Четири дни в Швейцария, цял живот в България

Не знам защо решихме да отидем на кратка екскурзия в Швейцария. Точно там, където една чаша топла вода от автомат струва към 7 лева, а един обяд към 70.

Не един български политик е давал обещание да превърне страната ни в „Швейцария на Балканите“. Трябва да отидете там, за да разберете колко – повече като стандарт, отколкото географски – сме отдалечени от тази малка алпийска държава. (Наистина малка, защото територията и е под половината на България. Разстояние от североизточния Цюрих, който е близо до границата с Германия, до югозападната Женева, съвсем до Франция, е около 3 часа с влак.)

Относно стандарта фактите в числа казват, че БВП на Швейцария за 2020 г. по данни на Световната банка е 747,97 милиарда щатски долара, а на България е $ 69,11 милиарда. Богатството обаче не измерва чистотата, красотата, подредеността и почтеността на хората един към друг. А също спокойствието, приветливостта и удобството да живееш в тази страна, в която хората не се третират като евтин ресурс.

Швейцария е чиста и е на велосипед

Още около района на летището в Цюрих разбираш по велопаркингите, че велосипедите са масово средство за предвижване. Впрочем това е вярно за цяла Швейцария, така както за Италия са типични мотопедите. В покрайнините на Цюрих можете да видите повече хора на колела, отколкото пешеходци. По широките тротоари велоалеите са отделени с лента, другаде са споделени с пешеходци. Велопаркингите са пред всеки магазин и жилищна сграда, на всеки площад и спирка, пред гарите и летищата. Можеш да ги ползваш под наем, ако си платиш през телефона.

Дали заради велосипедите или заради удобния обществения транспорт, но в този доста голям град нито веднъж не попаднахме на задръстване. Но не е навсякъде така. В Женева около гарата шофьорите надуваха клаксони, псуваха се като нормални хора, а тук-там в безистените понамирисваше като в нашите подлези.

Чистотата на Цюрих, който е в немскоговорящата част на Швейцария, е пословична. Само един пример: Докато чакахме трамвай, продавачка от лафка на открито извади обикновена прахосмукачка и започна да чисти тротоара пред щанда. После я прибра за след малко.

В Цюрих въобще не ти идва на ум да изпуснеш не обвивка от бонбон, а дори миглата си на тротоара. А няма и логика да го правиш, тъй като еднотипните в цялата страна кошове за боклук са през 50 метра – метални цилиндри, отгоре с капаци с дупки за фасове, а отдолу за всичко останало.

Рано сутрин по тротоарите сноват малки превозни средства, които засмукват най-вече прах, а после мият.

Рано сутрин не са малко и хората, които тичат. Нацията със сигурност не си пада по португалската маняна, а се движи безспирно – тича, ходи, кара колело, а през зимата ски и сноуборди. Хората с физически проблеми пердашат с висока скорост с акумулаторните си мини превозни средства.

Алеите около цюрихското и женевското езеро са пълни с бягащи момчета и момичета, а в крайбрежните им зони има плажове и места за обучение на гребци.

Водите в езерата и множеството реки, които се спускат от Алпите, са тюркоазено чисти, а някои дори бели. Патици, лебеди и други птици щастливо споделят водите с хората.

Транспортът – колкото точен, толкова и скъп

Цюрих, а и другите по-големи градове, е разделен на зони и съответно цената на билета за градския транспорт зависи от това дали ще се движите в рамките на съответната зона, която е с диаметър от поне 10 км, или от една зона ще се прехвърлите в друга. Зависят и от това за колко време ще ползвате автобусите, трамваите или влаковете – за един час или за цял ден. Билетът за час при предвижване в една зона е 4,40 франка (около 8 лева).

За транспорта на Швейцария може да се пише много. Първо, той е изумително и неотклонно точен като атомен часовник – всички обществени превозни средства тръгват в определената по графика минута (изписана на електронни табла) и се движат с необходимата скорост, за да пристигнат според указаното време.

Но това си има цена. Например билетът за влак от Женева до Цюрих е 470 франка (курсът франк/лев е 1 към 1,81 лева или в случая 850 лева).

Само че тук чужденците имат привилегията да си купят Swiss Travel Pass. Тези карти, които осигуряват пътуване из цялата страна и вътре в градовете, са за всички видове обществен транспорт, дори плащат и вход за музеи. Може да ви се виждат скъпи до момента, в който установите цените, на които пътуват швейцарците. Тогава разбирате колко евтино ви излиза с pass-карта. Тридневната струва 232 франка, което е 420 лева. Картите не се купуват от обичайните автомати, които са на всяка спирка или гара, а на гарово гише срещу документ за самоличност, който доказва, че сте чужденец. В автобуса или влака швейцарският контрольор също изисква освен pass-картата и документа за идентификация.

Швейцарските влакове – на един или два етажа, са наистина луксозно средство за пътуване, дори и да сте настанен във втора класа. Застлани са с идеално чист мокет, седалките са удобни, въздухът чист, движението безшумно. Не правят пуф-паф, а се носят като ладия в тиха вода. Когато спрат, за удобство на пътниците прибраното най-ниско стъпало се изтегля автоматично навън, за да не се налага да правите широка крачка надолу.

Железопътната мрежа на страната е се простира върху  5250 километра и е най-гъстата в Европа. В Цюрих по релсите се движат както градски влакове, така и междуградски, и международни. ЖП транспортът вътре в града осигурява най-бързото предвижване от една до друга точка, като влаковете пътуват както над, така и под земята. Гарите при летището и в центъра са като малки градчета – пространствата под покрив са огромни, заети от магазини, заведения, информационни гишета, полицейски офиси и т.н. Другият популярен транспорт в големите градове са трамваите и тролеите. Има и автобуси, но техният маршрут не минава през градския център.

