Модерен проект за енергиен оранжериен комплекс включва 4 в 1 ползи за инвеститора

Проф. Христо Симидчиев залага в него ко-генератор за ток, чрез който ще се отопля през зимата и охлажда през лятото оранжерията, хранене на растенията с въглероден двуокис и отглеждане на продукция без пестициди

Допълнителни приходи ще има от продажбата на електроенергия и от годишното улавяне на тонове въглероден диоксид

„Имаме проект за енергиен оранжериен комплекс, който сме озаглавили „Съвременни решения за оранжерии – автоматизация, контрол на климата и устойчива енергия““, разкри най-компетентният в сферата на оранжерийното производство учен у нас проф. д-р Христо Симидчиев.

Изграден ко-генератор за производство на електроенергия чрез природен газ или биогаз (може и други енергоизточници, но те са по-скъпи), ще продава произведения ток на оператор.

Водата за охлаждане на генератора, чиято температура ще достига около 90 градуса, ще се използва за отопляне на оранжерийния комплекс през студените сезони.

Въглеродният диоксид, който се отделя при горенето на природния газ, ще се улавя и след пречистване ще се вкарва в оранжерията, за да увеличи фотосинтезата, а оттам и добивите на растенията. Ефектът от това ще е и екологичен, тъй като въглеродният диоксид има съществена роля в глобалното затопляне.

В горещия период на годината на основата на климатизацията топлината ще се превръща в хлад по принципа, по който работят климатиците. Това ще позволи оранжерията да се използва целогодишно.

Всички процеси ще са дигитализирани и цифровизирани.

Четвъртият ефект е чисто социален. Така създадена, в затворената оранжерия няма да има условия за развитието на инсекти и на болести, а това означава, че ще създава чиста продукция, която може да се сертифицира и като биологична. Това е плюс и за работещите в нея. След като се контролират условия на отглеждане на продукцията, работниците само ще поддържат растенията и ще ги берат.

Така новият оранжериен комплекс ще изпълнява 4 функции – производство и продажба на електроенергия, отопляне и охлаждане, хранене на растенията с въглероден двуокис и ползите на реколтата и за климата от това, и социален ефект.

„По този начин ще имаме енергийно ефективна оранжерия. Тя ще е и икономически ефективна, тъй като създаваме идеална за растенията среда, която ще увеличи добивите от тях. Така ще можем да получим от 80 до 100 тона от декар краставици и домати, които ще са висококачествени и ще се отглеждат целогодишно“, обобщи проф. Симидчиев.

Тази оранжерия, чието изграждане и оборудване излиза скъпо, ще се изплати бързо заради продажбата на електроенергия, целогодишното й използване и отглеждането на висококачествена продукция с добиви доста над средните за оранжерийното производство.

Проф. Симидчиев напомни, че още в първите години на 21 век оранжерийното производство е включено в програмата за въглеродните емисии от договора в Киото. „Ако ние улавяме въглеродния диоксид, който ще е няколко тона годишно в зависимост от площите, ние ще получаваме средства за това, че не замърсяваме атмосферата“, допълни професорът.

В проектирания оранжериен комплекс има два момента, свързани с дигитализацията и цифровизацията. След като компютърна програма ще изпълнява контролните функции, тя ще управлява и светлината, температурата и влагата вътре. Така ще регулира микроклимата в оранжерията.

„Относно технологията на производството, което ще е на хидропоника, ние ще знаем какви растения ще отглеждаме, на каква фаза са и тогава ще правим хранителната рецепта, като я залагаме в компютърна програма. Тя ще контролира всичките хранителни елементи, рН на хранителния разтвор, концентрацията на солите, така че те да са съчетани по най-оптималния начин“, обясни проф. Христо Симидчиев.

Към всичко това може да се добави и още нещо.

Така или иначе, в това модерно съоръжение трябва да работи специалист агроном. Той ще наблюдава процесите и ще се намесва, когато е необходимо. За да няма пропуски, в комплекса могат да се инсталират микроустройства, поставени на всеки 5-10 колони на пътеката. Работник, който е влязъл в оранжерията и е видял нещо смущаващо – болест, инсекти или друго, може да отбележи, че в поле № Х има растения, които са болни например. След този сигнал агрономът ще се отзове на място и ще вземе решение как да реагира.

Друг допълнителен елемент (извън проекта), който вече се прилага, макар и ограничено, е роботизиране на брането на продукцията. В Холандия вече са го направили на принципа на ски влека – закачили са съдове за бране на подходяща височина на бавно движещо се метално въже. Работникът ги пълни, а въжето изнася зеленчуците на пътеката и оттам стоката се предвижва към търговските обекти. В най-напредналите държави дори са създали роботи за беритба, които особено добре се справят при сортовете домати, които се берат на китка.

Като едно скъпо производство, оранжерийното трябва да е с високи добиви и качество, за да може да се изплати. И това несъмнено е възможно и се случва, тъй като вече 130 години холандските производители продължават да отглеждат продукция в оранжерии, обобщи проф. Симидчиев.

Такъв проект може да се изпълни в стоманено-стъклена или полиетиленова оранжерия.

Проектът може да се осъществи с финансовата помощ на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, която е отворена за прием в момента.

Наскоро служебният земеделски министър съобщи, че срокът на прием ще бъде удължен до края на септември 2021 г.

За контакт с проф. Симидчиев и инж. Слави Трифонов: Тел. 088 7 514 905, 088 8 254 787, e-mail: consulting_hs@abv.bg