И така, кой и защо е виновен за градушката в Пловдивско?

Преди седмица черен облак опустоши фермери в Пловдивско. Само за половин час реколта, грижливо отглеждана от семе до плод, беше размазана от градушка. Стоманено-стъклена оранжерия в Ръжево Конаре, закупена в лошо състояние преди десетина години и обновявана в продължение на година, бе върната обратно от ледени късове колкото юмрук. Овощни градини, стягани да дадат реколта още с резитба и пръскания година по-рано, бяха обрулени. И така нататък – щети за десетки милиони.

Земеделският министър каза, че това природно бедствие е било „нещастно стечение на обстоятелствата“ и се извини при обиколка на засегнатите полета този понеделник.

Транспортният министър каза: „Животът на хората (в самолета) е по-важен от всичко“.

Агенцията за борба с градушки каза: „Не сме виновни. От Ръководство на въздушното движение ни забраниха да стреляме срещу градоносния облак. Плачеше ни се“.

От двете министерства обещаха: „Ще променим протокола за действие, за да намалим в бъдеще вероятността за подобни щети“.

Министърът на земеделието каза: Схемата, по която можем да компенсираме земеделците, е „опоскана“ още в началото на годината, а още нямаме актуализация на бюджета.

Държавата не обяви бедствено положение в община Калояново, за да не се налага да дава допълнително пари за инфраструктура.

Всяко чудо за три дни – за публиката, но не и за фермерите.

Затова от Агро Пловдив продължихме да питаме кой е виновен и най-вече защо.

Пилот от селскостопанската авиация каза: Абсурдно е да се забрани защитата от градушки, когато маршрутът на въпросния военен транспортен самолет е бил на минимум 60 км разстояние от облака, а ракетите се движат до 1,5-2 километра и падат.

Зам.-генералният директор на „Управление на въздушните полети“ Иван Дяксов каза: Да, обаче ракетните площадки не стрелят вертикално нагоре, а под ъгъл, и затова е било опасно за самолета и пътниците.

Но от пилота и зам.-генералния директор на УВД (Управление на въздушното движение) разбрахме и друго, за което никой не говори.

Решението дали самолетът да бъде отклонен от кацане на Летище Пловдив в тази извънредна ситуация, е било на командира на самолета и на никой друг. Само че от РВД не са му предложили алтернатива като маршрут и приземяване. Защо? Защото се страхували, че ако командирът се съгласи да се насочи в друга посока и към друго летище, и нещо се обърка, те ще носят вина.

Вместо забраната за обстрелване на градоносната маса с ракети да се ограничи само за площадките, които действайки, могат да засегнат самолета, тя е обхванала далеч по-голяма територия от необходимата.

Защо?

Защото на радара на РВД ракетните площадки не са отбелязани със съответните координати, за да може да се определи според трасето на самолета (което пилотите следват стриктно с отклонение плюс-минус 500 метра) кои от тях да спрат изстрелванията и кои да продължат защитата от градушка.

Така всичко на полетата – от Ръжево Конаре до Белозем – бе унищожено.

Защото координацията между РВД и агенцията за борба с градушките е ограничена до две команди – или всички полигони, които следят градоносната маса, стрелят, или всички спират да стрелят. Това е.

Ако съвременната генетика е в състояние да изреже и имплантира част от ген от един организъм в друг, то в България за нещо толкова голямо като градоносен облак и самолет не могат да се изчислят траектории и да се издадат команди, които касаят само тези два обекта на наблюдение. Не, отцепва се вертикално и хоризонтално пространство с големината на държава като Люксембург, за да може самолетът да кацне безопасно на летищната полоса срещу вятъра. Защото наистина хората са по-важни от реколтата. Но когато е можело и двете да се спасят, този аргумент е само патетика, чиято цел е да оправдае липсата на гъвкави решения. Липсата на детайлно обмислена и протоколно установена грижа към земеделците в ситуация като тази.

„Нещастното стечение на обстоятелствата“ е можело да бъде щастливо и за пилота и екипажа му, и за трудолюбивите фермери, вместо сега да ни разказват, че сценарият е бил един: или – или, живот срещу реколта. Добре е все пак да знаем, че не е било невъзможно полетът на един самолет да не завърши фатално за земеделците. Може би някъде другаде, но не и у нас.