Постижимо ли е намаляване с 50% на пестицидите до 2030 г.?

Как България ще постигне европейската цел до 2030 г. употребата на пестициди да бъде намалена с 50%? Знак, че страната ни се подготвя за това редуциране, виждаме в някои проекти на нормативни документи.

Прочети още: Нова наредба за интегрирано производство въвежда фигурата на консултанта

Но в същото време знаем, че в годините много добри намерения са оставали само на книга. Например още през 2014 г. трябваше да се въведе в стопанствата интегрирана растителна защита, само че това въобще не се случи.

През януари миналата година зам.-директорът на БАБХ Николай Роснев заяви на научна конференция в Аграрния университет в Пловдив, че е възможно фермерите да бъдат субсидирани за провеждането на интегрирана растителна защита.

Прочети още: Провеждането на щадяща растителна защита може да се субсидира

Но досега няма публично заявен ангажимент за това от страна на земеделските власти.

За коментар по темата потърсихме доц. д-р Петър Чавдаров, един от малкото истински експерти в сферата на растителната защита.

Доц. Чавдаров със свой колега на учебното поле на университета в Мадейра

Доц. Чавдаров със свой колега на учебното поле на университета в Мадейра

Доц. д-р Петър Чавдаров, специалист по растителна защита в Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков“ в гр. Садово пред Агро Пловдив

Доц. Чавдаров, постижимо ли е според вас ограничаването с 50% на употребата на пестициди до 2030 г.? Тази цел е заложена в стратегията „От фермата до трапезата“ и тя трябва да залегне в Стратегическия план на България.

Наблюдаваме, че списъкът с разрешени продукти за растителна защита, който БАБХ обновява ежегодно, непрекъснато се свива. Забелязва се също, че се увеличават биологичните препарати, но те нямат такава ефикасност, каквато имат конвенционалните. Не съм оптимист на 100%, че до 2030 г. ще съкратим наполовина химическата растителна защита, защото ако това се случи загубите ще бъдат доста големи. Допускам, че при някои модерни оранжерии би могло да има по-сериозен контрол на вредителите и те да се редуцират, но на полето това е невъзможно.

Ако фермерите ползват консултантски услуги на растителнозащитни специалисти, дали тази цел няма да бъде постигната? Защото не са малко случаите, когато земеделците пръскат превантивно без да има нужда?

Мисля, че растителната защита може да се намали чрез избора на сортове. На пазара излязоха устойчиви на вирози сортове. Например бронзовостта, която се пренася от трипсовете е голям бич. Трипсовете се намножиха и създаваха големи проблеми. Но сега вече имаме домати и пипери, толерантни към бронзовост, и това намалява употребата на препарати. С избора на подходящ сорт, с правилна агротехника може да има частични успехи. Но не са само вирусните болести. Има бактерийни и гъбни заболявания …

У нас има ли достатъчно консултантски фирми? Какви са наблюденията ви?

Всички големи фермери си имат агрономи, общо взето. Само когато видят по-тежки ситуации с непознати вредители, прибягват към нас, които се занимаваме с наука, за да потвърдим или отхвърлим тяхното съмнение.

Възможно ли е земеделското министерство да открие схема за ползване на консултантски услуги, така че фермерите хем бъдат задължени да сключат договори с утвърдени консултанти, хем това да не им тежи финансово? Така може би ще бъде гарантирано намаляването пестицидите?

Да, възможно е. Но истината е, че добри агрономи липсват. Все пак това е въпрос на държавна политика и ако се случи, мисля, че науката ще заеме челно място.

Прилага ли се у нас интегрирана растителна защита?

Интегрираната растителна защита е много добро нещо, но хората я отбягват. Може би защото никой не ги задължава. Но пък има и други механизми за извършване на по-щадяща растителна защита. Сертификатът GlobalG.A.P изисква внимателно отношение към химическите продукти, от една страна. От друга – все повече търговци държат доставчиците на селскостопански стоки да са сертифицирани. Хипермаркетите изследват продукцията за пестицидни остатъци и поставя условия, с които производителите няма как да не се съобразят.

Изискванията на търговците водят до положителни промени, но за постигане на целите на европейската стратегия не трябва ли да има и нова държавна политика?

Разбира се. Ако земеделската политика стои зад намаляването на пестицидите, това ще бъде постигнато.

Прочети още: Николай Роснев: Трябва финансово да стимулираме стопаните да прилагат интегрирана растителна защита

В интегрираната растителна защита сме с 30 г. зад Европа

 

 

 

 

 

 

 

Leave a Comment