Аспержите в Германия вече чакат чужденци. Какво ще се случи, ако работникът се зарази с Ковид?

Някои работодатели сключват частни здравни застраховки за работниците и това решава проблема
Жилищата на работниците във фермата

Жилищата на работниците във фермата                                                                                                                         Снимка на Дойче веле

Точно до холандската граница фермерското семейство Хенсгенс в района на Хайнсберг, Германия вече мисли за работниците чужденци, които трябва да започнат да прибират аспержите в края на март. После следват ягоди, боровинки, лук, картофи, захарно цвекло, пшеница и царевица, разказва Дойче веле.

„В момента тук сме само 15 човека“, казва фермерът Крис Хенсгенс, който управлява семейната ферма заедно с брат си Арне и баща им. „Но в пиковите моменти имаме 150 работници във фермата „, добавя той.

За втора поредна година фермерите са изправени пред сезон на реколта в условията на пандемия. Въпреки че този път са по-подготвени, те са малко изнервени от това, което предстои.

През февруари 2020 г. в Хайнсберг бе открито първото огнище  коронавирус в Германия. Веднага след като чуха за него, трима от 10-те работници, които вече бяха във фермата, веднага се качиха направо в колите си и потеглиха обратно към Румъния. От страх, казва Крис.

В последвалото заключване на работниците първоначално беше забранено да влизат изобщо в Германия. Тогава правилата се промениха, така че на фермерите беше позволено да вкарват работници за своя сметка. Хенсгенс са похарчили около 10 000 евро само за билети. „Някои билети изтекоха, защото нашите румънски работници не знаеха къде е летището и как да стигнат до там“, обяснява Крис Хенгенс. „Обикновено те се качват от домовете си с микробуси и слизат направо тук.“

Фермата за аспержи е втората по големина в региона. Без сезонни работници 250-те хектара земя не биха могли да се обработват.

Повечето от работниците са румънци, но от юли до септември към тях се присъединяват и украински студенти. Те са на възраст между 18 и 25 години и са вербувани в Украйна с обещанието да могат да видят нещо от Германия в свободното си време.

Поддържането на строги хигиенни изисквания е логистично предизвикателство за всички във фермата. Само някои от работниците по прибиране на реколтата все още могат да бъдат настанени в дългите жилищни сгради, оборудвани с четири спални, големи общи общи кухни, салони и тоалетни.

За останалите ще бъдат наети и създадени допълнителни кабини с тоалетни. Това ще струва около 30 000 евро. И още 9000 евро ще бъдат похарчени за почистващия персонал, който редовно дезинфекцира пералните, коридорите и кухните.

Тъй като работниците по прибиране на реколтата вече не трябва да ходят сами до хранителния магазин поради съображения за контрол, Хенгенс ще осигури обяд на всички. Хората ще трябва да се хранят в стаите си.

Тази година работниците отново ще бъдат разделени на фиксирани групи, които работят и живеят заедно. Има план, който регулира кога всяка група отива и се връща от полетата.

При влизане в Германия работниците ще трябва да покажат отрицателен тест за коронавирус и няколко дни по-късно ще бъдат тествани отново във фермата.

Братята предполагат, че тази година ще трябва редовно да се тестват работниците им – вероятно за тяхна сметка. Когато миналата година инфекциите станаха известни в някои ягодови ферми в Бавария, те тестваха всички свои работници и това им струваше 7 000 евро.

„При тестовете един от нашите работници се оказа положителен“, спомня си Крис Хенсгенс. За щастие жената е живеела сама в стая и е останала там в карантина в продължение на 14 дни, докато оздравее.

Какво би станало, ако работникът се беше разболял сериозно?

„Тогава тя щеше да бъде хоспитализирана, защото сме сключили частна здравна застраховка за всички наши работници“, казва Арне Хенсгенс.

Но това не е стандартна практика. В Германия работниците по прибиране на реколтата, които не са командировани повече от 70 дни в годината, са освободени от задължително здравно осигуряване. Нито служителите, нито работодателите трябва да плащат вноски за иначе изискваните от закона здравни, пенсионни и осигуровки за безработица през това време.

През 2020 г. това беше увеличено на 115 дни, за да не се налага работниците да пътуват и излизат толкова често. Това е по регламент, за който много ферми настояват да се приложи и тази година. Но министерството на труда го блокира.

„Всяко удължаване на сроковете, дори временно, трябва да се прецени спрямо необходимата социална защита на служителите“, каза говорител на министерството пред Дойче веле.

Голяма част от 350 000 сезонни работници в селското стопанство в цяла Германия работят при несигурни условия. По-специално служителите от Източна Европа страдат от „несъстоятелни условия“ и често се налага да работят по 13 часа на ден за „оскъдно заплащане“, според синдиката.

Във фермата за аспержи на Хенсгенс работният ден трае между осем и девет часа и работниците получават минималната законна заплата от 9,50 евро на час плюс бонус, в зависимост от количеството реколта, която работникът лично е прибрал. От това трябва да се платят 200 евро за пътуване до и от фермата и се заплаща дневно 9 евро за настаняване.

„В зависимост от представянето, нашите хора могат да печелят до 2500 евро на месец“, изчислява Арне Хенсгенс. „Хората винаги казват, че всеки може да бере ягоди. Но това не е така. За нас това са квалифицирани работници и ние правим много, за да ги наемем и след това да ги запазим.“

Leave a Comment