На 13 април се ражда гениалният Томас Джеферсън – трети президент и автор на Декларацията за независимост

На 13 април 1743 г. се ражда Томас Джеферсън – третият президент на САЩ и автор на Декларацията за независимост – документът, който обявява, че 13-те колонии вече не са част от Британската империя.

Джеферсън е признат от американците за гений и в подкрепа на това най-често се цитира Джон Кенеди. На прием, на който са поканени 49-има нобелови лауреати в Белия дом през 1962 г., Кенеди ги приветствал с думите: „Мисля, че това е най-впечатляващото събиране на талант и човешко познание, което някога е ставало в Белия дом, може би с изключение, когато Томас Джеферсън е вечерял сам“.

Джеферсън е избран през 1801 г. за президент, когато е на 57 г., и управлява щатите до 1809 г.

Той е философ, архитект, земеделец, археолог, винар и кулинар, и разбира се, блестящ политик. Неговият образ е изсечен на върха на планината Ръшмор, Южна Дакота, редом с тези на Джордж Вашингтон, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн.

Ето и откъс от Декларация за независимост на САЩ, написана през 1776 г. и все така актуална и днес – 245 години по-късно.

Единодушна декларация на тринайсетте съединени ДЪРЖАВИ в Америка

Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие.

И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните.

Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за поставената цел, Народът има правото да я видоизмени или премахне, и да учреди ново управление, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се чинят най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие.

Наистина, както би продиктувала разсъдливостта, отдавна установени управления не бива да се видоизменят поради незначителни или преходни причини; и както е показал досегашният опит, човечеството е по-склонно да страда дотогава, докато злините са все още поносими, вместо да ги изправя, унищожавайки системата, на която е привикнало.

Но когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи неизменно една и съща цел, говорят, че този народ е застрашен да бъде поставен под властта на един абсолютен деспотизъм, то тогава негово право и негово задължение е да отхвърли подобно управление и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност.