При новото отваряне на инвестиционните мерки по ПРСР селските райони няма да са с приоритет

Представяне на подпомагането по ПРСР пред браншовиците тази седмица предизвика остър дебат
Ново: Кандидатите по подмерки 4.1 и 4.1 трябва да са регистрирани поне 36 месеца преди началото на приема
Приоритетни ще са биопроизводството, напояването, дигиталните технологии, интегрирано управление на вредители, стопаните със спад в приходите през 2020 г.

земяПрез 2021-2022 г. към Програмата за развитие на селските райони ще се добавят почти 202 млн. евро, които идват по линия на европейския План за възстановяване и устойчивост Next Generation EU. Заедно с преходния бюджет, ПРСР през двете години ще разполага с общо 885 476 421 млн. евро, които се равняват на близо 1,736 млрд. лева.

Тези средства ще бъдат насочени към инвестиционните подмерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 4.2″“Инвестиции в преработка/маркетинг“, 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и 6.3 „Помощ за малки земеделски стопани“. Отделно от това, без да получат средства от Плана за възстановяване и развитие, ще се отворят мерките 6.4.1. „Инвестиции в неземеделски дейности“ , „Интегрирани териториални инвестиции“(общини) и „Водени от общностите местно развитие“ (ВОМР). Общата стойност на средствата по тези общо 7 мерки ще е 589 340 472 евро.

С най-голям бюджет ще са мерки 4.1 – 215 880 000 евро и мярка 4.2 – 197 953 522 евро. За младите фермери бюджетът ще е 24 600 000 евро, за малките фермери 20 000 000 евро, за общините 75 000 000 евро, а за ВОМР 30 906 950 евро.

Отделно от това са предвидени компенсаторни плащания по мерки 10 „Агроекология и климат“, мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Натура 2000″, мярка 13 „Необлагодетелствани райони“ и мярка 14 „Хуманно отношение“ в общ размер от 284 760 000 евро. Най-много средства ще отидат към мярка 13 – 107 060 000 евро и мярка 12 – 70 000 000 евро. Най-малка е помощта за хуманно отношение (М14) – 8 050 000 евро.

Това бе прието на последното заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР през януари, а обсъждането на предложения план за финансиране по време на работната среща в МЗХГ с браншовици тази седмица предизвика бурен дебат.

Причината за него бяха предложените от министерството приоритети при отваряне на инвестиционните мерки.

Принципите, които е предложило министерството, са следните:

  • Отпадане на подхода, при който приоритетно се подпомагат проекти, които се изпълняват на територията на селски район;
  • Насърчаване на подкрепата за проектни предложения в обхвата на така наречените чувствителни сектори, в това число и сертифицирано биологично производство;
  • Насърчаване на проекти в зависимост от вида на дейностите и разходите с акцент към инвестиции свързани с: напояване, околна среда /пречиствателни съоръжения/, внедряване на дигитални технологии, автоматизиране на работните процеси ;
  • В сектор „Животновъдство“ акцент към инвестиции свързани с повишаване на биосигурността в стопанствата в случаите, в които преобладаваща част от проекта е насочен към такъв тип активи;
  • В сектор „Растениевъдство“ акцент към стопанства, които осъществяват своята дейност в съответствие с принципите на интегрираното управление на вредителите при земеделските култури;
  • Насочване на помощта към кандидати, които в своята дейност през 2020 г. отчитат спад в приходите от продажба на продукция, както и към такива, които имат затворен цикъл на производство посредством преработка на собствени суровини;
  • Насърчаване подпомагането на по – голям брой земеделски производители посредством насочването на помощта към признати групи и организации на производители.

„Някак си ние, животновъдите, се оказахме отново изпреварени като приоритет от най-големите земеделци. Защото, нали се сещате кои стопанства имаха спад на приходите през 2020 година“, сподели животновъд, участвал в работната среща.

Други като председателя на Националната Биологична Асоциация Слави Трифонов поискаха на срещата не иновациите, а инвестициите в поливни системи да са първи приоритет.

Прочети още: Слави Трифонов: Как може иновациите да са по-приоритетни от напояването в критериите на мярка 4.1?

Абсолютна новост в критериите е отпадането като приоритет на проекти, изпълнявани в селски райони. Това се е приело добре от браншовиците, тъй като доста фермери губеха по точки и оставаха с некласирани проекти, защото се намираха в „неселски райони“.

Друга новост е изискването към кандидатите да са регистрирани най-малко 36 месеца преди подаване на проектите. Това, по думите на известния консултант Ивайло Тодоров пред Агро тв, е много добро условие, защото досега по инвестиционните мерки най-многобройните кандидати са били инвеститори, които нямат много общо със земеделието. Проблемът е, че голяма част от тях след класиране са се отказвали от изпълнението на проектите и така оставали неусвоени средства от бюджетите на мерки. А това са пари, които държавата ще загуби.

Заради големия финансов ресурс аграрното министерство е решило да не се прилагат действащите ограничения за максимален размера на разходите за подпомагане за един кандидат за целия период на прилагане на ПРСР за всяка една от двете подмерки 4.1 и 4.2. По този начин всеки земеделски стопанин или преработвателно предприятие, които отговарят на условията за допустимост ще имат достъп до финансиране без значение дали до момента са получили подпомагане по някоя от двете подмерки или не.

За подмярка 4.1 максималният размер на допустимите разходи за един проект ще бъде до 1 000 000 евро, а максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника ще бъде до 500 000 евро.

За подмярка 4.2 максималният размер на допустимите разходи за един проект ще бъде до 2 000 000 евро.

В допълнение, от гледна точка размер на финансовата помощ, Управляващият орган на ПРСР предлага да се предостави възможност за интензитет до 75% за всички дейности, подпомогнати по линия на средствата, предвидени от Next Generation EU.

 

 

 

 

 

 

Leave a Comment