Аграрният сектор натисна правителството с искания за 1 милиард

Браншовите организации разполагат с една седмица да представят предложенията си за финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост и от държавния бюджет след актуализирането му

С искания за близо 1 милиард лева натиснаха правителството браншови организации, които се срещнаха днес със служебния премиер Стефан Янев, вицепремиера Атанас Пеканов и земеделския министър Христо Бозуков.

От разговорите на Агро Пловдив с председателя на Националната овцевъдна и козевъдна акоцияция (НОКА) Симеон Караколев и с Божидар Петков – председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМЯ) стана ясно, че в рамките на около 500 млн. лв. Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който все още е в проектна форма, трябва да се осигурят средства за напояване, борба с градушки и модернизиране на земеделските стопанства.

Още 300 млн. лв. от заемните средства, които държавата може да ползва от ЕС по НПВУ, също трябва да послужат на проекти на земеделските бенефициенти, но с минимално съфинансиране от тяхна страна.

Други безвъзмездни 170 млн. лв. браншовиците искат от държавния бюджет, който трябва да се актуализира.

Тези държавни средства, получени след бюджетната актуализация от МЗХГ, ще се използват за директно подпомагане на всички аграрни сектори за възстановяване от щетите, нанесени от Ковид-19 и очакваната 4-та вълна на пандемията.

Относно напояването, браншовиците предлагат да се определи финансов ресурс по НПВУ за възстановяване и модернизиране на стратегически най-важните обекти на „Напоителни системи“, които бяха залегнали в проекта на държавната фирма, поясни Божидар Петков. „Това ще бъде един от най-големите дебати, защото се оказа, че има сериозни затруднения както в Южна, така и в Северна България относно доставки на поливна вода. Смятаме, че с едно разумно разходване на природните ресурси дори и с по-малък бюджет от предвидения по-рано, можем да постигнем оптимизация“, каза той.

„Това е по-разумната възможност, тъй като в първия проект на НПВУ бе предвидено 95% от парите, определени за селското стопанство, да се изразходват за проекта на „Напоителни системи“. Ние от НОКА категорично се обявихме срещу това, защото в животновъдния сектор има много малки и средни ферми, които са изостанали и нямат шанс за финансиране по Програмата за развитие на селските райони“, заяви Симеон Караколев. Той допълни, че след като асоциацията е разгледала одобрените от ЕК планове на възстановяване и устойчивост на другите държави, се е видяло какво многообразие от интересни идеи в областта на земеделието може да бъде приложено. И колко беден откъм възможности е българския план.

Подобряване на борбата с градушки също трябва да намери място в НПВУ, според браншовиците.

„Трябва да се увеличи защитаваната територия, особено в пограничните райони с Румъния, където ракетният способ е неприложим. Трябва да се разшири периметъра на новия радар в Шумен. Да се открият нови площадки. И най-вече да се оптимизира работата на самолетите, защото се оказва, че издръжката на самолетния парк е изключително скъпа, а използването им е в рамките на максимум 4 месеца. Трябва да се търсят начини за разширяване на обхвата на градозащитата и намаляване на разходите за  прилагане на самолетния способ“, поясни Божидар Петков.

На срещата с премиера присъствалите председатели на браншови организации са поискали след като самолетите защитават и урбанизирани територии, да се търсят и други източници за финансиране на дейността им.

Браншовите организации трябва да представят в Министерството на земеделието, храните и горите писмените си становища за това какво искат да залегне в Националния план за възстановяване и устойчивост и в актуализацията на държавния бюджет.

Това трябва да се случи в рамките на една седмица, за да може аграрното министерство да обедини получените становища и да ги представи на правителството.