Йордан Кръстанов: Искаме държавата да покрие 70% от цените на енергията за оранжерийно производство

Нито една българска оранжерия няма да заложи зимно производство. Затова у нас ще има или дефицит на зеленчуци, или ще влезе от топлите страни 2-3-то качество стока

Йордан Кръстанов е оранжериен производител и председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП). В нея членуват почти всички стопани на големи стоманено-стъклени оранжерии, но има също така и по-малки производители. Асоциирани членове на асоциацията са компании, които обслужват със семена, разсади, торове и продукти за растителна защита и др. оранжерийното производство.

Управителният съвет на организацията изпрати Отворено писмо до премиера, министъра на земеделието и министъра на финансите, което се случи в началото на тази седмица.

Основната тема в писмото е невъзможността на оранжерийните производители да заложат зимна продукция при сегашните цени на природния газ и други енергоносители. 

Йордан Кръстанов пред Агро Пловдив

Йордан Кръстанов, БАПОП

- Г-н Кръстанов, какво се случва с оранжерийните производители в днешните условия на енергийна криза?

Това е злободневна тема за нашия сектор. Подготвихме апел към управляващите. Вече имаме почти 300-процентно увеличение на природния газ. В момента 1000 куб. метра е над 1000 лв., но цената няма как да бъде точно определена, защото зависи от количеството, което дадено предприятие или оранжерия потребяват. Хубавото е, че другите компоненти като пренос и такси например не са увеличени. С ДДС и останалите компоненти цената на газа вече е над 1300 лева за 1000 кубични метра. Не е имало такава цена досега.

- Каква помощ трябва да ви окаже правителството?

Тук не говорим за символична помощ. Тук говорим първо за спасяване на сектора, на целия бранш. За това, че над 15 000 работници ще останат без препитания в зимните месеци. Има огромен скок не само в цената на газа, но и на пелетите, които също се ползват за отопление на оранжерии. Те вече са двойно по-скъпи спрямо миналата година. За въглищата не съм се интересувал, но дървата също са поскъпнали над 100%, а оттам идва и увеличението на пелетите. А пелети много трудно се намират на пазара. Знаем, че нещо, което е дефицитно, започва да се търгува спекулативно.

При тези цени на енергоносителите въобще не може да се извършва производство. Не може да се заложи, защото дори краставиците да струват 8-10 лева за килограм, производителите пак ще сме на загуба. Разходът за гориво при нас е над 30% от себестойността на продукцията. Няма как 3 пъти да се е увеличила цената и да оцелееш! При разход от 5-6 хил. лв. на декар за отопление, колкото плащахме миналата година, а сега – 18-20 хил. лв./дка, колко продукция трябва да произведеш и на каква цена да я продадеш, за да има смисъл да отглеждаш оранжерийни култури? Ами торовете? Те гонят вече 50-60% ръст в последните три месеца. А спрямо миналата година увеличението е дори с 200% на азотните торове.

- И все пак, каква помощ би ви поощрила да отгледате зимна зеленчукова реколта?

Ние сме направили сметка, че някъде около 70% от стойността на горивата трябва да бъдат поети от държавата, за да може да заредим оранжериите и да има зимно производство на домати, краставици, пипер, зимно зеле и т.н. В противен случай нито един голям или малък стопанин няма да рискува да зареди в студа нова реколта. Дори и  най-големият в България производител на оранжерийни зеленчуци – „Гимел“, има план да пропусне зимните зеленчуци, въпреки че изнася към 80% от продукцията си. Ние сме в контакт с всички колеги и дори тези, които отопляват с дърва и въглища казват, че няма как да издържат. Всички ще отидат на късно производство. Някои производители отопляха със слънчогледови люспи, но и там цената е много висока – двойно по-голяма. Преди да стане популярно отоплението с люспи производителите на олио нямаше какво да ги правят. След като се появиха колеги, които си направиха горелки на слънчогледова люспа, тя започна да става търсен продукт. Всичко е пазар!

Нямаме алтернативна енергия, неповлияна от кризата, която да позволи да отгледаме зимни зеленчуци. Ако бяхме засадили оранжериите и след това ни се стовариха високите цени на енергоносители със сигурност щеше да има много фалити в нашия сектор.

- В момента има ли въобще българско оранжерийно производство?

В момента масово се унищожава продукция, чиято вегетация може да приключи по-късно, ако оранжериите се отопляват. Но заради газа оранжерийните производители берат за последно или направо изкореняват растенията, защото знаят, че е непосилно да поддържат необходимата температура. На пазара има много малко българска краставица и тя вече изчезва. В момента се продава главно албанска продукция. Да вметна, че според информацията, която получихме, в Албания няма ДДС на зеленчуците и няма ДДС върху торове и семена, за да се подпомогне производството. Това държавата го поема и затова албанците в момента продават на българския пазар  краставици по 1,50-1,70 лв./кг, а нашата себестойност на краставицата е 2 лева. Едно, че в Албания е по-топло, друго – че те имат помощ от държавата.

