В оранжериите можем да добиваме 80 т/дка краставици и 50 т домати! Знаем как, но липсват политики

Отглеждането на зеленчуци на полето, е като да си оставиш портмонето навън и утре да отидеш да го потърсиш

Проф. д-р Христо Симидчиев е един от  най-добрите специалисти в  оранжерийното производство у нас. Той е участвал в изграждането и внедряването на новите технологии в първите български  оранжерии в Звъничево, в Стрелча, в Първомай. Като научен работник в Института по зеленчукови култури „Марица” – Пловдив, се е занимавал с проектиране на оранжерии, управление на микроклимата, технологии за отглеждане на оранжерийни култури по методите на почвената, хидропонната и биологичната технологии. В продължение на 12 години е бил заместник- директор, а 4 години – директор на Институт „Марица”.

В продължение на 10 години той е работил като консултант и директор по трансфер на технологии към Центъра за изследване, внедряване и обучение във фирмите „Пълдинмекс”, „Агромод”. След завръщането си в България е консултант към Германското дружество за научно-техническо сътрудничество и по програма ФАО към ООН. Ръководил е консултантският сектор на българо-холандската фирма „Грийнстар”– Пловдив. Управител е на консултанската фирма „Грийн Стар Консултинг” – Пловдив, която се занимава с изработване на цялостни проекти за оранжерии и технологии за отглеждане на оранжерийни култури.

През 2017 г. излезе от печат единствената книга на български език за хидропонни оранжерии от близо 500 страници „За хидропониката от А до Я“ с автори доц. д-р Христо Симидчиев и доц. д-р Венета Каназирска. Книгата е богата на информация, технологии и инструкции и е настолно четиво както за производители, така и за студенти и  преподаватели.

Проф. Симидчиев, къде е България в оранжерийното производство?

Оранжериите са най-високото ниво в развитието на земеделието. С развитието на технологиите в оранжерийното производство и най-вече с хидропониката се стига ниво, което дава възможност за големи печалби в производството. Неслучайно вече са достигнати добиви от 50-60 тона домати на декар и 80 тона краставици. Основното, свързано с развитие на компютъризацията в производството, е, че процесите в оранжерията могат да са под пълен контрол и управление. Можем да оприличим оранжериите на високотехнологичен завод. Холандците от 130 г. развиват това производство неслучайно. Територията на Холандия е едва една трета от тази на България, а там има 120 хиляди декара с оранжерии.  У нас по данни на земеделското министерство те са 9 220 декара.  Много държави като Испания, Турция, Италия също са напред в това производство. За съжаление ние в България много го намалихме – по различни  причини, най-вече икономически и политически. И сега е въпрос на време нашите млади специалисти да се насочат към оранжерийното производство.

Кои са най-практичните оранжерии?

Това е свързано с крайния резултат – печалбата. Най-евтините оранжерии са с полиетиленово покритие. Но там има проблеми, свързани с климатични аномалии от всякакво естество. При тях разходът на гориво, ако има отопление, е по-голям. Най-добрият вариант си остават стъклените оранжерии. В тях напоследък

най-новия елемент е височината на оранжериите.

Тя вече стига до 6 метра на колона, като при старите оранжерии бе 2 метра.

Защо оранжериите трябва да са толкова високи?

Този въпрос има много хубав отговор. Наблюдавал съм хора, които купуват като скрап стари оранжерии. Веднъж говорих с човек, който си е построил такава ниска оранжерия и е поставил колоните на нивото на земята. Нормално, в оранжериите те са на 30-40 см над земната повърхност и са на бетонови блокчета, за да се увеличи височината на конструкцията. И когато го попитах защо е направил това, той отговори, че по този начин си намалявал разхода на енергия. Обясних му, че в неговата оранжерия, която е с височина 2 метра и е с триъгълна форма горе, има 3000 кубически метра въздух на декар. В новите оранжерии с 5-6 метра колона, вече ще има 7000 куб. м. въздух. Когато сутринта слънцето изгрее и започне да затопля оранжерията, при ниските конструкции то ще загрее 3000 куб. метра, а при високите повече от двойно. Когато слънцето залезе, двуметровите оранжерии ще изстинат за 2 часа, а при високите това ще се случи след  4 часа. Тоест, ще имаме двойно повече време, в което няма да пускаме отопление. Тогава къде е икономията на енергия в ниските съоръжения?

