ЕС създава климатичен фонд, за да финансира купуването на електромобили и отопляването с ВЕИ

Ако Германия като голям замърсител трябва да намали до 2030 г. въглеродните емисии с 50%, то за България изискването е за 10%

Европейската комисия предложи законодателен пакет в сряда (14 юли), който има за цел да предприеме големи стъпки напред в усилията за изкореняване на изкопаемите горива. Комисията също така предложи крайна дата за двигателите с вътрешно горене от 2035 г. Това ще стане на две стъпки.

Първо, намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. и второ – със 100% пет години по-късно.

Това дава на индустрията повече от десетилетие да реконструира и стимулира местното производство на акумулаторни клетки. Това също така дава на блока 15-годишен период за извеждане на замърсяващите превозни средства преди целта на ЕС за нулеви емисии до 2050 г., пише „Политико“.

Брюксел смята за една от най-важните предпоставки за достигане на целите ценообразуването на въглерода. Цените на въглерода се разглеждат като най-ефективния начин за намаляване на емисиите. Това е въпреки потенциалния удар за шофьорите и домакинствата, които не могат да си позволят допълнителни разходи.

Климатичен социален фонд в помощ на гражданите

За да се намали финансовата болка, която гражданите на ЕС ще преживеят от заплащането на въглеродните емисии върху автомобилите и домовете, които се отопляват с изкопаеми горива,  комисията планира да създаде климатичен социален фонд, който ще насочи 25 процента от приходите от емисиите и средства от бюджета на ЕС, за да помогне на шофьорите да купят автомобили с нулеви емисии или собствениците на жилища да изолират домовете си. Националните правителства ще трябва да представят за одобрение планове за това как ще похарчат парите на Комисията и с какви средства ще дофинансират гражданите си. Очаква се фондът да набъбне до 72,2 милиарда евро.

Облагане на вноса на вноса на желязо, стомана, торове и други

Комисията ще обложи вноса на желязо и стомана, цимент, алуминий, торове и електроенергия, като ги обвърже с тарифа, еквивалентна на това, което производителите от ЕС плащат на вътрешния пазар на въглерод. Ако други държави имат подобни мерки, техните компании няма да бъдат ударени.

Тъй като налогът се въвежда постепенно от 2026 г. – след пробно прилагане от 2023 до 2025 г.

Приходите ще се поемат в бюджета на ЕС и ще бъдат частично използвани за изплащане на многомилиардния пакет за възстановяване на ЕС.

Налогът е двупосочен: ЕС се стреми да защити своята индустрия от по-евтин и по-замърсяващ внос, тъй като засилва екологичното регулиране у дома. „Няма да превърнем политиките в областта на климата в политика за деиндустриализация на Европа, няма смисъл от икономическа и климатична гледна точка, защото в противен случай ще видим, че производството се премества някъде другаде“, каза високопоставен служител на ЕС.

В същото време ЕС подтиква други икономики да декарбонизират своите икономики, тъй като това би ги освободило от таксата. „Ние си вършим работата и каним нашите партньори да направят същото“, каза представителят на ЕС.

Коя държава с колко трябва да намали емисиите от автомобили, сгради, селско стопанство …

Брюксел иска правителствата да увеличат намаляването на емисиите на парникови газове от автомобилния транспорт и строителния сектор, селското стопанство и промишлеността и отпадъчните инсталации с 11 процентни пункта до 2030 г., за да помогнат за постигането на по-строгата климатична цел на блока.

Регламентът за споделяне на усилията постави обвързващи национални цели през 2018 г. след тежки битки между столиците на ЕС и Брюксел за това как най-добре да се раздели намаляването на емисиите в целия блок. В своите предложения Комисията до голяма степен остана с разпределението на целите за намаляване на емисиите въз основа на БВП на глава от населението – от решаващо значение за по-бедните и често зависими от въглища членове на ЕС, загрижени, че по-богатите столици се опитват да прехвърлят по-голяма тежест върху по-замърсяващите икономики на блока.

Предложението означава, че до 2030 г. „Германия намалява с 50% своите емисии в автомобилния транспорт, сградите, селското стопанство, МСП и отпадъците в сравнение с 2005 г. За Франция този процент е 47%, 43% е за Италия, 38% за Испания и само 10% за България “, според Симоне Таляпетра , старши сътрудник в седалището на Брюксел в Брюксел.

До 2030 г. 49% от енергията в сградите трябва да е от ВЕИ

ЕС няма да постигне целите си за зелена сделка без огромно разширяване на възобновяемата енергия, затова предлага да увеличи целите за вятърна, слънчева и други чисти източници на енергия от 32% от енергия от ВЕИ до 2030 г. на 40%, а също така определя еталона, че възобновяемите енергийни източници представляват 49% от енергията, използвана в сградите до 2030 г.

Известно е, че сградите използват около 40 процента от енергията на ЕС. Новият пакет изисква почти половината от тази енергия да бъде възобновяема до 2030 г. Страните от ЕС също ще трябва да увеличат дела на възобновяемата енергия, използвана за отопление или охлаждане на сгради с 1,1 процента всяка година. Освен това Комисията иска държавите да реновират обществени сгради на всички нива в размер на 3 процента всяка година. А нова самостоятелна система за търговия с емисии за сгради засилва натиска върху правителствата, за да ускори темпото на енергийно ефективно реновиране – или да се справи със социалното недоволство от хора, обременени с постоянно нарастващи сметки за електроенергия.

Високи данъци за замърсителите

Комисията се стреми да направи по-чистите горива и възобновяемите енергийни източници по-привлекателни чрез промяна на начина на облагане на енергията. Понастоящем горивата и електроенергията се облагат предимно върху обема, а не върху енергийното съдържание, но реформата ще гарантира, че най-замърсяващите горива се облагат с най-висок данък. Той също така актуализира минималните ставки, които остават непроменени в продължение на 18 години, и осребрява данъчните освобождавания и намаленията, предлагани от националните правителства.