Празнуваме 136 г. от великото Съединение

Днес празнуваме 136 години от Съединението. Великото събитие е организирано и осъществено единствено от българите и желанието да съберат родината си. Вдъхновител е целият народ, а Захари Стоянов оглавява Българския таен централен революционен комитет, който се заема с делото.

На 25 юли 1885 г. (стар стил) в с. Дермендере (по-късно Фердинандово, а след това и до днес с. Първенец, Пловдивско) е свикано заседание на БТЦРК, на което е избран нов ЦК с председател Захари Стоянов и членове Иван Андонов, кап. Коста Паница, Димитър Ризов, отец Георги Тилев. Взето е решение за обявяване на революция и водене на борба за извършване на планираното „Съединение под скиптъра на княз Александър I, само на Северна и Южна България”.

Комитетът установява връзки с представители на либералната буржоазия и с някои от командирите на войската в Източна Румелия – майорите Р. Николов, Д. Николаев, Д. Филов и др. Решено е акцията да започне на 15 септември, но поради някои дребни инциденти в Панагюрище, Чирпан и Конаре, това станало малко по-рано. Междувременно на 22 август избухва дипломатически конфликт с Румъния за възвишението Арабтабия край Силистра.

Според утвърдения план на заседание на БТЦРК от 23 август 1885 г., главният удар трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди да заемат Пазарджик и други по-големи селища в областта.

През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации. Най-масови те били в с. Голямо Конаре (днес град Съединение), където действа Продан Тишков (Чардафон Велики). На 30 август княз Александър I приема в Шумен пратениците на БТЦРК майор Сава Муткуров и Димитър Ризов и одобрява плана за Съединението.

На 2-ри септември спонтанно е проведена протестна демонстрация, която послужила като сигнал за масови демонстрации в редица селища на областта.

На 6 (18 септември, стар стил) септември рано сутринта разположените в околностите на Пловдив войски, под командването на майорите Николаев, Филов и Муткуров влизат в града, скандирайки „Да живее Съединението на България“, „Да живее княз Александър”. Майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики обкръжават конака. З. Стоянов и Г. Данчов и други влезли в дома на губернатора Гаврил Кръстевич и му съобщили, че е свален от власт и арестуван.

Румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Съединението на Южна и Северна България. Веднага е образувано временно правителство с председател д-р Георги Странски и членове: д-р Чомаков, майорите Филов, Райчо Николов, Йоаким Груев, К. Пеев, Д. Янкулов, З. Стоянов, Д. Юруков, Г. Данчов, А. Самоковец и Г. Бенев.

Същият ден, от името на БТЦРК, Захари Стоянов призовава народа към сплотеност за отбрана на Съединението. Във възванието се казва: ”Братя! Часът на нашето съединение удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело…”.

Майор Д. Николаев като началник на милицията заповядал в срок от 40 часа да бъдат повикани всички способни да носят оръжие. Aктът на Съединението е извършен с цената на една единствена жертва – майор Райчо Николов. На 8 септември е огласен манифест в Търново за признаване на Съединението.

Поставено пред свършен факт, правителството на Петко Каравелов приема извършения акт и се заема с дипломатическото уреждане на въпроса. То поема управлението на областта до пристигането на княз Александър I Батемберг. Князът без колебание одобрил Съединението и заедно със Стефан Стамболов и П. Каравелов, след като заповядал за извършването на обща мобилизация, на 9 септември влязъл в Пловдив. Бил е посрещнат от народа с небивал ентусиазъм и възторг.

Съединението получава своето дипломатическо и международно признание едва когато е подписана българо-турска спогодба и Топханенския акт на Великите сили, а сливането на Княжество България и Източна Румелия е утвърдено окончателно чак с признаването на българската независимост през 1908 година.

6-ти септември е двоен празник за Пловдив, тъй като с решение на Общинския съвет през януари 1993 г. денят е избран и за празник на града.

Днес празникът на Съединението започна отрано в областта.

Президентът Румен Радев, придружен от областния управител Ангел Стоев, ще се срещнат с с католическата общност в град Раковски в 10:30 часа.

От 11 ч. двамата ще присъстват на среща по представянето на пилотен за Европейския съюз проект „Въглеродно-неутрални индустриални паркове“ в Центъра за професионално обучение „Тракия“ в Индустриална зона Раковски, част от Тракия икономическа зона.

В 12:30 ч. Румен Радев ще посети Белозем, където ще разговаря с кмета на селото и със земеделските стопани, пострадали от градушката.

В Пловдив в 10.00 часа в катедралния храм „Света Богородица“ Пловдивският митрополит Николай ще отслужи тържествен молебен

– 11.00 часа – паметник на Захари Стоянов в Дондуковата градина (зад Регионалния природонаучен музей), полагане на венци и цветя;

– 11.30 часа – паметна плоча на майор Райчо Николов (до Римския стадион), полагане на венци и цветя;

– 12.00 часа – Стълбите на „Каменица“, концерт на Духов оркестър  – Пловдив, диригент Николай Гешев;

– 19.00 – 19.40 часа – площад „Централен“, пред Военния клуб, възстановка на събитията от 6 септември 1885 година от комитет „Родолюбие“;

– 19.45 часа – Регионален исторически музей, зала „Съединение“, представяне на експозиция „Пловдив по пътя към модерния свят“;

– 20.30 часа – площад „Съединение“, тържествена заря-проверка по повод 136-ата годишнина от Съединението на България и празника на град Пловдив с участието на президента Румен Радев. Очаква се президентът да произнесе слово в 20.45 часа.

Община Пловдив призовава гражданите, които ще присъстват на събитието от 20:30 часа, да носят маски, въпреки че ще е на открито. Във връзка с празника е осигурена възможност за свободно паркиране на автомобилите на общинския паркинг на ул. „4 януари“.