ФАО: Световният индекс на цените на храните показва годишно поскъпване от почти 31% през април

Захарта е с почти 60% ръст, зърнените култури с 26 на сто
Прибиране на захарна тръстика  в Нигерия Снимка на ФАО

Прибиране на захарна тръстика в Нигерия
Снимка на ФАО

Според данни, публикувани вчера от Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО), през април е регистрирано поредното покачване на световните цени на храните, което продължава вече единадесети месец; цените на захарта се повишиха най-много, докато цените на зърнените култури започнаха да се възстановяват.

Индексът на цените на храните на ФАО е средно 120,9 пункта през април, което е с 1,7% повече от март и 30,8% спрямо съответния период на миналата година. Индексът, който проследява колебанията в световните цени на най-търгуваните хранителни стоки на месечна база, достигна най-високото си ниво от 2013 г. насам, но номинално все още е с 12 процента под рекорда си през февруари 2011 г.

Закъсненията в данните за бразилската реколта, измръзвания във Франция и придружаващите ги засилени опасения от евентуално намаляване на глобалното предлагане, увеличиха индекса на цените на захарта на ФАО за април с 3,9 процента спрямо март 2021 г., достигайки почти 60 процента ръст в сравнение с април 2020 г.

Индексът на цените на растителното масло на ФАО се покачи с 1,8 процента през април на фона на нарастващите международни цени на палмовото масло заради опасения относно по-бавния от очакваното растеж на производството в големите страни износители. Освен това е регистриран ръст на цените на соевото и рапичното масло, докато цените на слънчогледовото масло леко са намалели.

Индексът на цените на месото на ФАО е средно с 1,7 процента по-висок в сравнение с март, обусловен от силното търсене на говеждо, агнешко и свинско месо в Източна Азия. В същото време цените на птиче месо останаха на стабилно ниво, което отразява общо балансираната ситуация на световните пазари.

Индексът на цените на зърнените култури на ФАО се повиши с 1,2% през април, компенсирайки краткосрочния спад през март и надминавайки нивото от април 2020 г. с 26%. По-малките от очакваното планове за сеитбата в САЩ и опасенията относно условията на посевите в Аржентина, Бразилия и САЩ доведоха до покачване на цените на царевицата с 5,7% през април; на това ниво те се оказаха с 66,7 процента по-високи от година по-рано. Международните цени на пшеницата останаха като цяло стабилни, докато оризът, ечемикът и соргото леко спаднаха.

Индексът на цените на млечните продукти на ФАО се повиши с 1,2% спрямо март, като маслото, сиренето и обезмасленото мляко на прах са по-скъпи поради силното търсене на внос от Азия.

Актуализирана прогноза за световно производство, потребление и запаси от зърнени култури и търговията с тях

ФАО също публикува вчера Резюме на предлагането на зърно и търсенето на зърно , което предоставя актуализирана прогноза за зърното.

Потреблението на зърнени култури в света през сезон 2020-2021 се прогнозира на 2,767 милиона тона, което е с 2,1 процента по-високо от прогнозите за предходния сезон.

Прогнозата за глобално потребление на зърнени култури за сезон 2020-2021 е повишена с 2,7 процента до 2 783 милиона тона, главно по отношение на потреблението на фуражни зърна в Китай и САЩ, което се оказа по-високо от очакваното.

ФАО ревизира прогнозата си за световните запаси от зърнени култури в края на сезона 2021 г. до 805 милиона тона поради очаквания спад в запасите от царевица в Китай и САЩ – с 2,3 процента от началото на сезона. По този начин съотношението на световните зърнени резерви към тяхното използване ще бъде 28,3 процента, което е най-ниският показател през последните седем години.

Световната търговия със зърнени култури през сезона 2020-2021 г. може да достигне 467 милиона тона, което е с 5,9% повече от предходната година, като най-големите печалби се очаква да се наблюдават в зърнените храни, както и в ориза и пшеницата.

ФАО публикува и първата си прогноза за търсенето и търсенето на пшеница за предстоящия сезон 2021-2022 г., при който производството е 778,8 милиона тона, което е с 0,5 процента повече от 2020 г., благодарение на очакваното увеличение на производството в Европейския съюз с 6 процента.

Обемът на потреблението на пшеница през новия сезон може да се увеличи с 0,9 процента до 770 милиона тона, докато според предварителните прогнози запасите от пшеница в света в края на сезона през 2022 г. могат да нараснат с 3 процента и да достигнат рекордните 293 милиона т. главно поради увеличените запаси в Китай, докато запасите в останалата част на Азия и Африка могат да достигнат най-ниското си ниво от 2012-13. Глобалната търговия с пшеница през сезона 2020-2021 (юли-юни) може да спадне с 1,8% на годишна база до 185 милиона тона, докато очакваният спад на доставките от Австралия, Канада, Руската федерация и САЩ ще бъде повече отколкото може да се компенсира от по-високия износ от Аржентина и ЕС.

Въз основа на първите прогнози, базирани на очакваното увеличение на засадените площи в Бразилия, Китай, Украйна и САЩ, както и на вероятната висока реколта в ЕС, световното производство на груби зърна ще продължи да расте за трета поредна година през 2021 година. Прогнозира се и значително увеличение на производството в Южна Африка и съседните страни.

Leave a Comment