Агробизнесменът на България Венелин Делгянски: Давай най-доброто от себе си всеки ден

На полето с пшеницата

На полето с пшеницата

На 9-ти ноември 2021 г. Венелин Делгянски получи купата за „Агробизнесмен на България“ и символа на наградата – Петелът, който никога не забравя първото си задължение: Да поздрави деня.

Йосиф Делгянски

Йосиф Делгянски

Той е зърнопроизводител от град Раковски, син на Йосиф Делгянски – един от най-справедливите и мъдри земеделци в страната, изградил обширното си стопанство с много усилия и с поглед напред. Венелин е на 41 години, а вестник „Български фермер“ го награждава за втори път, след като през 2017 г. му връчи „малкия петел“ като „Млад агробизнесмен“.

„Когато получих наградата „Млад агробизнесмен на България“, тя беше навременна. Сега исках да кажа на организаторите, че ми е рано да получавам големия петел. Съгласих се само заради баща ми. Просто исках да си я разделя с него, защото той ми е дал път в живота и всичко, което съм постигнал, е благодарение на него“, сподели Венелин Делгянски. Днес купата е в стаята на малката му дъщеря, която не иска да се раздели с нея, а Петелът е в неговия офис.

„Заведох и двете си дъщери на церемонията по награждаването, защото ми се искаше да усетят емоцията. Да видят, че земеделието е бизнес, който си заслужава да упражняваш. Че е достоен и авторитетен.“

Фамилията

В голямата фамилия Делгянски отговорностите са разпределени.

„Проблемът, който виждам в нашето семейство, е, че ние искаме да държим всичко под контрол. Трябва да пипнем всяко нещо, за да сме спокойни, че става това, което искаме да стане. За да се доверим на някого, той преди това трябва да е доказал уменията си не веднъж и два пъти.

Баща ми е развил цялото това стопанство, защото е видял, че има някой, в чиито ръце може да го остави. Аз специално се грижа за производството и машините. Това е плюсът да имаш семейство – хора, които работят заедно, подкрепят се и си разпределят работата.

Понеже си харесвам професията, я върша с удоволствие. Не усещам как ми минава целия ден. Сутринта завъртам колелото с персонала и техниката, и го поддържам в движение до вечерта. И така всеки ден.“

Главният принцип

„Най-важното нещо е да бъдеш отговорен. Аз винаги съм се старал от момента, в който се събудя и до вечерта, когато си легна, независимо какви са били условията и какво съм правил, да знам, че съм дал всичко от себе си и съм направил каквото трябва. Без значение за какво става дума – дали за машини, или да помогна на някого, или да си окося тревата … Не робувам на това, че някой трябва да свърши нещата вместо мен, защото аз съм „голям началник“. Например, да ми нахрани кучетата. Не, това са човешки ангажименти, които аз искам да ги върша. Това е принципът: да знаеш, че докато си жив, трябва да не спираш да работиш и да надграждаш. Не може да стоиш на стари лаври.

Със сигурност съм имал много грешки в работата, но то няма как да е различно в нашия бизнес. Тук всеки ден е различен. Ако не правиш грешки, няма как да стигнеш до правилния резултат. Въпросът е да можеш да прецениш къде си сгрешил и да не повтаряш същото. Моят „дневник“ е галерия от над 5 хиляди снимки през годините. Те ми припомнят какво се е случило и как са се променили нещата в годините. Какво е последвало след промените и надградили ли сме добрия резултат. Разглеждам снимките често, връщам се до 2012 година.

Не ми е добре оползотворен денят, ако не мина 40-50 километра из полето. Трябва да разгледам всичко. Това е много е важно, ако си направил нещо ново. Тогава нямам търпение да видя резултата – как ще поникнат семената, как ще се развиват, как ще се държат при дъжд, суша, сняг. Този интерес постоянно ме съпровожда. Вече има програми, с които  можеш да сложиш на снимката флагче и дата и след 20 дни пак да снимаш и да сравниш. Земеделието е много интересно нещо! То е интересно за хора, които имат желание да го практикуват добре и по-добре.“

