КНСБ: Цената на природния газ се увеличи със 158% от началото на годината, на олиото – с 43%

Синдикатът предлага ускорен ръст на заплатите – със 12,5% годишно, а на минималната работна заплата със 17,5% в следващите 5 години

Близо 17 месеца от началото на извънредното положение на 13 март 2020 г. общият индекс на цените на потребителските стоки се задържаше почти без промени, но от средата на 2021 г. трендът се обърна. Причина за растежа на цените е драстичният скок на цените на петрола и на природния газ на международните борси. Тази тенденция се наблюдава и в останалите развити икономики, сочи проучване на КНСБ.

Годишната инфлация в Еврозоната се очаква за август 2021 г. да бъде 3% спрямо 2.2% към юли, показват предварителните данни на Евростат.

Това е рекордна инфлация за последните близо 10 години. Основната причина за високата инфлация са енергийните продукти, които за година поскъпват с 15.4%. Но в значително  по-умерени граници е повишението на цените на  храните, алкохола и цигарите с 2%, и на услугите с 1.1%.

Увеличената цена на природния газ у нас отразява тенденцията за продължаващо нарастване на цените на синьото гориво на международните газови пазари. От началото на година повишението на природния газ е със 158%. Очакванията са цената да продължи да се покачва до края на годината.

Рекордните стойности на природния газ доведоха и до по-високи цени на енергоносителите. От  1 юли нарастват цените на електроенергията с 4.4%, на топлоенергията с 16.1%. Увеличението на цените на енергоносителите и горивата допринесоха за движение нагоре на общия индекс на потребителските цени, който регистрира нарастване с 3% на годишна база през м. юли. За този ръст съществен принос, наред с енергоносителите, имат също и горивата и смазочните материали за ЛТС – с 25%, групата на „Хляб и зърнени храни“ ръст с 5.3%, „Животински и растителни масла и мазнини“ с 24.6%.

Тревожното е, че през последните седмици на август продължава повишението на хранителните стоки, които заемат почти една трета от потребителската кошница и поддържат общите потребителски цени нагоре.

Нарастват стоките от първа необходимост, които имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живота.

Основни резултати при проучване на ръста на хранителни и нехранителни стоки

КНСБ проведе проучване за изменението на цените на 32 хранителни и нехранителни  стоки от първа необходимост. Целта на експресното изследване е да представи ценовата динамика в началото есенния сезон в условия на извънредна епидемична обстановка.

Период на провеждане 26 август – 1 септември 2021.

Изследването не е представително. Наблюдават се постоянни търговски обекти включени в извадката от тримесечното наблюдение за заплата за издръжка. Регистрират се най-ниската и най-високата цена от една и съща стокова позиция за фиксирания период на наблюдение. Получените данни са  осреднени на национално ниво.

Обхвата на извадката включва 27 областни центрове.

Въз основа на получената и обобщена информация от КНСБ коментират, че наблюдават драстично нарастване на цената на слънчогледовото олио, като за едногодишен период е с 43%. По-ускореното нарастване на слънчогледовото олио започна още през месец март, следствие от по-слабата реколта и влиянието на международните борси, където се отчита драстичното покачване на котировките на суровото слънчогледово масло.

Средната цена на слънчогледовото олио е 3,86 лв., при 2,70 лв. през септември 2020 г. В област Кюстендил средната цени на слънчогледовото олио е 3,88 лв. и надхвърля средните за страна, при това е област с размер на средната работна заплата по-нисък от средната за страната с 33%. Това означава, че ако със средната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то със средните заплати в Кюстендил могат да се закупят съответно 259 литра олио, или с 1,5 пъти по-малко.

Синдикатът регистрира увеличение на цените при хлебните изделия. Хляб“Добруджа“ нараства с 4.2%, при това килограм пшенично брашно отчита ръст със 7.3%. Средната цена на килограм хляб “Добруджа“ достига 1,72 лв., при 1,65 лв. преди година. Независимо от предвижданото възстановяване на производството на пшеница през 2021 г., изкупните цени на пшеницата в България остават сравнително високи, отразявайки развитието на международните пазари. Прогнозите на основните международни анализатори сочат продължаващо нарастване на глобалното потребление на зърнени култури през 2021/22 г., в т. ч. и на пшеница, което ще възпрепятства по-осезаемо понижение на цените. Наред с това хлебопроизводителите заявяват повишаване през септември на цените на хляба с минимум 10 ст., следствие от повишаване цените на енергоносителите. Очакванията са цената на килограм хляб в края на годината да достигнат около 1,80- 2 лв.

Цените на някои зеленчуци бележат значително нарастване за годишен период. При това нараства цената на зеленчуци, характерни за сезона със силно потребление, в предвид подготовката на домашни зимнини, които присъстват в традициите на българските домакинства. Драстично нарастване се наблюдава при:.

• Краставици – 35.8%;
• Домати – 17.7%;
• Пипер червен – 23.7%;
• Зеле – с 18.0%;
• Моркови – с 17.1%;
• Картофи – ръст  с 6.2%;
• Фасул зрял – 7.4%.

Средната цена на домати е 2,65 лв, при 2,25 лв. преди година. Във Варна – средната цена на домати достига – 4,03 лв, Бургас – 3,40 лв, Кюстендил – 2,70 лв.

