Защо само някои сектори бяха представени на коалиционните преговори за Земеделие?

Кой как иска да се продължи промяната в отрасъла

коалиционни преговори Земеделие

Времето до 31 декември ще измине сякаш в следващите минути. Дотогава България трябва да предаде варианта си за Стратегически план за периода 2023-2027 г., а новото правителство дори не е заченато, защото пълнолунието не е дошло.

Не се знае кой ще бъде земеделският министър, макар да се носят слухове за Пламен Абровски.

Новият управник на министерството ще има ли поне две седмици, за да прочете черновата на плана, която се готви от служебното ръководство на МЗХГ?

А като я прочете, ще има ли време да внесе промени, съгласувани в коалицията, и после да свика браншовиците да се изкажат?

Може би някъде към Коледа ще трябва да се случи кардиналното обмисляне на Стратегическия план, освен ако Европейската комисия не склони да удължи поне с месец срока, най-малкото защото законодателството за плановете се бави.

Но освен това, нали Народното събрание трябва да одобри фундамента на плана? А може би ще го направи надве-натри, за да не изпуснем срока?

Но да се върнем в бавното сегашно време.

Обсъждането на темата Земеделие при коалиционните преговори в сряда, проведено онлайн, предизвика някои коментари в земеделските среди. Председателят на НАЗ Костадин Костадинов се изказа остро в медиите в смисъл, че не приема политици, които не познават земеделието, да вземат решения за бъдещето му.

Да, обаче … В коя държава, като изключим Швейцария на референдумите, фермерите коват политиките? В никоя. Земеделците си формират лобита сред политиците, защото именно политиците са тези, които карат влака. Другият вариант е фермерите да си създадат партия и, ако спечелят достатъчно народен вот, да си излъчат министър. Третата най-добра възможност е земеделската камара, в която са представени и малки и големи от всички сектори, да бъде водеща в преговорите за аграрните политики. Само че ние пропускаме от десетилетия възможността да се създаде камара, защото принципът „Разделяй и владей“ е основен лост на властта.

А какво е оръжието на земеделската общност? Протести, разбира се. За това ли намекна Костадин Костадинов в изказването си? Не беше ли обиден, и с право, че той и най-големият сектор – Зърнопроизводство, не бяха поканени на обсъждането по тема Земеделие? Така както бяха поканени например от Албена Симеонова съпредседателят на НОКА Симеон Караколев и представители на лозарството. Г-н Караколев успя да се изкаже кратко и съдържателно, представяйки пред политиците основните болки на сектор Овцевъдство и козевъдство. Същото направи макар и без микрофон представител на сектора на винените лозя.

Ако погледнем състава на преговарящите, ще видим, че биопроизводителите, лозарите, розопроизводителите и пчеларите си имаха свой представител – Албена Симеонова, която участва в Зелената партия в коалицията на Демократична България. От името на малките фермери присъстваше Гергана Кабаиванова, отново от ДБ. Пламен Абровски от ИТН обедини като че ли всички земеделски сектори в изказванията си. Представителите на БСП закриляха малките и средните фермери, без да се противопоставят на големите. А от Продължаваме промяната Иван Христанов се оказа много добре подготвен по темата и равно отдалечен от всички сектори успя да набележи редица слабости в селското стопанство. Именно той в края на срещата обърна внимание, че на заседанието нямат свои представители някои важни аграрни сектори и не е редно подробно да се разписват планове за биопроизводството и лозарството, само защото двата сектора си имат говорители в залата.

Като бъдещ премиер Кирил Петков се изрази по-генерално, възмущавайки се от абсолютната финансова автономност на ДФЗ – РА, защото парите са в основата на порочната корупция. Махнем ли политическите инвеститори, целите, които ще си набележим, ще бъдат постигнати, каза той.

Съоснователят на ПП предложи да се създадат 6 събирателни пазари, създадени чрез публично-частни партньорства, така че да бъдат облекчени в пазарната реализация по-малките производители на плодове и зеленчуци.

Според него земеделците, които владеят повече от 15 000 декара, нямат нужда от субсидиране, а средствата трябва да бъдат насочени към други сектори. Защото субсидирайки големите зърнопроизводители, „в момента до голяма степен субсидираме хляба на Египет“, допълни г- Петков, визирайки ежегодните търгове за внос на пшеница, които обявява африканската държава.

Като цяло на срещата в сряда разговорът за горите май беше по-дълъг от този за земеделието, а имаше и такива „специалисти“, които присъстваха само защото имат ловен билет.

Кой какво каза:

Най-дълго и съдържателно говори Пламен Абровски, защото използва и 30-те минути, дадени на всяка една от партиите за изказване.

Г-н Абровски обърна внимание, че този програмен период вероятно ще е последният с познатото досега финансиране и затова трябва  производителите да привикнат да разчитат повече на доходите/приходите от собствените си стопанства, отколкото на европейските субсидии. Това означава да работят спрямо пазара, а не според финансирането. През 2023-2027 г. трябва да се образува голяма средна класа фермери и за това трябва да помогне политиката на финансиране.

Идеята тук не е големите земеделци да станат средни, а малките да станат средни, каза той. Трябва да се забави концентрацията на ресурси при големите и да се повиши конкурентноспособността на малките.

Според експертът на ИТН сектор Плодове и Зеленчуци е в най-сивата част на пазара в България. След него са млякото, месото и яйцата. Това означава, че трябва да се обърне внимание на пазара, каза той.