Имаме ли високи оранжерии у нас?

Имаме модерни оранжерии. Те позволяват високо отглеждане на растенията и по-големи добиви. Възможно е и етажно отглеждане. То зависи от културите, които сме избрали.

Ягоди например могат да се отглеждат на 6 етажа

и то без пакети. Това означава, че когато искам да вляза между два реда, мога да ги преместя, да ги обера и после да ги върна на предишното положение. По този начин се използва 100% от площта. Вторият момент при ягодите, когато са в един етаж, е, че аз мога да ги вдигна нагоре и там да се използва температурата и слънцето. Други култури, които могат да се отглеждат етажно, са салатите, спанакът и други. За тези култури може да се приложи плаваща хидропоника. Тогава растенията са поставени в полиестерни табли и те плуват в хранителния разтвор. Така се отглеждат много растения на един квадратен метър.

Какви са високотехнологичните оранжерии?

Преди известно време почетният консул на Екваториална Гвинея, който е от Пловдив, беше поискал от мен да направим проект за оранжерии в тази страна – 30 дка първоначално плюс още 30 дка по-късно. Обясни, че вносните домати там се предлагат на дребно за 15 долара за килограм. Ние вече имахме проект за остров Аруба до Венецуела, където направихме заедно с холандците, с които работихме, една оранжерия за ягоди. Отоплението беше с газ, тоест когенерация. Тогава ние използваме топлината, която охлажда когенератора за отопление на оранжерията. Използваме и въглеродния двуокис, който се получава от газта, за хранене на растенията. А когато е най-топло превръщаме топлината в хлад така, както работят климатиците. Така можем да контролираме всички фактори, където и да е оранжерията по света.

Защо производителят трябва да избере да отглежда зеленчуци в оранжерия вместо на полето?

Когато станах научен работник в ИЗК „Марица“ имах възможност да се запозная с най-модерните технологии по света, които са предимно в Холандия. Започнах да ги прилагам, доколкото имах възможност, и в България. Участвах в строителството на оранжериите в с. Звъничево и в  Първомай, където направихме първата хидропоника на домати и краставици. Направихме първите заводи за производство на разсад, за да снабдяваме с него полското производство. После направихме лабораториите за тъканни култури за бързо размножаване. Тогава пристигна на посещение в България президентът на Мексико. Показахме му нашите оранжерии, а когато организирахме вечеря за изпращането му, той вдигна тост и каза, че за него в света има два феномена. Първият е бързото икономическо развитие на Япония, която към 1945 г. е била едва 30% електрифицирана. Вторият феномен за него бе развитието и нивото на земеделието в България..

А сега на въпроса.

Ако мен ме накарат да практикувам полско зеленчукопроизводство, аз няма да го направя.

Това е все едно да си оставя портмонето някъде навън и утре да отида да го търся. Какво ще стане, ако засадите зеленчуци на полето? Никой не знае как ще се променят климатичните условия. Това производство е твърде рисково.

Колко технологии за хидропоника има в оранжерийното производство?

Те са основно два вида. Единият е субстратна култура, другият е водна култура. Субстратната култура може да бъде на основата на минерални вещества като перлита и зеолита, или на органични вещества като торф. На тези субстрати с капкова система се подава хранителният разтвор.

При водната технология може да имаме течащ слой, когато в наклонения улей, в който са корените, тече хранителният разтвор, а растенията го абсорбират. Водата с хранителните вещества рециркулира. По този начин няма замърсяване на околната среда. Другият метод е, когато в плаващи терини с растения има хранителен разтвор 4-5 см. Корените на растенията поемат нужните им вещества и се хранят. Така се отглеждат разсади, салати, спанак. На определено време разтворът се сменя. Но най-развити са технологиите на минерална вата, каквато е каменната.