Машините
Така сеят сеялките в стопанството

Така сеят сеялките в стопанството

„Вече 6 години се занимавам и с внос на машини от САЩ. Ние сме по-бутикова фирма, която задоволява нуждите на големите производители На големите, защото в Америка машините са големи, защото и стопанствата са с огромни площи. Няма как да откликнем навсякъде, но начинът по който го правим този бизнес много ми допада. Контактуваме с определен кръг клиенти. Това ми носи удоволствие, защото комуникираме помежду си и обменяме идеи, което е много полезно. В последно време е модерна ноу-тил и аз в рамките на три години имам 25 продадени сеялки само за ноу-тил. Те са огромни – от 9 до 18 метра. Удоволствие е да обърнеш внимание на клиента, да идеш на място да му пуснеш машината, да видиш усмивката и доверието, което изграждаме помежду си. Затова казвам, че не искам да го развивам този бизнес до такава степен, че да пращам хора, които да работят от мое име. Искам да имам възможността аз да отида, аз да приложа знанията, които имам и да знам, че тази машина ще работи както трябва. Искам да избегна това, което се е случвало при нас, и не само при нас, с недостатъчно обучен персонал.“

Персоналът

„Дефицитът на добри служители навсякъде е проблем. В продължение на много години ние успяваме да задържим голяма част от персонала си и смея да твърдя, че екипът в нашата фирма е един от най-знаещите и способните. Когато съм ходил с тях в Северна България, доста често са ме питали: „Тези момчета откъде си ги намерил?“ Всички ги харесват, но това, което те умеят, са го постигнали със собствения си труд и желание. И затова трябва на тях да им благодарим. Те са хора с потенциал, които имат желание да работят и на които им харесва работата.

Другото важно за този резултат е начинът по който успяваш да ги амбицираш и мотивираш да работят. Трябва да има компромис от двете страни. Когато има нужда от почивка – да им я дадеш. Когато трябва да са натоварени, те сами да осъзнаят, че работата тях чака. Работата не трябва да е насила. Колкото по-бързо се оправим в една кампания – сеитба, жътва и други, толкова и резултатът е по-добър. Така персоналът ще има повече време да почива, ще получи по-добри заплати, защото има на каква база да ги получи. Въпросът е хората да разберат, че са тук, за да си свършат работата.

Зърнопроизводителите трябва да оценят, че ако не можеш да си запазиш персонала, няма как да работиш. В организацията на нашето стопанство най-важни са хората. Когато сутринта човекът пристигне на работа, трябва да му осигуриш нормални условия на труд. Той трябва да ти има доверие, да е сигурен, че ти си разбираш от работата, машините и растенията. Земеделието не се управлява от бюрото. Аз трябва да знам какво се случва. Две трети от моето работно време минава в пикапа, който карам.

Когато бях на 11 години

След промените през миналия век родителите ми бяха останали без работа, макар и баща ми да е бил председател на АПК и на Ликвидационния съвет. В един момент обаче те станаха безработни. Тогава, помня, нямаше към какво да се обърнем, освен към земеделието. Бях 10-11 годишен тогава.

Помня, че на наследствената си земя гледахме зеле, картофи, дори бяхме купили четири телета. Трябваше да се прехранваме отнякъде. През едно или две лета ходихме с дядо да пасем животните. Колкото и странно да звучи днес, тогава любимият ми обяд беше хляб със сол и домат. Сега мога да си представя в какво положение са били родителите ми, за да решат да ме изпратят на полето с две филии хляб и домат.

Няма да забравя един ден. Родителите ми отидоха в Хисаря да продават зелето, защото там имаше много курортисти. Дядо го нямаше. А аз с пръчката трябваше да съпровождам телетата на полето. Имаше един огромен блок със силажна царевица и бяхме близо до него. В това време се появи хеликоптер, който започна да пръска царевицата. Две от телетата се подплашиха и хукнаха. Тогава да съм бил на 11 години. Притесних се много, започнах да ги търся. Намерих ги, но беше много зор, много рев.

Сега си мисля, че тогава условията на живот са били съвсем различни – по-спокойни, по-сигурни, след като родителите ми са ми поверили да се занимавам с животните. Сега е съвсем различно. Аз се притеснявам да пусна 12-годишната си дъщеря сама до магазина в Пловдив, където живеем, защото се притеснявам и има за какво.