Дружелюбност, тази прекрасна швейцарска черта

Ако ние се поздравяваме само когато се разминаваме по планински пътеки, в тази страна поздравът между непознати е обичаен. Просто трябва да погледнете в очите човека насреща, за да ви поздрави.

Бяхме си купили от уличен автомат нещо, за което си мислехме, че е еднодневна pass-карта (75 франка), когато хванахме влака от Цюрих до Интерлакен. Контрольорът обаче (говорещ английски) след няколко въпроса, разбра, че сме направили грешка. Беше любезен и с непринудено желание да бъде полезен. Взе ни билетите и личните карти, отиде някъде, забави се и после ни обясни, че с новите билети, които ни дава, можем да ползваме още два влака, които да ни заведат от Лаутербрюнен – малко курортно селце в Алпите. Обясни какво сме объркали и ни посъветва да си купим на връщане транспортната карта за чужденци от гарата на селцето. Селце, селце, ама имаше поне 10 коловоза.

Швейцарците проявяват незабавна готовност да помогнат, ако ги спреш с въпрос. Възрастна дама ни заведе до спирката, която ни трябваше и после се насочи в своята посока. Предупреди ни винаги да купуваме билети, защото глобата е 100 франка. Между другото,  тя познаваше България – спомена София и Слънчев бряг.

Тук е мястото да кажем, че за швейцарците уважението към другите е естествено чувство. Предполагам, че е така, защото всички заедно създават правилата, които движат тази държава към един различен за света ред. Това е редът, създаден от пряката демокрация. След пряката демокрация в древна Атина, единствената държава в света, която я прилага днес, е Швейцария. Стратегически важните за живота в страната решения се взимат чрез референдум. Така през 1992 г. с референдум бе решено държавата да остане извън Европейския съюз. С референдум задължителната военна служба не бе премахната. Референдум защити алпийската страна от имигранти. С референдуми се решава размерът на минималната работна заплата, която от ноември 2020 г. вече е почти 4000 франка. Референдуми се провеждат доста често, защото гражданите гласуват за решения на федерално равнище, решения за съответния кантон (общо 26 са) и по общински въпроси. Правителството е длъжно да изпълни волята на швейцарците без да шикалкави и намира вратички да не изпълни волята на избирателите.

Може ли такъв народ да не изпитва самоуважение? Държавата е негова и никой управленец или партия не може да му я отнеме.

Най-скъпата в света

Швейцария е може би най-скъпата държава в света. „Конкуренти“ са ѝ Япония, Норвегия и Исландия, но според пътешественици, пребивавали в изброените страни, Швейцария е над всички.

Според Credit Suisse почти 15% от местното население (което е 8,6 милиона души) са милионери, но това не значи много за страна, в която недвижимите имоти около Женевското езеро се търгуват за 33 хиляди евро за квадратен метър.

Плодовете и зеленчуците са доста скъпи. В най-добрия случай стоките са с число на цената на българските, но във франкове. По-обичайно е нещо, което у нас е 5 лева например, там да е 7 франка.

Ако има нещо евтино в тази страна, това са бутилираните води. Причината е проста – в градовете е пълно с еднотипни чешми за обществено ползване. Освен това се знае, че там няма лоша вода. Самата страна сякаш плува в реки и езера.

Швейцарските шоколади също са на поносими цени – горе-долу като нашите, но във франкове. Затова, когато човек види, че бензинът там е 1,65 франка за литър, му прищраква, че у нас търговците наистина си плачат за протести.

Не само българите мислим, че Швейцария е прекалено скъпа. Немец, с когото се запознахме в Лаутербрунен, също, ни в клин, ни в ръкав, вметна, че в Германия е къде-къде по-евтино и затова е за кратко тук – колкото да изкачи близките алпийски върхове с приятели. Разказа още, че швейцарският немски е неразбираем за гражданите на Германия.

Фермите в Лаутербрунен

Лаутербрунен е прочуто със 72-та си водопада наоколо, създадени от топящите се ледници високо в Алпите.

Около селцето има и животновъдни ферми с обширни ливади. Те са отворени за туристите. Любопитно е, че пред фермите има хладилни витрини с различни сирена, сушени плодове и месни деликатеси. Няма продавачи. Купувачите могат да си вземат стоката и да платят като пуснат парите в касичка.

В други ферми има направо автомати, през които плащаш и те ти връщат рестото, ако си дал повече.

Витрините са със свободен достъп и без камери, но мога да се обзаложа, че всеки, който си е взел сирене, го е платил. Това е толкова щастливо място, че превръща всеки в добър човек – такъв, какъвто е по рождение и какъвто би искал завинаги да остане.

Повечето стопанства са на сто и над сто години, се вижда от надписите върху сградите.

Фермите са по швейцарски чисти, поне отвън, а звънците на кравите се чуват отдалеч, смесени със звуците на падащата от ледниците вода.

Излетяхме от България при 30 градуса рано сутрин и се върнахме отново в същата пещ на ранния август. Кацнахме в Цюрих при 20 градуса, а докато бяхме там термометърът не надвиши 26. 

Оказа се, че ние все още не можем да си изберем правителство и да си намерим пътя, по който, дай Боже, след 100 или 1000 години, да стигнем до Швейцария. Все пак и на малката алпийска страна са ѝ били нужни хилядолетия, за да достигне до пряката демокрация на атиняните и оттам да започне да се превръща в това, което е – нещо, като нищо друго на света.

Прочети още: 6 декември: Швейцария отхвърля с референдум членството в ЕС. Защо?