Какво трябва да е отоплението?

На този етап отоплението е главно на природен газ.

Най-добре е обаче, когато отоплението е на основата на когенерация.

Когато създаваме система за производство на електрически ток с генератори, водата за охлаждане на системата достига 90 градуса. С нея отопляваме оранжерията. Това е много ефективна система, защото от една страна се произвежда ток, от друга, имаме евтино отопление.

Някои се опитват да покриват едната страна на оранжерията с фотоволтаици, но тук има много проблеми, свързани със силата на слънчевата светлина. Все пак от фотоволтаиците се получава и засенчване. Другият вариант е да се използват термични води, дори такива, които са с ниска температура от 30-40 градуса. Тогава тази вода от сондажа като премине през термопомпа може да се нагрее до 50-60 градуса и обратно водата от оранжерията да се върне в друг сондаж наблизо до сондажа, от който черпим. По този начин се връща леко загрята вода, която пък увеличава температурата на сондажната и така се пести енергия. В България има много минерални извори с топла вода, които за съжаление не се използват. Примерно водата на Сепарева баня е почти вряща.

В Пловдив направиха производство на ток от такива

когенератори при ТЕЦ-а. Защо не направиха там оранжерии?

Ако гледате който и да е ТЕЦ, виждате един висок комин, който дими, и още други ниски комини, от които излиза пара. Какво е това? Тази енергия, която изтича през изпарителите, може да се насочи за отопление на оранжерии.

Каква трябва да е оранжерията – отопляема или неотопляема?

Отопляема, за да можем да имаме целогодишно производство. Ако оранжерията – без значение скъпа или евтина, се използва само 6 месеца, през останалото време тя не носи никакви приходи. Освен това пазарът за плодове и зеленчуци е много голям. Те се търсят целогодишно.

Но дали е достатъчно българското подпомагане както за изграждане на оранжерии, така и за отглеждането на оранжерийни зеленчуци?

Има голям интерес към оранжериите, но самите програми не отговарят на парите, които са необходими. Имах един интересен проект за модерна оранжерия от 10 дка за производство на разсад в Пазарджик. В оранжерията всичко беше автоматизирано, с рециркулация на хранителния разтвор. Но се оказа, че инвеститорите не могат да получат необходимата сума. Тогава разбихме проекта на 6 части за 6 кандидата, всеки с по 1,5 дка, за да може да влезе в рамките. И пак не можа да стане. Това щеше да бъде най-модерната оранжерия в България, но тя не се построи заради недостатъчното подпомагане.

Това че и

производството не се подпомага достатъчно,

се вижда от факта, че не увеличаваме площите с оранжерии. И аз питам как Холандия има 120 хил. дка оранжерии? Как Испания има 500 000 дка, а Япония също 500 000 дка с оранжерии. Турция не спира да строи, вече има оранжерии върху 30 хил. дка. Защо у нас произведените плодове и зеленчуци са толкова малко? Това е въпрос на земеделски политики.

Сега технологиите са толкова напред, необходим е само малко труд, за да развиваш оранжерийно производство. Тук няма торене, хранене, копаене –  работната ръка е нужна предимно за брането.

Благоприятни ли са за оранжерийно производство климатичните условия в България?

Много! Ние имаме много благоприятен климат за всичко. Но преди известно време ми попадна една статия за разликата между хората, които ядат пшеница и ориз. За мое учудване отговорът беше как се формира социалното общество. Оризищата в Япония, Китай и други страни в Азия са на тераси. Ако аз съм горе и водата е минала през моето поле, аз мога да я спра и да не ви пусна на вас. Ако не пусна надолу … Но азиатците не го правят. Те отглеждат ориза зависими един от друг и си помагат. Така се ражда уважението! А при отглеждането на пшеница я няма тази зависимост, съпричастност и отговорност.

За контакт с  проф. д-р Христо Симидчиев и доц. инж. Слави Трифонов:

e-mail: consulting_hs@abv.bg

Тел.: 088 7 514 905, 088 8 254 787