Когато зърнените култури се опрашват от насекоми, в тях има повече витамини, антиоксиданти, микроелементи

Неизброимите опрашители не просто поддържат живота и разнообразието му на Земята, но и качеството на храната. Проблемът е, че те намаляват

Неизброими и почти незабележими, опрашителите поддържат живота на Земята. Проблемът с тях (който е не по-малко значим от климатичните изменения), е, че броят им намалява в глобален мащаб. Заедно с това намалява биоразнообразието. А производството на значителна част от храните е изложено на риск, тъй като от дейността на опрашителите са зависими 40% от културите, които осигуряват глобалните хранителни ресурси.

Не само количеството на реколтите, но и качеството им зависи от неспирната дейност на опрашителите, с която се подобрява съдържанието на витамини, микроелементи, антиоксиданти и др. в храната, срокът на годност и търговската им стойност и се увелича генетичното разнообразие на дивоцъфтящите растения. Осигурявайки разнообразие, хранителна стойност и вкусови качества, тези култури допринасят значително към качеството на живот и хранителната култура на хората по света.

В свое проучване, авторите Jeroen P. Van der Sluijs и Nora S. Vaage от норвежкия университет в Берген отбелязват, че осигуряването и наличието на храна и нейната достъпност в глобален аспект зависят в изключителна степен от опрашителите, на първо място пчелите, като добавят, че има много причини, довели до тяхното намаляване и загуби на пчелни семейства. Най-засегнати са домашните видове пчели, но броят на дивите опрашители също намалява в резултат на множество стресови фактори.

Авторите изтъкват широкомащабната употреба на инсектициди, унищожаването на местообитания, вследствие промяната на експлоатацията на земеделските земи, замърсяването и промените в климата. В публикацията се подчертава необходимостта от подход, който има за цел да запази биоразнообразието и да осигури устойчивост на екосистемите, обобщават от Центъра за оценка на риска в хранителната верига.

Проучването на Van der Sluijs и Nora S. Vaage има за цел да изследва значението на опрашителите в световното производство на храни и да направи преглед на доказателствата, че тяхното намаляване застрашава продоволствената сигурност на населението, хранителното разнообразие и устойчивостта на екосистемите.

87 от основните храни в света зависят от опрашването

Опрашването на растенията е основна екосистемна услуга, която се състои от множество взаимодействия между дивата природа и човешкото благосъстояние. Редица култури и диви растения се нуждаят от опрашване за тяхното плододаване.

Авторите на публикацията разясняват, че опрашването е процес на активно и пасивно пренасяне на цветен прашец между цветове. Формите на опрашване включват пасивно самоопрашване, опрашване от вятър и опрашване чрез посредничество от животни (от безгръбначни като пчели, бозайници като прилепи и птици като колибри).

При някои видове се наблюдава самоопрашване, но това рядко е основният начин за опрашване.

В публикацията твърди, че до 94% от всички цъфтящи растения на земята зависят от опрашването чрез животни. Също така, авторите представят факта, че в световен мащаб, 87 от основните хранителни култури на човечеството зависят от опрашване чрез животни. Това включва зеленчуци, плодове, ядки, ядливи маслодайни и протеинови култури, също и подправки.

Редица фуражни култури също зависят от опрашването чрез насекоми, което доказва, че загубата на насекоми опрашители може косвено да засегне и на животновъдството.

Растенията за биогориво (напр. рапица) и много други дървета, които се отглеждат или прибират за производство на дървен материал, също изискват опрашване от животни.

В проучването се казва също, че по-голямата част от растенията, използвани за производство на фитофармацевтични продукти, също зависят от опрашителите. Същото важи и за повечето декоративни растения.

Авторите посочват хранителни култури за човека, зависещи от опрашването чрез насекоми: зеленчукови като пъпеши, краставици, тикви и тиквички; овощни култури като ябълки, праскови, плод киви, маракуя, манго, авокадо, сливи, круши, череши, кайсия, какао, кафе, малини, къпини, черни и червени боровинки, офика, японска мушмула, шипки; орехови култури като бадем, кашу и макадамия; хранителни масла и протеинови култури, като рапица, слънчоглед и ряпа; подправки като ванилия, кориандър, кардамон и копър.

В публикацията се отбелязва, че заедно, те представляват 35% от световния обем на производството на храни.

