А Плевнелиев мълчи

Хайката срещу президента стана пошла и бездарна

Вече три дни народът не спира да хули президента Плевнелиев заради Скалистите планини в Колорадо. Това е добре. О, това е просто гениално! Досещате ли се защо?

Представете си, че след въпросния фотос на планините в Колорадо, САЩ е имало едва две-три публикации за сведение. О.К., научили сме, че е сгафил. Станало ни е първо забавно, после възмутително. Но сме преглътнали, с едно наум за Плевнелиев. Значи така! Говори патриотично за България, а ни пробутва снимки от чужд континент. И то точно в новогодишната нощ! И то точно президентът! При тази ситуация аз лично ще сменя тв канала, когато след няколко дни по някакъв повод той се изказва. Ще трябва нашият президент да направи нещо доста героично, за да започна отново да го уважавам и харесвам.

Само че не този сценарий се разигра, а другият. Плевнелиев бе нападнат като в хайка. Оградиха го с пушки, хлопатари и кучета. Още малко и ще го разстрелят, а той нищо не прави. Не напада, не се защитава, трагична работа. И това е нашият президент! Това е същият човек, чието излъчване на добронамереност и принципност, така се харесват. Който преди месец напусна Конституционния съд извън протокола, за да съхрани авторитета му. Но ето че не някакъв тъмен факт от миналото му, нито грозен факт от настоящето го запратиха в тази абсурдна ситуация. А една снимка. Иначе красива снимка на планина, която дори прилича на нашите планини.

Плевнелиев мълчи, кучетата лаят, а пушките стрелят. Всеки който има милост, ще поиска този театър да спре. Не, всеки който има усещане за справедливост, би пуснал завесата на тази окаяна сценка. Онзи, който владее баланса между емоциите и разума, би пожелал да излезе си тръгне от бездарното представление. И, оттук нататък вече мисля, и по-точно се надявам, че настроенията ще тръгнат нататък. При мен лично е така.

Когато за пръв път прочетох за гафа със снимката, можех да кажа, че Плевнелиев се е изложил (макар че не той е подбирал илюстрациите) и симпатиите ми към него са се стопили. Когато прочетох, че Нидал Алгафари има против декора зад него по време на фаталното слово, просто не се съгласих. Когато прочетох, че е имало и втори гаф – снимка на Нюйоркската фондова борса (вместо на нашата), усетих, че посоката се обръща. Ядосах се на „откривателите“ на втория гаф като на мародери. Когато прочетох, че Плевнелиев бил некадърен да произнесе поздравлението, без да го чете, симпатията ми към него започна плахо да се връща. А днес, когато прочетох, че има уволнена заради снимката със Скалистите планини, разбрах, че президентската администрация се крие от картечните откоси зад някаква служителка в частна фирма. И че фактът с уволнената е поредният удар срещу президента, нанесен отново от администрацията, и изпълнен от ръката на Нели Сандалска, шефката на служителката-жертва.  Невероятно е! Нима народът иска кръв? Съвсем ли е оглупял?

Тези, които даваха тон на антипрезидентска кампания, която вече е зловеща, очевидно прекалиха. Ако бяха по-умерени, щяха да постигнат повече. Но не бяха и вятърът се обръща.

Впрочем, ако президентът имаше съветници, които владеят финото знание на психологията, щяха да му препоръчат точно това – да се раздуха още повече огънят, за да предизвика ужас от пожар. Защото това ще е сигналът, че е време играта да спре.

Leave a Comment