Изнесли сме пшеница за 639 млн. долара през 2020/2021 г. – най-много към Либия и Испания

Очаква се реколтата от пшеницата да е с 1 млн. тона повече спрямо 2020 г., а на рапица – със 70 хил. тона. Производството на ечемик се запазва на 550 хил. тона
Увеличава се отглеждането на пшеници с по-добри хлебопекарни качества

Пшеница

пшеницаС 1 милион тона по-обилна ще е тазгодишната реколта от пшеница в сравнение с миналогодишната. Прогнозата е, че общото производство на тази най-важна за България култура да достигне 5,7-5,8 млн. тона при 4,7 милиона през 2020 г. С този резултат 2021 г. наподобява 2018 г. Площите с пшеница са с 0,2% повече и заемат 11 970 000 дка.  Засега средният прогнозен добив от декар е 483 кг от декар. Това е записано в ситуационно-перспективния анализ за основните есенници, изготвен от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

Площите с пшеница, оценени с добро до много добро състояние, са 87,4% от всички.

Въпреки по-слабата реколта през 2020 г. в количествено измерение, по отношение на качеството се наблюдава известно подобрение на показателите. Сравнявайки с предходната година e налице увеличение на пшеницата в „първа“ и „втора“ група за сметка на намаление на тази във „втора Б“ група.

И така, пшениците от първа група са 5,6%, при 2,1% за 2019 г.; от втора група – 11,6%, при 8,5% за 2019 г.; от втора Б група – 38,7%, при 46% за 2019 г.; от трета група – 43,8%, при 40,3% за 2019 г.

През следващите месеци се очаква изкупните цени на пшеницата в България да останат сравнително високи, отразявайки развитието на международните пазари. На този етап прогнозите на основните международни анализатори сочат продължаващо нарастване на глобалното потребление.

По данни на НСИ, през последните години се наблюдава постепенно понижение на консумацията на хляб и тестени изделия на лице от домакинствата в страната, заслуга за което има и промяната в начина на хранене през последните няколко години. Освен това, мерките за ограничаване на пандемията от Ковид-19 оказаха влияние за намаление на употребата на пшенични продукти в общественото хранене от пролетта на 2020 г. насам (засягащо 2019/20 и 2020/21). Предвид това, както и тенденцията на намаление на населението, потреблението на пшеница за брашно и хляб през 2020/21 година се определя като малко по-ниско в сравнение със сезон 2018/19, незасегнат от пандемията, възлизайки на около 700 хил. тона.

Износът на пшеница през периода юли 2020 г- – март 2021 г. е по-нисък с близо 39% спрямо същия период година по-рано и възлиза на 2 706 160 тона. Средната износна цена е 239 щ. д./тон – с 22% по-висока на годишна база.

Експортът на брашно е намалял с 46% до 48 988 тона.

Българските търговци са изнесли най-много пшеница към Испания – 540 тона сред страните от ЕС, и към Либия – 337 тона – сред трети държави. Общата стойност на износа на пшеница през 2020-2021 г. е в размер на 638 585 000 щатски долара. Най-голям в паричен еквивалент износ в последните 7 години сме осъществили през 2019-2020 г. – за $ 959 506 000.

През юли 2020 – март 2021 г. вносът на пшеница у нас е на 21 647 тона.

При търговията на едро с бял хляб годишното поскъпване за 2020/21 е средно с 3,2%, до 1,49 лв./кг, а на дребно – с 3,6%, до 1,64 лв./кг. Както и при брашното, през последните четири месеца цените на едро и на дребно на хляба се стабилизират на ниво от съответно 1,52 лв./кг и 1,68 лв./кг.

По данни на FAO-AMIS от м. юли 2021 г., в северното полукълбо са в ход прибирането на реколтата от зимна пшеница и развитието на пролетната пшеница. Разширяват се областите с притеснения в САЩ и Канада, поради горещи и сухи условия. В южното полукълбо сеитбата на зимна пшеница продължава при благоприятни условия.

