанство не могат да се изхранват с мляко малките телета, ярета, агнета и т.н? Какъв  е мотивът за отпадане? Как в цял един програмен период това можеше, а сега да не може? Както може за месодайното да доказваме предадени животни в друго стопанство, така трябва да се запази и за млечното направление доказване с мляко за фураж!“

От ОБЖ обръщат внимание, че условието за обвързана подкрепа на овце и кози „по селекционен контрол“, които включват минимум 50 овце/кози майки, ще остави извън схемата стопанства, които развъждат местни породи застрашени от изчезване. Затова предлагат текстовете да се променят така: 50 и повече овце-майки под селекционен контрол от една порода; 20 и повече кози-майки под селекционен контрол от една порода; 20 и повече овце-майки под селекционен контрол от местни (автохтонни) породи.

Друго предложение на обединените животновъди е в интервенцията за обвързана подкрепа за овце и кози под т.н. „селекционен контрол“ в условията за допустимост да бъде направена минимална корекция във възрастовия обхват за овце и кози „под селекция“, като вместо от 12 месеца до 7 години да бъде записано от 12 до 90 месеца. Мотивите за това предложение са свързани със спецификата на овцевъдството в страната.

НСГБ: Едва  ли има в света ферма, в която годишната плодовитост да е 100%

За разлика от ОБЖ, Националният съюз на говедовъдите в България (НСГБ) е съгласен да не се признават документи за реализация на мляко за изхранване на животните (фуражно мляко – б.р.). Съгласни са също така и с предложението подпомагането на млечните крави да е в рамките от 22 месеца до 10 години.

В същото време намират за неадекватен текста допустимите за подпомагане крави трябва да са родили в периода от 01 октомври на предходната година до 30 септември в годината на кандидатстване, тъй като той звучи утопично. „Едва  ли има в света ферма, в която годишната плодовитост да е 100%“, посочват от НСГБ. „В момента, най-новите тенденции в Европа са за удължаване периода преди първото осеменяване с цел получаване повече мляко. То няма и логика, когато дневната млечност на кравата е 40 и повече кг, да бъде заплодена. Другата тенденция е увеличаване живота на кравата и получаване на повече мляко за цял живот. Възниква въпроса за абортиралите крави, защото това не са раждания. Голям процент от абортите се дължат на ваксинациите и при проверките, които се правят за заснимане или броене на животните. Освен това, при подаване на заявленията за участие в схемата, как фермерът ще знае колко и кои крави ще се отелят до края на септември, при подадени заявления през май и по-рано“, пита Съюза на говедовъдите.

„Помощта по обвързаната подкрепа се дава именно да се помогне на фермите да произвеждат повече мляко , а не да раждат телета“, пише в становището.

Предложението на НСГБ е това условие да отпадне, да не правим от млечното месодайно говедовъдство.

От НСГБ предлагат реализацията на мляко да се доказва само с фактури въведени в счетоводните системи и проверявани през НАП преди изплащането на субсидиите, както при възстановяването на акциза при газьола. Да отпаднат всякакви  други първични счетоводни документи като протоколи и касови ордери. Нещо повече – Съюзът предлага дори въвеждане на фискални касови апарати включени онлайн към НАП с цел млечният сектор да излезе на светло.

НАЗ: Нали искаме да съхраним въглерода в почвата? Нека променим дефиницията

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ )предлага в свое становище да се допълни дефиницията за „Поддържането на земеделската площ“ по отношение на обработваемите земи със следния текст: „За поддържането на земеделската площ в състояние годно за производство, по смисъла на чл.4, пар. 1, б. а) от Проекта на Регламент за стратегическите планове,  трябва да бъде приложена поне една от следните дейности: на обработваемите земи – изораване, дисковане, култивиране, ивични обработки, мулчиране с остатъците от предходната култура, косене на трева без изнасяне на сено/сенаж.“

Мотивите за това са внедряването на иновативни обработки на почвата, които изключват изораване и дисковане. Минималните или никакви обработки на почвата се практикуват с цел запазване на влагата в почвата, борба с ерозията, задържане на въглерода в почвата и използването му за храна на растенията, както и за възстановяване на биологичната активност на почвата.