До 2027 г. пазарът на технологиите за прецизно земеделие ще достигне почти $ 13 млрд.

Във фермите ще множество малки и големи роботи и изкуствен интелект, който ще им дава задачи, вижда проф. Чоудари

До 2027 г. пазарът на технологиите за прецизно земеделие ще достигне 12,9 млрд. долара със среден годишен растеж от 13%, според доклад, цитиран от Би Би Си. От роботи за автономно прибиране на реколтата и дронове, които могат да третират културите, до изкуствен интелект и използването на масивни данни, фермерите по целия свят се обръщат към високотехнологични решения за справяне с проблеми, вариращи от несигурността на храните, климатичните промени и пандемията.

На буйни, зелени петна в австралийския Куинсланд, кравите тихо пасат на сцена, която ще се възпроизвежда по целия свят.

Тези конкретни говеда са малко по-високотехнологични от нормалните. Зад едното ухо всяко животно носи устройство с размери приблизително колкото кибритена кутия – защитен от фалшифициране, захранван със слънчева енергия, интелигентен „маркер“, който непрекъснато предава данни в реално време обратно на фермера.

„Той ни казва къде е животното с GPS, както и в какво състояние е то“, обяснява Дейвид Смит, изпълнителният директор базираната в Бризбейн фирма, която стои зад технологията.

„Имаме много сложен алгоритъм за неща като прием на фураж от пасища, така че знаем каква е за животните ефективността на пасищните треви. От това можем да започнем да правим някои генетични селекции.“

„Технологиите трансформират света на селското стопанство към по-добро“, казва Стивън Фаган, ръководител на операциите в ирландската фирма Moocall. Той произвежда свързан със смартфон сензор, който се поставя на опашката на бременна крава и изпраща на фермера текстово съобщение, когато животното се приближава към отелването.

Той казва, че до голяма степен автономните ферми са малко над хоризонта. Вече много нововъзникващи технологии като роботи, които могат да наблюдават здравето на посевите, се използват в изследователските полета на Daslab.

„Една ферма ще се нуждае от различни видове роботи“, казва проф. Чоудъри. „Някои от тях ще бъдат много малки … други ще са големи, може би дори големи колкото комбайн. Ще има автономна система, която координира този екип от роботи, като им казва какво трябва направят, за да изпълнят различни задачи. “

В допълнение към роботите, проф. Чоудари казва, че дроновете ще бъдат все по-често използвани.

„Дроновете наистина са добри в покриването на много пространство“, казва той. „Те могат да отидат някъде и да напръскат нещо, или да направят снимка, наистина бързо.“

Привържениците на технологиите в селското стопанство също отбелязват, че тези иновации могат да бъдат използвани в полза на развиващия се свят.

Снимки на Би Би Си

„Covid разкри колко уязвими са нашите доставки на храни. Той разкри колко крехка е нашата логистична система“, казва д-р Нейк Сторей, съосновател и главен научен директор на американската фирма Plenty.

Бизнесът му използва изкуствен интелект и софтуер за създаване на закрити „вертикални ферми“, способни да отглеждат множество зеленчукови култури по високи стени.

Plenty има за цел да помогне за облекчаване на натиска върху традиционното земеделие, тъй като количеството налична земеделска земя намалява, а населението на света – и търсенето на храна – бързо нараства. Очаква се населението на Земята да нарасне от 7,7 милиарда в момента на 9,7 милиарда през 2050 г., според ООН.