Още от дете ми е любовта към земята и земеделието. Когато баща ми стана председател на кооперацията, която просъществува от 1993-а до 2000 година, нямах търпение да дойде лятото и да тръгна с него. По комбайните, по тракторите. Полето ми беше „морето“, защото докато да стана на 20 години, бях ходил само четири пъти на море.

Като разказвам за това, съм сигурен, че 40-50% от успелите земеделци, в началото са били на нашето дередже, тръгнали са по начина, по който и нашето семейство е тръгнало. Затова на нас не бива да се гледа като на „насадени“ отнякъде. Всеки си е извървял своя път на успеха. Баща ми си го извървя, аз сега се опитвам по неговите стъпки ако мога нещо да надградя. Това, което сме постигнали, е завоювано с много нерви, стрес и труд, с много лишения.

Баща ми често ми е липсвал, когато бях дете, защото той постоянно работеше. Сега аз се опитвам тази липса да я спестя на моите деца, защото не искам те да се чувстват по същия начин, по който аз съм се чувствал едно време.“

По-полека с ноу-тил

„Има моменти, когато трябва да направиш дълбока оран, нищо че унищожава живота в почвата.

Важно е да се види как са се развили корените на младата рапица

Важно е да се види как са се развили корените на младата рапица

Основният проблем при ноу-тила е внасянето на фосфорни и калиеви торове. Колкото и да се опитваш с ноу-тил сеялка, повече от 6-8 см няма как да вкараш тора. А за фосфора тази дълбочина е плитка, особено за култури като слънчоглед и царевица. Не можеш да държиш тези хранителни елементи в повърхностния слой, защото така стимулирам развитието на корените на растенията само в горния почвен слой. А това е опасно, защото при едно засушаване слънчогледът прави голяма коренова брада, а надолу основният корен почти не върви, защото няма интерес  – храната му е отгоре. При засушаване, когато почвеният слой 0-10 см изсъхне, какво правим?

Фосфорът е почти неподвижен елемент – ако за една година мръдне с 1-2 см, е успех. Това е една от причините да поразмърдам малко земята и ако мога, да направя някакъв запас от фосфор, за да знам, че долу го има. Даже и продълбочавам, когато сметна за необходимо.

Никога не съм се заявявал като съм луд фен и привърженик на ноу-тила. Обратно, много пъти съм казвал, че всеки трябва да съобразява тази технология със своята почва.

За да достигна тези условия, които обещава технологията ноу-тил, и при които мога да спестя от азотното и фосфорно торене с 20-35%, аз трябва да догоня нива на органичната материя (хумус) до 6-8%. А те не могат да се постигнат дори за 20 години! Ние пробвахме 3-4 години да отглеждаме култури с намалени торови норми, без фосфор, с внасяне на микроорганизми, но разликата в добивите е огромна. Не можем да си позволим да губим средно на декар между 100 и 150 кг пшеница.“

Покривни култури и сеитбооборот

„В земеделието ние сме с 10 до 15 години назад от САЩ.  Като машини и производство сме на достатъчно добро ниво, но като екологични мерки изоставаме. Дори да вземем покривните култури, сме доста по-назад, макар че в последните години се направи доста.В България имаме изисквания, които трябва да изпълним. Така, ние не използваме в пълната им сила плюсовете от покривните култури, а в голямата си част те ни служат да покрием административни изисквания.

Идеята на покривните култури е да можеш да ги използваш. Понякога ползваме бобовите като такива. Но в крайна сметка всичко е въпрос на пазар, не толкова на възможности за отглеждане. Например нахутът няма пазар и затова спряхме да го отглеждаме.

Кореноплодните като мелиоративната ряпа са много добри. Това растение може да ти замени орането, тъй като клубенът му прави дупка надолу. Ряпата е дълга и права като пирон и може да достигне 50 см. После, като изгние, остава и хранителни вещества. Но това е в сферата на добрите пожелания. Когато я засееш в твърда почва, ряпата се развива нагоре, защото не може да пробие земята и да слезе надолу. Така де факто не си изпълнява предназначението.

Ако трябва да подобряваме структурата на почвата, избираме култури с добре обособен централен корен. Такива са синапа, рапицата, ряпата.

