Експерти: Природосъобразно земеделие без световен глад? Нека всички станем вегани!

През 2050 г. хората ще наброяват 10 милиарда, които могат да се изхранят, ако консумирането на червено месо и захар се намали наполовина, а на ядки, плодове, зеленчуци и бобови растения се удвои

щастлив фермер

Начинът, по който се отглежда храна по целия свят, застрашава 24 000 от 28 000 вида, които са изложени на риск от изчезване, се казва в доклад, публикуван миналата седмица, който призовава световните лидери спешно да реформират глобалната хранителна система

Растенията и животните измират със скорост, която е поне десетки – ако не стотици – пъти по-бърза от средната стойност през последните 10 милиона години, според доклада, публикуван от Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Британски мозъчен тръст Chatham House и организация за хуманно отношение към животните „Compassion in World Farming“. Спадът се дължи най-вече на хората, които унищожават естествените екосистеми, за да освободят място за обработваеми земи и пасища.

Тъй като биологичните и регенериращите ферми обикновено дават по-малко храна на хектар, отколкото индустриалните ферми, устойчивите фермери трябва да използват повече земя, ако искат да отглеждат същото количество храна. Но увеличаването на земеделските площи ще е за сметка на биоразнообразието, което е съвсем неприемливо.

Единственото нещо, което ще ни позволи да стопанисваме по устойчив начин земята, е промяната в търсенето ни на храна, каза Бентън.

„Това звучи ужасно елитарно, но нека всички да станем вегани“,

каза той в публикация на Дойче веле.

Говеждото месо и няколко други червени меса, например, доставят 1% от калориите в света, но представляват 25% от емисиите, които идват с промяна в начина на използване на земята, според проучване, публикувано в списание Nature през януари. За да произведе същото количество протеин като тофуто, говеждото използва 75 пъти повече земя.

В страни като Бразилия и Индонезия чуждестранното търсене на суровини кара компаниите да унищожават тропическите гори, за да отглеждат соя за говеда и маслени палми за готвене и използване в преработени храни.

В много случаи храната дори не се яде. Около една трета от цялата произведена храна се губи по време на производството и прибирането.

Критиките на еколозите срещу индустриалното земеделие са дълги: унищожаване на горски домове на застрашени бозайници като орангутани; убиване на пчели, на които фермерите разчитат за опрашване на култури; нарязване на дървета, които усвояват CO2 от атмосферата; и деградиращи почви, от които бъдещите поколения ще трябва да се хранят.

Но и лекарите са притеснени.

Разширяването на земеделските земи увеличава риска от преминаване на зоонозни болести от животни към хора.

Индустриалните ферми напомпват с антибиотици добитъка, което насърчава растежа на бактерии, които са устойчиви на лечение.

Процентът на затлъстяването се е утроил през последния половин век на фона на нарастването на храни с високо съдържание на мазнини и захари и спада на физическата активност, което води до по-голям риск от сърдечни заболявания и някои видове рак. Световната здравна организация призова хранителната индустрия да намали съдържанието на мазнини, захар и сол в преработените храни и да гарантира, че здравословният избор е достъпен за всички.

„Нашата настояща хранителна система е нож с две остриета, оформен от десетилетия на по-евтината хранителна парадигма“, каза Сюзън Гарднър, директор на отдела за екосистеми на UNEP.Системата има за цел да произведе повече храна, бързо и евтино, без да отчита разходите за биологичното разнообразие и здравето, каза тя.

Но в същото време евтините цени на храните и нарастването на производителността в селското стопанство са дали на повече хора достъп до храна, каза Ирен Хофман, секретар на Комисията по генетични ресурси за храни и земеделие към Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). „В противен случай настоящият ни индекс на хранителната несигурност би бил много, много по-висок.“

През последните 50 години световното население се е удвоило до 7,8 милиарда души. Докато производството на храни продължава, днес всеки 1 от 10 души си лягат гладни всяка вечер. До 2050 г., когато се очаква населението да достигне близо 10 милиарда души, конкуренцията за земя ще бъде още по-голяма заради усилията за отглеждане на растения за премахване на въглеродния диоксид от атмосферата.

Известно проучване, публикувано в медицинското списание Lancet през 2019 г., установи, че световните лидери могат да нахранят 10 милиарда души и все пак да останат в рамките на „безопасно оперативно пространство на Земята“, като радикално променят производството на храни и променят диетите.

И това би направило хората по-здрави.

Преминаването към здравословни, устойчиви диети означава консумирането на червено месо и захар да се намали наполовина в световен мащаб, а на ядки, плодове, зеленчуци и бобови растения да се увеличи двойно. Това би избегнало над 7 милиона преждевременни смъртни случаи годишно, както и намаляване на натиска върху природата.

Това от своя страна също би направило фермите по-устойчиви на шокове като климатични промени, болести и ерозия на почвата, запазвайки хранителни запаси за бъдещето.

„Често има тенденция да се противопоставят природата и земеделието, което абсолютно не е правилно“, каза Хофман. „Земеделието зависи от биоразнообразието, то се формира от биологичното разнообразие и се управлява биоразнообразието.“

Leave a Comment