На 28 септември Флеминг открива пеницилина и спасява милиони животи

На 28 септември 1928 г. шотландския микробиолог Александър Флеминг открива първия антибиотик в света – пеницилина. Тогава той е на 47 години.

Откритието става благодарение на неговата изострена наблюдателност.

През същата година Флеминг е започнал поредица от експерименти, включващи обикновени стафилококови бактерии.

Непокрит петриев съд, оставен до отворен прозорец, се замърсил със спори на плесен. В този ден – 28 септември, Флеминг забелязал, че бактериите в близост до колониите на плесени умират. Той успял да изолира плесента и да я определи като принадлежаща на рода Penicillium .

Ученият открил, че тази плесен е ефективна срещу всички грам-положителни патогени, които са отговорни за заболявания като скарлатина, пневмония, гонорея, менингит и дифтерия.

Той забелязал, че не самата плесен, а някакъв „сок“, който тя е произвела, е убил бактериите. Флеминг нарича този „сок от плесен“ пеницилин. По -късно той е казал: „Когато се събудих малко след зори на 28 септември 1928 г., със сигурност не планирах да направя революция в цялата медицина, като открия първия в света антибиотик или убиец на бактерии. Но предполагам, че точно това направих . “

Въпреки че Флеминг публикува откритието на пеницилин в British Journal of Experimental Pathology през 1929 г., научната общност приветства работата му със слаб ентусиазъм. Освен това на Флеминг му е било трудно да изолира този скъп „сок от плесени“ в големи количества. Едва през 1940 г., точно когато е обмислял да се пенсионира, двама учени – Хауърд Флори и Ернст Чейн, се заинтересуваха от пеницилина. След време те успели да го пречистят и да организират масовото му производство за употреба по време на Втората световна война.

Флеминг получава много награди за постиженията си.

През 1928 г. той става професор по бактериология в Сейнт Мери. Избран е за член на Кралското общество през 1943 г. и е издигнат до нивото на почетен професор по бактериология в Лондонския университет през 1948 г. Получател е на около тридесет почетни степени. През 1945 г. той печели най-престижната награда – на името на Нобел, по физиология/медицина. Той е обявен за рицар от крал Джордж VI през 1944 г. и става носител на рицарски голям кръст на ордена на Алфонсо X Мъдри през 1948 г.

Списание Time определя Флеминг за един от 100-те най-значителни личности на 20 -ти век.

Александър Флеминг е роден на 6 август 1881 г. Имал е трима братя и една сестра. Не е имал средства да продължи образованието си, затова след завършване на политехническо училище е започнал работа на кораб, където е останал четири години. Когато чичо му Джон умира, Флеминг наследява част от състоянието му. Така получава средства, за да запише и завърши с отличие Медицинското училище „Света Мария“ в Лондонския университет.

Първоначалното намерение на Флеминг е било да стане хирург, но капитана на стрелковия клуб го убедил да се заеме с научни изследвания.

През 1922 г. той открива лизозим, ензим със слаби антибактериални свойства, който обаче не успява да намери приложение в медицината.

През 1915 г. той се жени за родената в Ирландия медицинска сестра на име Сара Мериън МакЕлрой – Сарин. След девет години брак те имат син на име Робърт Флеминг, който по-късно става общопрактикуващ лекар. Сарин умира след 34 години брак и смъртта й засяга дълбоко Флеминг. Биограф на учения пише: „Сякаш за една нощ Флеминг, с червени сенки на очите и треперещи ръце, се превърна в старец . Въпреки това, през 1953 г. Флеминг се жени повторно за д-р Амалия Кутсури-Вурекас в гръцка църква в Лондон.

На 11 март 1955 г. Александър Флеминг внезапно умира от коронарна тромбоза у дома. Неговата пепел е поставена в катедралата Свети Павел и така „той умря, както бе пожелал – тихо, без постепенно намаляване на физическите или умствените способности и дори без да създава неудобства на лекаря си“.