Ръст на цените се наблюдава и при плодовете. Най-търсения плод за есенния сезон – прасковата, в търговската мрежа се предлага с 24.1% по-висока цена в сравнение с м. септември 2020 г. Средната цена е от 3,30 лв. при 2,66 лв. през 2020 г. Най-високи стойности се регистрират в Добрич – 4,49 лв., Бургас – 4,30 лв., Пловдив -4,10 лв.

При останалите хранителни стоки се наблюдават леки колебания нагоре и задържане на цените при някои от тях. От местните продукти значително нарастване има в цената на пиле – със 7.5%, сухи колбаси с 4.0%.

Възходящ тренд се отчита и при горивата за ЛТС. Цените за литър Бензин А-95 нараства с 26.8%, а дизел с 25.4%. Средната цена на литър бензин А-95 и на дизел е от 2.27 лв.

Експресно проучване за динамиката на основни хранителни и нехранителни стоки

	Средни цени  в период 26.08.-1.09. 2021 г.	Средни цени   Септември 2020 г.	Изменение на цените 2021/ 2020,в %
Хранителни стоки
Ориз, кг	3,20	3,15	1,6
Брашно пшеничено тип 500, кг	1,33	1,24	7,3
Хляб “Добруджа” ,   кг	1,72	1,65	4,2
Месо свинско  с кости, кг	9,54	9,70	-1,6
Месо мляно (кайма смес), кг	8,34	8,30	0,5
Пиле без  вътрешности, кг	6,31	5,87	7,5
Кренвирши (телешки или пилешки) кг.	7,41	7,33	1,1
Сухи колбаси, кг	17,97	17,28	4,0
Прясно мляко, 2%, л	2,34	2,3	1,7
Кисело мляко краве, 3.6%  масленост	1,18	1,17	0,9
Сирене краве,  кг	10,81	10,55	2,5
Яйца	0,27	0,25	8,1
Слънчогледово олио , л	3,86	2,70	43,0
Оцет винен  (0.7л) , 1 бутилка	1,93	1,80	7,3
Захар, кг	1,57	1,56	0,6
Ябълки, кг	2,29	2,05	11,8
Праскови, кг	3,30	2,66	24,1
Дини, кг	0,79	0,77	2,6
Фасул зрял , кг	4,49	4,18	7,4
Картофи, кг	1,14	1,07	6,2
Домати, кг	2,65	2,25	17,7
Краставици, кг	2,85	2,10	35,8
Пипер зелен , кг.	2,15	1,86	15,6
Пипер  червен “Капия” . Кг	2,62	2,12	23,7
Зеле, кг	1,30	1,10	18,0
Моркови,кг	1,46	1,25	17,1
Зрял кромид лук, кг	1,49	1,44	3,5
Чесън, кг	6,82	6,69	1,9
Нехранителни стоки и услуги
Цена на топлоенергия за битови нужди – 1 MBTCH	111,47	95,98	16,1
Електроенергия – средна цена  за граждани – квтч	0,21448	0,20572	4,3
Бензин А 95- л	2,27	1,79	26,8
Дизелово моторно гориво, л	2,27	1,81	25,4

Изводите от горните данни са, че темповете на изменение на жизнено необходими хранителни стоки, както и на енергоносителите и горива, ще продължават да диктуват ръста на общото ценово равнище. Тревожен е фактът, че темпът на нарастване на цените на производител достига до 13.6% през м. юли.

Промени в заплатите

 

Важен фактор за нарастване на потребителската инфлация е нарастването на вътрешното потребление и платежоспособност на българското население. Факт е че, средните работни заплати за страната нарастват с 14.1% за едногодишен период, но едва 30% от наетите лица получават средна и над средната за страната (1525 лв.). При това под този ръст остават редица икономически дейности, със значително по-ниска СРЗ, като „Производство на облекло“ ръст с 6.6%, Добив на неметални материали и суровини с 2,6%, Производство на напитки с 6.8%. Спад на СРЗ се отчета  при „Производство на химични продукти“ с -3.4%, Рекламна дейност и проучване на пазари със 7.7%.

Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6%, но с повишаване на инфлацията на жизнено важни стоки и услуги, този ръст съвсем не е достатъчен, за да  се запази  покупателната способност на около 502 хил. (23.4%)  наети  лица на МРЗ.

Увеличението на цените на електро и топлоенергията ще окажат пряко влияние за нарастване на издръжката на живота от по-високите разходи за поддържането на жилището, а именно от по-високите сметки за ток, парно, вода. През летните месеци тези разходи са по-малки, но не трябва да се забравя, че през този период домакинствата заделят средства от семейния бюджет, за да поемат сметките си през зимния период. Всички тези данни говорят за увеличаване дела на енергийната бедност, а ниското покритие на отпуснатите енергийни помощи в съчетание със скромните размери на доходите значително намалява тяхното въздействие върху бедността и неравенството. В тази насока са необходими дългосрочни и превантивни мерките.

Прогнозата на КНСБ е, че ще продължи да нараства издръжката на живота и оттам и заплата за издръжка. Очаквания са в края на годината заплата за издръжка за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) да достигне  ръст с около 4-5%. Това означава, че всеки от двамата възрастни в това домакинство трябва да получават трудово възнаграждение не по-ниско от 1300 -1350 лв.

Тези данни са достатъчен аргумент за отстояване позицията на КНСБ за устойчив ускорен ръст на заплатите през следващите 5 години (средногодишно с 12.5%), като предимствено нараства МРЗ (средногодишно със 17.5%). Това ще осигури компенсиране на загубата от инфлация и ще допринесе за устойчиво нарастване на жизнения стандарт на българските домакинства.