По това време на годината оранжериите вече  трябва да се отоплят. Тази сутрин беше нула градуса, а при отглеждане на краставици температурата не трябва да пада под 16 градуса. Ние отопляваме от 9-10 септември. Аз в момента имам краставици и не ги унищожавам само, за да давам заплати на работниците. Ще приключа до средата на ноември, ще спра и ще ликвидирам производството.

- Ако българските оранжерийци не произведат тази стока, потребителят няма да остане без салати през зимата. Нали има внос?

Да, много хора ще си кажат това, но в днешната ситуация и вносът от ЕС ще бъде силно ограничен. В Европа природният газ е по-скъп отколкото е в България. Някъде около 1000 евро вече е цената на 1000 куб. метра. Това означава, че Франция, Германия, Холандия, Полша и т.н. също няма да имат зимно производство.

Оттук можем да се досетим, че Турция, Кипър и други топли страни, където се произвеждат зеленчуци без отопление, ще захранват Европа. Европа – да, но не и българския пазар, защото той е сред най-евтините. При нас ще се получи спекула и сериозен дефицит на зеленчуци. Единственият изход е да се подпомогне българското производство и да имаме зеленчуци на трапезата.

- Наистина ли мислите, че е възможно такова пропукване на пазара? Доскоро основният проблем на българските земеделци беше, че ни залива евтина продукция от целия свят?

България ще бъде дестинация за внос на второ и трето качество зеленчуци. Ама че ние никога не сме получавали екстра качество продукция от внос! Ходил съм на борсата в Солун и нашите камиони се товарят с евтина солунска краставица на по 70-80 стотинки за килограм. А български краставици, например от оранжерията в Първомай, в същия момент се продава по 0,6-0,7 евро и то само със заявки. Това е така, защото нашите домати и краставици нямат равни на вкус! Гърците продават българската краставица два пъти по-скъпо от гръцките краставици и ние не можем да смогнем на заявките им. В България винаги е идвало второ качество стока.

Другият проблем, който досега не сме засягали, е че нашите власти си затварят очите е за пестицидите в зеленчуците. Турция третира всичките си продукт с препарати, 80% от които са забранени в ЕС. Никой не прави специално производство, съобразено с изискванията на ЕС. Ако все пак някои турски производители работят спрямо европейските правила, тази продукция е на много висока цена и България, съответно, изобщо не попада в целите на тези производители. От години българските власти си затварят очите за това. Тук не говоря за отровни плодове и зеленчуци, а за несъответствия в провежданата растителната защита. Ние в България използваме препарати, които са одобрени и разрешени за ползване. Те са по-скъпи и по-безопасни. В Турция се ползват генерични пестициди, които са старо поколение и по-евтини, и фактически са забранени за ползване в ЕС. Настоявали пред министерството на земеделието да има по-сериозен контрол на границите, но той остава да е рамките на 10% от влизащите тирове. По-миналата година имахме сигнал за внос на некачествени зеленчуци . Алармирахме министерството и министър Танева издаде заповед за 100% контрол на границата с Македония. През дните на завишен контрол не влезе нито един килограм зеленчукова стока от Македония към България, защото всичката беше със завишени норми на пестицидни остатъци. Тогава беше напът да избухне дипломатически скандал, че дискриминираме македонската продукция.

Македонската, албанската и турските селскостопански стоки не отговарят на европейските стандарти. Стоката, която идва от трети страни според мен трябва да бъде на минимум 30% контрол за остатъчни количества пестициди и торове. Ако Агенцията по храните е обявила, че е спряла хиляди тона компрометирана земеделска продукция на трети страни, значи в страната са влезли други десетки хиляди. Според мен, когато държавата установи, че при 10% от проверените доставки има проблем с качеството, трябва да увеличи контрола до 20% от влизащите тирове. И да продължава да го увеличава, докато не стане ясно на вносителите, че в България не може да се внася вредна стока.

- Защо според вас държавата реши да подпомогне небитовите потребители на електроенергия, а потребителите на природен газ останаха извън полезрението?

Не знам. В икономиката газът също е сериозна компонента. Ако на някои предприятия токът е жизнено важен, за нашия сектор природният газ е от първостепенно значение. Някои колеги започнаха да инвестират в слънчеви панели на билото на оранжериите в търсене на алтернатива, въпреки че под фотоволтаиците те не могат да отглеждат краставици и домати. Всички колеги в момента проучват възможностите за подобни енергоизточници и вариантът да отглеждат салати и други култури, които не изискват толкова светлина. Причината за това е, че оранжериите са скъпи съоръжения, много средства са инвестирани в тях и всеки търси начин да си връща инвестицията, защото повечето стопани са с кредити.

 

Leave a Comment