Трима учени и един фермер търсят в проект корена на грешките в земеделието

Ако големите и малки стопанства имат равен достъп до ресурси, пазарът ще реши в какво съотношение трябва да са различните типове ферми

Защо субсидиите да не се раздават на всеки земеделец според произведената продукция, попита фермерът Красимир Кумчев

Какво се случи в земеделието след връщането на земята в реални граници в средата на 90-те години и след приемането ни за държава член на ЕС през 2007 г.? Живи ли са още най-малките интензивни стопанства? Трябва ли да има големи, средни, малки и микро фирми и в какво съотношение да са? Как да се разреши проблемът с над 2 милиона наследници на ниви, с които стопаните трябва да сключват договори за наемане?

На тези и още доста други въпроси трябва да отговори проектът „Поземлени отношения и европейска политика: синергия и перспективи за българското земеделие“, чиято първа фаза на разработка приключва. Проектът е финансиран от Фонд научни изследвания. Философията му бе представена днес на пресконференция в БТА от ръководителите на трите екипа, които работят по него. Това са проф. Пламена Йовчевска от Института по аграрна икономика (ИАИ е водещ в изпълнението на проекта), проф. Иван Пенов от Аграрния университет Пловдив и доц. Мария Станимирова от Икономическия университет във Варна.

Ярко участие в днешния форум имаше и пловдивският фермер Красимир Кумчев. Той бе представен като партньор на проекта.

Проф. Йовчевска разкри, че преди 10 години при социологическо изследване с въпрос към земеделски стопани: „Мислите ли и занапред да се занимавате със селскостопанско производство?“, всеки 5-ти анкетиран от групата на най-малките производители е заявил намерение не просто да остане, а да разшири стопанството си. Собствениците на големите стопанства са били категорични, че остават в отрасъла. Авторите на проекта смятат да повторят същата анкета, за да видят как са се променили нагласите.

Пламена Йовчевска счита, че интензивните стопанства с плодове и зеленчуци са пострадали най-силно при прилагането на общата селскостопанска политика (ОСП) след членството ни в ЕС, въпреки, че страната ни има превъзходни условия за тези производства.

„Сдобихме се с така наречените уязвими сектори“, каза тя. Въпреки ползата на ОСП за външнотърговския ни баланс, се оказа, че харчим национален доход за купуване на плодове и зеленчуци от внос“, отбеляза тя.

Положителното, което проф. Йовчевска е установила при работата си на терен, е, че „отрасълът е жив и динамичен“.

Проф. Иван Пенов посочи координатите на рамката, в която ще се извършат емпирични изследвания. „За да се разберат процесите, трябва да се изследват четири нива. А именно: 1) традициите; 2) институционална среда; 3) законодателство и управление; 4) търсене и предлагане.“

Преподавателят от Аграрния университет каза, че ще се изследват подробно всички нива.

Той заяви, че често в проучванията се пропускат микро фермите, като се говори само за големи, средни и малки. А микро стопанствата са твърде много и те формират около 30% доход на семействата, който пък определя за тях разликата между дребна и средна класа.

„Ние не можем без едри, средни, малки и микро стопанства. Посоката е стабилизиране на отрасъла и всеки да има място под слънцето“, обобщи проф. Пенов.

Той обясни, че липсва метод, чрез който да се посочи какво да е съотношението между четирите типа стопанства. „Най-добрият подход е да ги поставим пред равни условия. Големият фермер да може да си закупи голям трактор, а малкият – малък. У нас обаче малките стопани нямат средства да участват в инвестиционни мерки, банките не им отпускат кредити и т.н. Затова броят на средните и малките ферми намалява, което показва, че различните групи нямат равен достъп до ресурси. Ако имаха, то тогава пазарът е този, който ще определи в какво съотношение трябва да съжителстват големите, средни, малки и микро стопанства.

Доц. Мария Станимирова посочи, че работата на екипа от варненския университет е съсредоточена върху пазара на земеделската земя. Тя обясни, че в страната вече има над 2 милиона наследници, тъй като при възстановяването на поземлената собственост в реални граници средният размер на нивите е бил 3,4 декара. Това затруднява както наемането на земя, така и пазара и комасацията.

Фермерът от Пловдив Красимир Кумчев каза, че от дълго време вижда, че страната ни е в продоволствена криза, след като родното производство на плодове, зеленчуци и месо е около 15-20%.  „Да живеем на най-златната земя на планетата и да сме в продоволствена криза – това е престъпление“, заяви той.

Красимир Кумчев е дълбоко убеден, че ОСП е в сериозна грешка, след като във всички държави членки проблемите са подобни – застаряващи земеделци, недостиг на работна ръка и други.

„Преди 9 години патентовах метод за разпределяне на субсидиите, който ще спре кражбите. Ако той се приложи, това ще бъде много добър рестарт да произвеждаме повече.“

„Не са необходими мерки по ПРСР“, категоричен е фермерът. Според него един стопанин знае най-добре от какви инвестиции се нуждае фермата му. В същото време обаче при отваряне на мярка администрацията поставят преференциални цели. Например енергийна ефективност. Кандидатите трябва да минат първо през консултантски фирми, които да изготвят проектите. Да се нагодят към написаните от министерството цели.

Годишно произвеждаме непреработена селскостопанска продукция за 7,5-8 млрд. лева, а се раздават субсидии за 2,5-3 млрд. лв, продължи фермерът. Разделяйки двете числа, се разбира, че субсидиите представляват 34-35% от стойността на продукцията. Според Кумчев, ако тези средства се раздадат на всеки производител в размер, който е изчислен на база на получените доходи, то тогава няма да има нужда от проверки, защото кражбите ще спрат. Всеки ще инвестира в това, което му е най-необходимо. Фермерите ще доказват с фактури (които се пазят 5 години) продажбите си и могат да бъдат прецизно проверявани от ДФ „Земеделие“ и НАП.

„Аз се учудвам как е възможно да не се осъзнае, че това е пътят“, каза фермерът.

Красимир Кумчев разказа и за естествения процес на коопериране, случил се между неговата фирма и съседни по-малки производители на плодове и зеленчуци. Процесът е започнал преди 7-8 години и в момента около 30 по-дребни стопани предават продукцията си в семейното предприятие. „Не сме ги търсели, сами ни намериха, защото прецениха, че така им е по-удобно“, даде пример за естествено случващи се партньорства известният фермер.