Обнародван е Законът за пчеларство, а с него и промени в други три закона

in агро, Законодателство / by / on 16 февруари 2021 at 11:01 /
Пчеларство

пчелин, рамкиСъздаването на Съвет по пчеларство към министъра на земеделието е залегнало в промените в Закона за пчеларство, които са обнародвани в днешния 13-ти брой на „Държавен вестник“ от 16 февруари 2021 г.

В Заключителните разпоредби са направени изменения и допълнения на три закона – Закон за подпомагане на земеделските производители, Закон за храните и Закон за водите.

В състава на Съвета по пчеларство ще участват представители на Министерството на земеделието, храните и горите, на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, на БАБХ и на пчеларски организации, отговарящи на изисквания, които земеделският министър тепърва ще утвърди.

Законът за пчеларство определя любителите пчелари, които имат лично стопанство с пчелни семейства, да се регистрират в БАБХ чрез кметовете на населените места, където се намират кошерите. Регистрацията е безплатна.

Постоянните пчелини трябва да са с ограждение, като в урегулираните поземлени имоти са с ограда, осигуряваща безопасността на обекта и непозволяваща свободен достъп и преминаване на хора и животни. Изисква се пчелините да бъдат обозначени с табелка с регистрационния номер, получен от БАБХ.

Постоянните пчелини в горски територии могат да са с ограждение, което не представлява строителство по смисъла на Закона за устройство на територията и на което се поставя табелка с регистрационния номер на пчелина.

За постоянните пчелини, намиращи се в защитени територии, няма изискване за огради и табелки.

В кметствата ще се води и регистър на пчелните семейства на подвижно пчеларство, в който се вписват данни за стопанина и регистрацията му в БАБХ, а също и GPS координати на промененото място за настаняване заедно с броя на придвижените пчелни семейства.

Заключителни разпоредби

Промените в Закона за подпомагане на земеделските производители към чл. 37в се създават нови четири алинеи. В ал. 20 се посочва, че ползвателите на полски пътища са длъжни сами да отстранят повредите по тях, настъпили в резултат на дейността им.

В същото време остава задължението на ползвателите да внесат наем за ползваните пътища по сметка на съответната община. „Събраните средства се разходват по заповед на кмета на общината за трасиране и поддържане на полските пътища, както и за почистване на самозалесили се земеделски имоти, общинска собственост“, е записано в новата ал. 21.

Повишава се глобата за юридическо лице, по чието нареждане е извършено унищожаване, повреждане или преместване на траен знак за означаване на опорната мрежа или границите на земеделски имоти, или е налице унищожаване или повреждане на полски път, трасиран по план за земеразделяне. Досега санкцията бе от 2000 до 5000 лв., а с поправките става от 5000 до 10 000 лв.

Кмет на община, който не поддържа и не трасира полски пътища, и не ги почиства при самозалесяване, ще бъде наказван с глоба от 5000 до 10 000 лв., според друго допълнение в закона.

В Закона за храните се въвеждат директиви на Европейския съюз относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни.

Добавен е текстът, че „Обозначението „Продукт от България“ или обозначения със същия или сходен смисъл могат да се поставят върху храни при спазване на условията по член 60 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.).“

В Закона за водите е допълнено, че за да се издаде разрешително за водовземане се изисква и номер на регистрационна карта за земеделските стопани, когато е приложимо (чл.60, ал.1 т. 6). Към заявлението за водовземане  се представя документ, удостоверяващ техническа невъзможност за достъп до напоителна система, когато заявителят е земеделски стопанин.

Когато искането е за издаване на заявление за водовземане от подземни води, към останалите немалко документи се изисква и документ от доставчик на вода за напояване на територията, удостоверяващ техническа невъзможност за осигуряване на необходимите количества от съществуващата напоителна система или невъзможност за достъп до напоителна система, когато заявителят е земеделски стопанин.

В заключителните разпоредби е вмъкнат и § 13, който гласи: Средствата, постъпили до 24 юни 2016 г. включително по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, представляващи остатък от приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове от инсталации чрез търг съгласно Закона за ограничаване изменението на климата, се разходват с акт на Министерския съвет за дейности или разплащане на извършени дейности, свързани с опазване на околната среда, в т.ч. изпълнение на задължения, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.

Tags: , ,

Leave a Comment