Ечемик

По оперативна информация на Министерство на земеделието, храните и горите, към края на юни 2021 г. площите за реколтиране с ечемик (включително пролетен) в България са в размер на 128,6 хил. ха, което представлява леко намаление на годишна база (с 1,3%).

Очаква се общото производство на ечемик у нас да е 550 хил. тона при среден добив от 437 кг/дка. Толкова е било и през 2020 г.

По данни на НСИ за промишленото производство на малц, което през последните години варира в рамките на 41 хил. тона – 44 хил. тона, потреблението на ечемик за пивоварната промишленост през сезон 2020/21 се предвижда да се задържи на ниво от около 60 хил. тона.

Отново по данни на националната статистика, през периода юли 2020 г. – март 2021 г. от страната са изнесени 298 хил. тона ечемик – с 9,1% повече на годишна база, което се обяснява с увеличеното търсене на международните пазари. При 18% по-висока средна експортна цена (215 щ. д./тон), стойността на износа нараства с 28,6%, до 64 млн. щ. д.

Най-големият пазар на български ечемик са били Румъния и Либия. Общата стойност на изнесения ечемик през 2020-2021 г. е 63 964 щатски долара.

Отразявайки тенденцията на международните пазари, средната износна цена на ечемик, FOB българско черноморско пристанище, за първите десет месеца на пазарната 2020/21 година отбелязва годишен ръст от 24%, до 221 щ. д./тон.

Рапица

По данни на МЗХГ, към края на юни 2021 г. площите за реколтиране с рапица в страната са с над 13% повече спрямо отчетените година по-рано. Очаква добивите от рапица през настоящата година да нараснат с около 20% на годишна база. Прогнозният среден добив е 280 кг/дка. Така, производството на рапица от реколта `2021 се прогнозира да бъде съществено над миналогодишното, възлизайки на около 350 хил. тона при 279 хил. тона през 2020 г. При сравнително ниско ниво на вътрешно потребление, ръстът на рапичната продукция от реколта `2021 се очаква да доведе до значително увеличение на износа през пазарната 2021/22 година. Тъй като производството на рапица в България е предимно с експортна ориентираност, през новия сезон изкупните цени ще зависят главно от развитието на световните пазари.

По данни на НСИ, през последните години се наблюдава увеличение на производството на рапично масло в България – от 34,5 хил. тона през 2017 г. до 50,7 хил. тона през 2019 г. Отчитайки и нарасналото общо търсене на растителни масла (включително рапично) в световен мащаб, преработката на рапица за масло през пазарната 2020/21 година се оценява на около 125 хил. тона.

През периода юли 2020 г. – март 2021 г. извън страната са реализирани 192 хил. тона рапица – спад от 47,5% на годишна база, дължащ се на слабата реколта през 2020. Експортът е осъществен основно до края на календарната 2020 г. Количествата са насочени изцяло за държави-членки на ЕС, като основни партньори са Нидерландия (88 хил. тона) и Белгия (83 хил. тона). В стойностно изражение намалението е малко по-слабо изразено – с 41,9%, до 89,9 млн. щ. д., поради повишената експортна цена (с 10,5%).

Предварителните данни за периода юли 2020 г. – март 2021 г. сочат ръст на вноса на рапица от близо три пъти на годишна база, до 53,3 хил. тона. Основна причина за това е фактът, че по-голямата част от и без това ниската продукция от реколта `2020 е изнесена до края на календарната 2020 г., след което се очертава известен недостиг на вътрешния пазар. Количествата са внесени главно от трети страни (общо 46 хил. тона), по-конкретно от Украйна (26 хил. тона) и Сърбия (19 хил. тона). Доставките от ЕС възлизат на около 7 хил. тона, в т. ч. 5 хил. тона от Румъния.

По данни на САПИ, средната изкупна цена на рапица за периода юли – октомври 2020 г. е 714 лв./тон. Това представлява повишение с близо 6% на годишна база, под влияние на по-ниското предлагане в страната и по-високите международни цени. В рамките на периода се наблюдава постепенно повишение на средномесечните изкупни цени от 697 лв./тон до 723 лв./тон.

 

 

Leave a Comment