ФАО: Благодарение на ваксината, светът е напът да се освободи от смъртоносната чума по дребни преживни

При 3500 огнища през 2015 г., броят им е намалял на 1200 за 2019-а

В световен мащаб броят на идентифицираните огнища на чума от дребни преживни животни (PPR), известен също като чума по овцете и козите, е намалял с две трети през последните години, което обнадеждава, че целта за нейното изкореняване до 2030 г. ще бъде постигната, съобщава ФАО.

Припомняме, че чумата по дребни преживни животни бе установена и у нас през 2018 г., но конфликтите, които създаде масовото унищожаване на овцете и козите в района на Странджа, още не са затихнали напълно.

Поради високата смъртност – от 30 до 70 процента – PPR се счита за изключително опасно животинско заболяване, което не е опасно за хората. Въпреки това, поради сериозните си последици за продоволствената сигурност, устойчивостта на общността и поминъка, PPR също има значително въздействие върху хората.

Според нови данни на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) и нейните партньори, през 2019 г. са отчетени малко над 1200 огнища на PPR (най-новите данни са налични), докато през 2015 г. са установени над 3500 огнища.

Намаляването на броя на огнищата на PPR се дължи на ефективността на ваксинационните кампании, проведени в повече от 50 страни. Тези кампании бяха проведени и финансирани от държави с подкрепата на ФАО и партньори. Само в 12 от тези държави над 300 милиона кози и овце са били ваксинирани между 2015 и 2018 година.

Между 2015 и 2019 г. повечето от съобщените огнища на PPR идват от двата региона, най-силно засегнати от болестта – Азия (над 75 процента) и Африка (над 24 процента), въпреки че данните за болестта са недостатъчно докладвани. 

PPR за първи път е идентифициран в Кот д’Ивоар през 40-те години на миналия век, но се е разпространил с особено тревожна скорост през последните 15 години: към днешна дата болестта се среща в повече от 70 страни – главно в Азия, Африка и Средния Изток. Ако не се вземат мерки за борба с PPR, тогава при най-негативното развитие на ситуацията това може да засегне до 80 процента от 2,5 милиарда дребни преживни животни в света, което ще постави някои от най-уязвимите популации на планетата в изключително трудна ситуация.

Около 300 милиона домакинства, за които дребните преживни животни като овцете и козите са източник на храна и доходи, са изложени на риск да загубят поминъка си, ако не бъдат взети мерки за предотвратяване на болестта. Освен това се изчислява, че PPR причинява сериозни икономически загуби – до 2,1 милиарда щатски долара годишно.

Въпреки че първоначално се смяташе, че само дребни преживни животни са податливи на PPR, по-скорошни случаи на PPR инфекция също са докладвани при камили, говеда, азиатски биволи и редица видове диви животни, от африкански биволи до сайгаци в Азия.

Пътят към изкореняване на PPR

През 2015 г. международната общност си постави за цел да изкорени PPR до 2030 г. Оттогава ФАО и Световната организация за здраве на животните (OIE) разработиха и внедриха Глобална стратегия за контрол и ликвидиране на PPR .

„Изкореняването на тази болест е възможно и от съществено значение за прекратяване на бедността и глада. Това не само би спестило ценен източник на храна и доходи за много уязвими групи, но и би могло да предотврати миграцията на цели семейства – риск, пред който са изправени, когато загубят поминъка си. Освобождаването на света от PPR ще означава и по-голяма сигурност и овластяване за селските жени, които често са отговорни за грижите за добитъка “, заяви заместник-генералният директор на ФАО Мария Елена Семедо.

Според последните данни, публикувани през май 2020 г., 58 държави и една област в Намибия са обявени за свободни от PPR, като Русия и Лесото са последните страни, които са влезли в списъка миналата година. Освен това допълнителни 21 държави, които не са имали ново депо на зараза в продължение на пет последователни години, могат да подготвят документация за представяне в OIE.

За да се постигнат статут на свободни от PPR, страните, с подкрепата на FAO и OIE, предприемат строга работа в следните четири етапа: оценка, контрол, премахване и поддържане на статут на свободна от PPR държава.

Въз основа на успешния опит на FAO, OIE и техните партньори в ликвидирането на чума по говедата през 2011 г. и наличието на ефективни ваксини за предотвратяване и контрол на PPR, ваксинацията е от съществено значение.

FAO и OIE препоръчват ваксинация срещу PPR за две последователни години, последвана от ваксинация на новородени животни за една или две години след това.

Основни пречки пред контрола на PPR

„Въпреки че броят на идентифицираните огнища на PPR е намалял значително през последните години, честотата на PPRV инфекция – както географски, така и по отношение на обхвата на приемника – все още е широка и трябва да се направи повече за борба с болестта“, каза координаторът Програма ФАО PPR и ветеринарен специалист Феликс Неуми.

Основните пречки за предотвратяване на PPR и контрол на болестта продължават да бъдат недостигът на ваксини, движението на добитъка и главно организационни проблеми при ваксинацията. Цената на една доза ваксина е около една осма от цената на доставката на ваксината.

Въпреки наличността на термотолерантна технология, никоя от съществуващите ваксини не е термотолерантна и повечето ендемични страни са разположени в тропически или субтропични региони с ограничени ресурси на студена верига за съхранение и транспортиране на ваксини. Настоящите ваксини също не разпознават заразени и ваксинирани животни.

„Ние признаваме, че PPR ваксинацията играе ключова роля за изкореняване на болестта и защита на здравето и хуманното отношение към животните, както и защитата на поминъка. Банката за ваксини PPR предоставя на фермерите навременен и достъпен достъп до висококачествени ваксини, което дава възможност на страните и регионите да бъдат обявени за зони без PPR “, каза Жан-Филип Доп, заместник генерален директор на OIE по институционални въпроси и регионални въпроси.

Фондът / банката за ваксини PPR, създаден от FAO, OIE и други партньори, подобри контрола на качеството и доставката на ваксини. За изкореняване на PPR обаче е необходимо да се запълни недостигът на финансиране за ваксинационни кампании и други програмни дейности.

Първата фаза на глобалната програма за контрол на PPR постави за цел да ваксинира 1,5 милиарда дребни преживни животни до края на 2021 година. Към средата на 2020 г. тази цел беше приблизително наполовина изпълнена, тъй като пандемията на COVID-19 значително наруши ветеринарните услуги през миналата година, включително ваксинации за PPR и докладване на идентифицирани огнища. Тези смущения продължават и през 2021 г., тъй като светът все още се бори с пандемията. 

ФАО също така подчертава необходимостта от координирани мерки за превенция и контрол между съседните държави за ограничаване на трансграничното разпространение на болести. Укрепването на наблюдението на ниво държава и следваксинационният серологичен мониторинг също са от решаващо значение.

Разликата във финансирането на Глобалната програма за контрол и ликвидиране на PPR се оценява на 340 милиона щатски долара. Остават както финансовите, така и логистичните проблеми. Последните данни обаче показват напредък, който потвърждава ангажимента на страните, ФАО и OIE за изкореняване на PPR и дава повод за оптимизъм. Вторият етап от програмата (2022-2027) ще бъде разработен през 2021 година