На 25 януари се раждат любимите Висоцки и Бърнс

Владимир Висоцки

…с Марина Влади

Днес, 25 януари, се навършват 83 г. от рождението на Владимир Висоцки – човекът с дрезгавия глас, гениалният поет, актьор, драматург, бунтар, любимец, враг на съветската власт. Втори като него няма. 

Когато е кандидатствал в школата за актьори към Московския академичен театър, приемната комисия преценила, че му липсват гласови възможности за пеене заради дрезгавия глас. По тази причина Висоцки си изважда медицински документ, с който да докаже, че с гласовите му струни всичко е наред.

Висоцки живее 42 г., умира от сърдечен удар.

Една от най-силните му песни е „Капризните коне“.

 

Робърт БърнсШотландия и светът почитат днес поета Робърт Бърнс. Въпреки че е роден преди цели 262 г. (25 януари 1759 г.), Бърнс продължава да е сред любимите творци, чието наследство вековете не успяват покрият със забрава.

Той е най-големият от 7-те деца на земеделското семейство Уилям и Агнес Бърнс. Детството и младостта му са белязани от черен труд и немотия. Бащата сам е изучавал децата си на четене, писане, аритметика, география и история, а те му помагали в прибирането на реколтата.

Още на 15 години Робърт Бърнс пише първото си стихотворение, сякаш е знаел, че животът му ще бъде кратък. Влюбен непрестанно в Шотландия и момичетата ѝ, поетът създава изключително музикални стихове. Освен това събира народните песни и ги обработва.

Поетът умира на 37 г. от сърдечно заболяване. Той обаче се превръща в национален герой на Шотландия и рождената му дата се празнува във всеки дом.

Три незабравими стихотворения на Бърнс:

ФИНДЛИ

Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам, каза Финдли.
Върви си, всички спят у нас.
– Не всички, каза Финдли.
Не зная как си се решил…
– Реших се, каза Финдли.
Ти май си нещо наумил.
– Май нещо, каза Финдли.
При тебе тебе ако дойда вън…
– Ела де, каза Финдли.
Нощта ще минеме без сън.
– Ще минем, каза Финдли.
При мен да дойдеш, току виж…
– Да дойда, каза Финдли.
До утре ти ще престоиш.
– До утре, каза Финдли.
Ще ти отворя, ала чуй…
– Отваряй, каза Финдли.
Ни дума никому за туй…
– Ни дума, каза Финдли.

В ЦЪФНАЛАТА РЪЖ

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

ПЕСЕН ЗА ЗАПАДНИЯ ВЯТЪР

Най-мил от всички ветрове

е западния, Джин.

Той моето сърце зове

при теб, любима Джин.

 

Гори растат, води шумят

под свода чист и син.

И с ручея към теб летят

и мислите ми, Джин.

 

И сутрин хладната роса

в тревите с теб блести,

и ти си птицата в леса,

и утрото си ти.

 

Звъниката, дори и тя,

и дъхавият крин,

и всички птици и цветя

за теб говорят, Джин.

 

По Клайд-река девойки знам,

облечени в поплин.

Но не видях аз нийде там

момиче като Джин.

 

Видях аз не една мома

с поли от муселин.

Но няма в цялата земя

красива като Джин.

 

Безгрижна — агне в летен ден,

не знае скърби, страх.

Към другиго или към мен

до днес тя няма грях.

 

Страните й са две цветя,

грехът й е един:

премного ме обича тя,

любимата ми Джин.

 

О, ветре западен, ела,

повей над мене пак.

И нека бързата пчела

потърси своя праг.

 

Ти мойта обич ми върни

и нека свода син

да озари за дълги дни

с усмивката си Джин.

 

Със колко клетви тя и аз

се разделихме тук.

И как бе тежък тоя час —

такъв не помня друг!

 

Тоз, който вижда вътре в нас,

и само той един

ми е свидетел колко аз

обичам свойта Джин.

 

Leave a Comment