ЕК: В България има горещи точки с нитратно замърсяване на водите от торове

Последният доклад за прилагане на нитратната директива казва, че държавите трябва да намалят селскостопанския натиск върху подземни и надземни води

Последният доклад на Комисията относно прилагането на Директивата за нитратите (въз основа на данни за 2016-2019 г.) предупреждава, че нитратите все още причиняват вредно замърсяване на водите в ЕС. Прекомерните нитрати във водата са вредни както за човешкото здраве, така и за екосистемите, причинявайки изчерпване на кислорода и еутрофикация (повишено количество на химически вещества, които предизвикват „цъфтеж на водата“ – б.р.).

Когато националните власти и земеделските стопани са се съобразявали нитратната директива, това е оказало положително въздействие върху снабдяването с питейна вода и биоразнообразието, както и върху секторите като рибарството и туризма, които зависят от тях. Независимо от това, прекомерното торене остава проблем в много части на ЕС.

Белгия, Чехия, Дания, Германия, Финландия, Унгария, Латвия, Люксембург, Малта, Холандия, Полша и Испания са изправени пред най-големите предизвикателства в борбата със замърсяването с хранителни вещества от земеделието. България, Кипър, Естония, Франция, Италия, Португалия и Румъния също имат горещи точки, където замърсяването трябва спешно да се намали.

За периода 2016-2019 г. в държавите-членки 14,1% от подземните води все още надвишават граничната концентрация на нитрати, определена за питейна вода. Според констатациите, водите, докладвани като еутрофни, в ЕС, включват 81% от морските води, 31% от крайбрежните води, 36% от реките и 32% от езерата.

Европейската комисия (ЕК) ще предприеме действия за подобряване на спазването на Директивата за нитратите, което е предпоставка за постигане на целта на Европейската зелена сделка за намаляване на загубите на хранителни вещества с поне 50% до 2030 г. Това изисква засилени мерки в повечето държави-членки на национално и регионално ниво.

Общо взето качеството на националните програми за действие се е подобрило, но в много случаи действащите мерки не са достатъчно ефективни за борба със замърсяването в райони, където селскостопанският натиск се е увеличил. Въздействието на изменението на климата при справяне със замърсяването с нитрати също трябва да се вземе предвид по-добре на национално ниво, се посочва в доклада.

Неефективното използване на торовете нанася екологични, здравословни и финансови щети

Докато азотът е жизненоважно хранително вещество, което позволява на растенията и културите да растат, високите концентрации във водата са вредни за хората и природата. Нитратите от животински тор и минерални торове са основен източник на замърсяване на водите в Европа от десетилетия. Около половината от азота в торове и оборски тор, внесен в Европа, се губи в околната среда. В икономически план това представлява загуба на потенциални ползи за земеделските производители от около 13 до 65 милиарда евро годишно.

Нитратите излагат на риск човешкото здраве, като замърсяват питейната вода. Това също има значително икономическо въздействие по отношение на пречистването на водата за консумация от човека и за общностите, които зависят от замърсените води, като рибарството и туристическия сектор. Общите екологични разходи за всички реактивни загуби на азот в Европа се оценяват на 70–330 млрд. евро годишно, много над разходите за намаляване на замърсяването при източника.

Стратегиите „От фермата до трапезата“ и за биологичното разнообразие са ключови инициативи на Европейската зелена сделка и поставят цел да намалят наполовина загубите на хранителни вещества до 2030 г. Това трябва да бъде постигнато по -специално чрез прилагане и прилагане в пълна степен на съответното законодателство в областта на околната среда и климата. В Директивата за нитратите е от ключово значение за това. Това е важен инструмент за постигане на целта на Рамковата директива за водите за добро химическо и екологично състояние на всички водни обекти най -късно до 2027 г. Директивата определя редица стъпки, които държавите -членки трябва да изпълнят.

Планът за действие при нулево замърсяване, който има за цел да намали замърсяването на въздуха, водата и почвата до нива, които вече не се считат за вредни за здравето и естествените екосистеми до 2050 г., също ще допринесе за намаляване на замърсяването с хранителни вещества.