Ако търсим задушаване на плевелите, това се постига с овес.

Ако търсим запасяване с фосфор, елдата е добър избор.

Въпросът е какъв ефект търсим. Сега в момента нашите покривни култури станаха много големи и трябва да намерим време да ги унищожим, за да не станат плевели. Синапът започне ли да цъфти, вече не е покривна култура, защото както всяко едно растение в период на цъфтеж дърпа най-много влага и хранителни вещества.

Сега започваме пробовзимане. Направихме такова преди сеитбата на покривните култури и тези дни ще извикам фирмата, с която наблюдаваме ефектите на покривните култури, да изследваме почвени проби. Трябва да разберем дали тези растения са дали нещо на почвата и какво е то. Или пък дали нещо повече са взели от почвата. Така ще си направим сметката.

Културите в нашето стопанство не са много и това ни е проблем. Трябва да се постараем при покривните култури, за да могат да имат по-голяма роля в сеитбооборота. Иначе ние отглеждаме слънчоглед, пшеница, ечемик, рапица. Ако закъсаме с рапицата, сеем царевица.

Като предшественик на пшеницата памукът е много хубава култура. Сеехме го допреди четири години и мога да кажа, че още берем плодовете от него в добрия смисъл на думата. Това, което ни отказа, е, че памукът си иска специална техника за прибиране, а освен това пазарът не е добре развит. Познавам хора, които отглеждат памука върху големи площи, но са ми споделяли, че вече ги намаляват.“

Зелени субсидии или реколта?
Някои пшеници вече са братили, други още не

Някои пшеници вече са братили, други още не

„Пестицидите се стараем да ги намаляваме – ако може само с едно фунгицидно пръскане или без такова. Някой път се получава, но всичко е според зависи. Когато ножът опре, спираш да се съобразяваш. Затова в Европейския съюз налагат някои политики, за да видят как ще се получи. Ако политиките са неприложими, хората ще се разбунтуват.  Когато производството падне и търсенето се увеличи, цените на продукцията ще се вдигнат. И де факто пак ще го отнесе крайният потребител.

Когато се съобразиш с изискванията, получиш подпомагане и в крайна сметка като теглиш чертата, видиш, че субсидиите са недостатъчни да се покрият разходите, ще си кажеш: За какво ми е подпомагането?

Без торове не може. Те хранят растенията. Реколтата е пряко зависима от торовете, които влагаме.

Оборският тор не е вариант. Къде са кравите? Няма ги. Ние вече втора година имаме тороразпръскващо ремарке, което си купихме, за да използваме оборски тор. В рамките на една седмица ние обрахме от всички дребни животновъдни стопанства в района оборския тор. А трябва да се хвърлят 2,5-3 тона на декар, за да има ефект.“

Аз съм зърнопроизводител

„Зърнопроизводителят е този, който дава хляба на България. Трудно е да си такъв, ако беше лесно всеки щеше да стане. Зърнопроизводството не е лек отрасъл. Най-трудното е борбата с климата. Зависими сме от много условия, но основният фактор е климатът. Имаме едни разходи, които сме длъжни да ги правим всяка година, и нашата възвръщаемост зависи от равномерното разпределение на дъждовете и дали въобще ще ги има.

А другите какво виждат в нашата професия не знам. Моето обкръжение е от млади, нормални хора, които също са земеделци. Нормално е между нас да има уважение. За страничните хора образът на зърнопроизводителя е създаден от медиите.

Но аз питам: След като производителят си плаща данъците, след като е чист, след като работи земята, плаща си рентата на хората и цялата му дейност е легална, какъв е проблемът? Каква е разликата между един милионер от земеделие и един милионер от IT индустрията. Защо трябва да правим разлика? Всички казват – милиони от субсидии. Но и разходите ни са за милиони и ще се увеличават, особено като се въведе позеленяването.

Това че зърнопроизводството е най-развития сектор, не значи че ние трябва да бъдем най-ощетявани. Ние сме се развили дори и преди субсидиите. Сигурен съм, че 80% от зърнопроизводителите в България са били такива и преди европейското подпомагане. Ние не сме станали земеделци заради Европейския съюз. Ние сме такива, защото това е нашето призвание.“

 

Leave a Comment