Много влакнести култури (като памук, лен и коноп), фуражни култури за животновъдството (като люцерна и соя), биогоривни култури (напр. рапица), дървесни култури (напр. евкалипт), декоративни растения и растения за производство на фитофармацевтични продукти (напр. хининово дърво, от което се добива хинин, широко използван за лечение на малария) също зависят от опрашването от насекоми.

Не само количество, но и качество

 

Авторите са установили, че като цяло, около 75% от всички култури имат по-високи добиви при опрашване от животни.

В публикацията се изтъква, че опрашителите могат да подобрят също и качеството, на продуктите, срока на годност и търговската им стойност и да увеличат генетичното разнообразие на дивоцъфтящите растения. Осигурявайки разнообразие, хранителна стойност и вкусови качества, тези култури допринасят значително към качеството на живот и хранителната култура на хората по света.

Авторите подчертават, че намаляването на опрашителите може потенциално да доведе до загуба или намаляване на значително количество култури с висока икономическа и културна стойност.

Голяма част от храната на хората е на база зърнени култури, които са опрашвани чрез вятъра, но когато опрашването на тези култури е от насекоми, те са от ключово значение за осигуряването на основни хранителни вещества в човешката храна: над 90% от витамин С, почти 100% от ликопена и някои антиоксиданти, 74% от липидите, повече от 70% от витамин А, 58% от калция, 62% флуориди и 55% фолиева киселина, посочват авторите.

Проучването твърди, че като цяло културите, зависещи от опрашители, представляват около 40% от глобалното снабдяване с хранителни вещества за хората.

Известно е, че много хора страдат от недостиг на тези важни микроелементи. Повече от 2/3 от наличието на важния хранителен елемент витамин А в храненето на децата, произлиза от плодове и зеленчуци, които силно зависят от опрашителите. Авторите разясняват, че ако изчезнат насекомите опрашители, това би довело до драстичен спад в наличието на диви плодове, ядки и семена, което ще засегне всички видове, които зависят от тях. Тревопасните видове също биха могли да страдат от изчерпване на храната.

Групата на опрашителите

В публикацията се твърди, че опрашването се предоставя от широк кръг животински видове, предимно насекоми, в т.ч. медоносни пчели, бомбуси (земни пчели), самотни пчели, пчели без жило, мухи, пеперуди, оси, молци, бръмбари, мушици и други безгръбначни, но също така са известни и някои гръбначни животни опрашители, като прилепи, катерици, папагали, колибри, някои примати и чрез хора (ръчно опрашване).

За земеделските култури пчелите са най-важните опрашители.

Авторите посочват, че последните проучвания доказват огромния принос на дивите опрашители за глобалното опрашване на културите.

Оценките показват, че питомно отглежданите/управлявани пчели (Apis mellifera) опрашват приблизително не повече от една трета от културите.

Авторите считат, че сред неуправляваните опрашители, дивите пчели са най-важни. Въпреки това, много насекоми, различни от пчелите, също са ефективни опрашители, които осъществяват 39% от посещенията при цъфтящи култури.

В публикацията се подчертава, че пчелите и пчелните продукти имат голяма стойност, поради широкия им спектър на употреба, включително фармакологичното приложение на прополис и пчелен мед. Всички ценни свойства на пчелите трябва да се имат предвид, за да не се омаловажава проблема с тяхното глобално намаляване.

Стават все по-малко

 

Авторите твърдят, че че през последните десетилетия се наблюдава драстично намаляване както на дивите, така и на питомните видове пчели навсякъде по света.

Нарастващи разстройства при пчелите, необичайно високи зимни загуби на семейства и намалена продължителност на живота на пчелите майки са често наблюдавани през последните десетилетия. Всички вируси и други патогени, с които е свързан колапса на колониите, присъстват целогодишно и в здравите семейства, което предполага, че присъствието само на тези патогени в колониите, не е причината за тези разстройства.

В проучването се казва, че много по-вероятно е причината да е комбинация от взаимно усилващи се фактори. Сред тях е и мащабното въвеждане на системни инсектициди, по-специално на неоникотиноидите, което има най-голяма тежест.

Авторите считат, че глобалното намаляване на неуправляемите насекомни опрашители е част от по-голямо глобално катастрофално намаляване на насекомите и членестоногите, като цяло.