Йордан Кръстанов, председател на БАПОП и кандидат от СДС: Искам следващ министър да отчете, че субсидиите за плодове и зеленчуци са 50% от разходите

Десислава Танева успя да разпредели финансовия ресурс малко по-справедливо

Йордан Кръстанов, БАПОПЙордан Кръстанов е кандидат за депутат в 46-то Народно събрание и е трети в листата на коалицията ГЕРБ-СДС за област Пловдив с бюлетина №5.

Той е член на СДС още от 1990 г.

 Притежава оранжерия от 22 дка в област Пазарджик вече 17 години и е производител на зеленчуци, въпреки че е магистър по икономика. От 2016 г. е председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция(БАПОП)  – една от най-авторитетните организации в селското стопанство. Семеен е,има две дъщери, а отскоро и е и дядо на малкия Йордан.

Г-н Кръстанов, как преценявате досегашната земеделска политика и какво в нея трябва да се промени и надгради?

Когато Десислава Танева беше министър, започна едно прагматично управление и прилагане на ОСП. Тя го правеше без лозунги и надути фрази, но с доста работа, защото е деен човек. Прие предизвикателството да се докаже и мисля, че успяваше.

През последния програмен период имахме няколко земеделски министри  – служебния министър Христо Бозуков, Румен Порожанов също. Няколко схеми за нечестно усвояване на средства се появиха – тикви, пипери, полски краставици. Земеделското министерство е огромно, с най-много служители.

Г-жа Танева се опита, но може би не й позволиха да промени плащанията на площ. Но това е тенденция в цяла Европа, това не е политика на България. Явно тук са намесени европейски лобита.

В земеделието има много порочни неща. От биопроизводството бяха дали откраднати, или загубени, доста пари. В един момент всички станаха биопроизводители в преход и бюджетът свърши. Имаше много площи, които се субсидираха за опазване на орли, лешояди и патици. Като цяло обаче министър Танева разпредели финансовия ресурс малко по-справедливо.

Вие сте фермер от сектор „Зеленчуци“. Той също не потръгна въпреки по-високите субсидии. Защо?

Това, което ние от сектор „Плодове и зеленчуци“ не успяхме да направим, е да променим съотношението на бюджета за обвързана подкрепа между плодове и зеленчуци, от една страна, и животновъдство от друга. В България консумацията на зеленчуци и плодове, и на месо и млечни продукти е 65 към 35 процента, а субсидиите се разпределят точно обратно – 60% за животновъдни ферми и 40% за трайни насаждения и зеленчуци. Не ме разбирайте погрешно. Аз не съм за намаляване на подпомагането за животновъди. Но силно се надявам да се повиши подкрепата за зеленчуци и плодове, защото всички искаме да имаме български храни на трапезата.

Ние като оранжерийни производители получаваме субсидия, която представлява  4-5% от разходите ни. Един от заместник-министрите официално се похвали, че субсидиите в животновъдството са над 50% от разходите на фермерите. Искам в следващия програмен период да чуя от друг заместник-министър, че подпомагането за плодове и зеленчуци е достигнало 50% от разходите. Защото ако и ние получавахме 50% помощ, доматите нямаше да са над 4 лева на пазара! Щеше да се увеличи производството и нямаше да имаме толкова много внос. Ролята на министъра е да направи по-справедливо разпределение на субсидиите. Ние сме препоръчали формулата и тя е елементарна. Субсидията трябва да бъде обвързана с разходите за производство.

Как да се помогне на малките и средни фермери, които могат да запазят селата?

За малките и средни плодово-зеленчукови стопанства ще е голямо облекчение, ако се създадат публично-частни Логистични центрове. Това ще са солидни структури, които  изкупуват продукцията, изследват я в лаборатория,  плащат по цените за деня, подготвят стоката и я доставят на търговските вериги. Или пък организират експорта й. Такава е европейската практика. Логистичните центрове – достатъчни са два в страната – ще изкупуват само българска продукция и с нея ще зареждат щандовете на хипермаркетите.

Днес българите са полярно разделени на  „за“ и „против“ ГЕРБ-СДС. Може би имаме твърде гръмогласна опозиция? Дразни ли Ви с нещо тя?

На практика, днешната опозиция вече ни управлява чрез служебния кабинет. Правителството предлага, а президентът Радев освобождава ръководни кадри на службите по сигурността и назначава други лица с укази. Ако следващото правителство иска на постави други хора начело на този сектор, президентът просто няма да издаде нови укази.  А един шеф на разузнаването се изгражда с години и той не е нито на ГЕРБ, нито на СДС, нито на която и да е политическа сила.

Аз също съм участвал като човек от СДС в много протести от зората на демокрацията у нас. Изразявали сме нашите несъгласия и при Жан Виденов, и при другите правителства. Но когато имаше много сериозно напрежение, ние не сме си позволявали да говорим от името на народа, въпреки че площадите преливаха от хора. Сега партии, спечелили 4-5% на последните избори, си позволяват да говорят от името на всички българи.

Сигурно има забележки, сигурно ГЕРБ не е идеалната формация, сигурно държавата не е управлявана по най-добрия начин… Но дебатът как да стане по-добре днес не се провежда. Тук основното говорене е „да махнем ГЕРБ, да вземем ние властта“. Добре, но какво предлагате?

Опозицията иска реваншизъм, „изчегъртване“ … Какво значи да се изчегърта една демократична формация? Който е нарушавал законите, крадял, получавал подкупи от обществени поръчки, нека си понесе последствията. Да ги вадят на светло, да ги съдят! Така трябва. Но това, което сега се случва, не е градивно и опозицията не се държи достойно.

Досега не сме имали такъв президент и дай Боже да нямаме и в бъдеще! Аз виждам в него или прекалено голяма амбиция и его, или реваншизъм.

Когато Петър Стоянов стана президент, държавата беше  пред гражданска война! Той обаче не си позволи тогава да каже да изчегъртаме БСП, да изчегъртаме хората, които обраха банките и спестяванията ни. Един държавник трябва много да внимава накъде води страната и докъде ще стигне.

Като какъв човек се определяте?

Мисля, че съм позитивен човек, но как изглеждам отстрани, не мога да кажа. Колкото и нескромно да звучи, определям се като добър човек, който се стреми да прави добро. Не винаги може би се получава, защото средата, в която живеем е такава, че можеш да имаш прекрасни намерения, но да не ти позволят да ги осъществиш.

Не съм човек на отрицанието, със сигурност. Много често давам кредит на доверие на хора, с които се запознавам. И съм страдал от това нещо, разбира се. Мога да кажа, че имам интуиция, която ми помага бързо да разбера какъв човек стои срещу мен. Но има добри артисти и някои се промъкват.

Печелил съм много през живота си, но и съм губил. Смятам, че умея да губя. Особено, ако става въпрос за комерсиални неща, пари. Не съм се отчайвал, продължавал съм, защото имам една максима, че когато човек е жив и здрав, другото е лесно. Дори и ако някой ме е излъгал, не слагам черно-белите очила, не страдам и не губя съня си. „Станалото – станало“, си казвам и гледам напред. Амбициозен съм по моя си начин, но никога не съм си казвал за нещо, че на всяка цена трябва да го постигна. Винаги съм избягвал публичността, защото това си има друга цена. Когато си популярен, личният ти живот приключва. Сигурно затова имам и много приятели.

Leave a Comment