На 28 октомври Паул Мюлер получава Нобел за забранения вече инсектицид ДДТ

На 28 октомври 1948 г. швейцарският химик Паул Мюлер получава Нобеловата награда по физиология и медицина за прилагането на инсектицида ДДТ в селското стопанство. Формулата на този токсичен продукт е била открита от австрийския химик Отмар Зайдлер през 1874 г., но Мюлер е човекът, който разбира, че може да се приложи в земеделието.

30 години по-късно държавите започват една след друга да забраняват използването му, тъй като е установено, че препаратът поразява ендокринната система в човека и вероятно е канцерогенен. Световната забрана за селскостопанска употреба на ДДТ е формализирана съгласно Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, която е в сила от 2004 г.

Инсектицидът ДДТ се е ползвал масово в селското стопанство между 1950 и 1980 г. Бил е разрешен и за домашна употреба. През миналия век българите са го добавяли към разтворите за освежаване на стените в стаите у дома и са били много доволни от резултатите срещу въшки и други насекоми. Инсектицидът убива насекомите като поразява невроните им.

Той е продукт на няколко хлорни съединения и сярна киселина. Не се разтваря във вода, а в органични разтворители и мазнини.

ДДТ е бил използван успешно още по време на Втората световна война от съюзническите сили за борба срещу насекомите преносители на тифа, който е бил разпространен сред войниците.

В южната част на Тихия океан е бил пръскан по въздух за контрол на маларията и треската денга със зрелищни ефекти.

Прилагането на продукта в селското стопанство започва през 1945 г.

През 1955 г. Световната здравна организация стартира програма за изкореняване на маларията в страни с ниски до умерени нива на предаване, разчитайки до голяма степен на ДДТ за контрол на комарите. И успява – Северна Америка, Европа (в това число и Балканите), бившият Съветски съюз, Тайван, Шри Ланка и Индия, Карибите, Северна Австралия преборват маларията. Впоследствие комарите придобиват резистенстност към ДДТ и отново разнасят болестта.

В годините на масовата употреба на ДДТ различни учени повдигат въпроса за пагубния ефект на инсектицида върху природата и човешкото здраве.

През 1962 г. американската писателка Рейчъл Карсън издава книгата „Тиха пролет“, в която се твърди, че пестицидите , включително ДДТ, отравят както дивата природа, така и околната среда и застрашават човека. Книгата се превръща в бестсейлър сред новопоявилото се модерно екологично движение в Съединените щати. Година след появата му президентът Джон Ф. Кенеди нарежда на своя Научен консултативен комитет да разследва твърденията на Карсън. Докладът на комисията ги потвърждава. През 1965 г. американската армия заменя ДДТ с друг отново хлорен инсектицид – линдан, впоследствие също забранен.