Контролът е под всякаква критика, тъй като продавач на пазара с един декар земя може да предложи на тезгяха 100 тона дини „собствено производство“.  Заради липсата на контрол и невниманието към качеството и произхода в цяла България се продават „самоковски картофи“, сред които и такива с френски произход.

Като пример за подобряване на качеството и дефинирането му като такова малките семейни кравеферми, които произвеждат млечни продукти, могат да сертифицират продукцията си като заквасена с прочутите млечни лактобацилус булгарикус, като си партнират  Ел Би Булгарикум. Те могат да създадат и обединение, за да си осигурят партидност, ако решат да правят износ. А общият знаменател на обединението ще е, че закваските в млечните продукти са с ценните български млечни бактерии, които някои азиатски държави високо ценят.

Г-н Абровски се обяви за коопериране на производители с еднородна продукция, каквито са собствениците на кюстендилските череши. За да се случи това, могат да се отделят по 5 лева от декар, платени от земеделците ползватели на белите петна, които задължително плащат годишен наем, предложи той. (Въпреки че белите петна си имат реални собственици, които едва ли биха били съгласни да финансират сдружаването – б.р.)

Трябва да има тавани на плащанията, но размерът им и начинът на прилагане трябва да се решат след сериозен анализ, каза той, обръщайки внимание, че повечето от земеделците ползват земя под наем. Все пак, според него, с налагането на прогресивно намаляване на субсидиите ще има повече пари за останалите сектори, отколкото да се сложи едно общо за всички ограничение.

Друго предложение на Абровски е големите производители да имат самостоятелен бюджет, за да не се състезават малки и големи на една писта.

Той посочи, че е необходимо да се създаде Гаранционен фонд, който да бъде като поръчител за кредитирането на малките и средните стопани.

„Води се война за земеделска земя“, обърна внимание Пламен Арбовски и препоръча промени в законодателството, които да гарантират, че производителите ще могат да ползват наетата земя поне 7 поредни години.

Според него са необходими спешни мерки в сектора на винените лозя. Добре ще е, ако се даде възможност на малките лозари да винифицират гроздето, създавайки легални бутикови винарни.

Виртуалните стада могат да изчезнат, ако те се вписват във ВетИС от ветеринарите не като ушни марки, а на базата на здравословното им състояние.

Владимир Маринов от БСП също е за създаването на Гаранционен фонд, за да могат по-дребните производители да ползват кредити. Той се обяви и за обратно начисляване на ДДС за секторите извън зърнопроизводството.

Турция и Северна Македония подпомагат износа на плодове и зеленчуци чрез експортна субсидия и така българската продукция става неконкурентна заради по-високите цени.

Г-н Маринов заяви, че е необходимо държавата да помогне за създаването на тържища с местно значение. В противен случай производителите ще продължат да са и в ролята на търговци, което при урегулирани тържища биха си спестили, като продават на едро стоката си.

Представителят на БСП подкрепи забележката на Пламен Абровски, че големите производители не бива да се наказват със субсидии, а да се търси увеличена подкрепа за малките и средните стопани.

Албена Симеонова от партията на Зелените и като представител на ДБ каза, че българското земеделие е изкривено. 80% от земеделската земя се обработва от 2% от фермерите.

В Германия и Холандия таванът на субсидиите е 60 000 евро, у нас може да бъде 100 000, предложи тя.

Г-жа Симеонова заяви, че трябва да се обърне по-голямо внимание на противоградовата защита и напоителните системи с оглед на все по-острите климатични изменения. При поливните системи да се приложи модернизация и дигитализация.

Българските производители на плодове и зеленчуци имат проблем с ценообразуването, тъй като ни залива експортно субсидирана продукция.

Зелената сделка дава предимство на производството на здравословни храни, каквито предлагат биологичните стопанства. Те от своя страна се нуждаят от по-сериозно подпомагане заради по-ниските добиви, предопределени от ограниченията при биопроизводството, посочи Албена Симеонова. Тя настоя за компенсаторно подпомагане, което досега и през 2022 г. се осигурява от мярка 11 по ПРСР.

Според нея селскостопанската наука е на много ниско равнище и трябва да бъде подкрепена.

Пчеларството е секторът, който осигурява екосистемната услуга опрашване и затова е необходимо да получи заслужено подпомагане.

Актуализация на аграрната стратегия и ОСП поиска г-жа Симеонова. Тя предложи Лозарството и Розопроизводството да бъдат обявени за приоритетни сектори.

От своя страна Гергана Кабаиванова защити микро и малките производители на плодове и зеленчуци, които трябва да бъдат стимулирани с изграждане на повече фермерски пазари. Тя поиска да бъде уредено законодателно и предлагането на домашно приготвени храни.

Иван Христанов от ПП – производител на енергийни десерти, се обяви за създаване на събирателни пазари, които да поемат продукцията на малките и средни производители, останали без достъп до щандовете на търговските вериги.

Според него административните процедури са изкуствено усложнени и трябва да се опростят.

Създаването на обща информационна система в земеделието трябва да стане приоритет.

Той предложи БАБХ да се преобразува като държавна агенция, която има само контролиращи функции.

Г-н Христанов е убеден, че трябва да се възстановят магистралните тръбопроводи за поливна вода, а процедурата за ползване на подземни кладенци и повърхностни води да бъде съкратена.

Представителят на ПП обърна сериозно внимание на образованието и трансформацията на земеделските училища, така че те да станат привлекателни. А научните институти да се обърнат към практичното приложение на това, което създават като научен продукт.

„Имаме много голям проблем с репутацията на България като производител на храни“, сподели личните си наблюдения той.

Относно биоземеделието Иван Христанов посочи, че площите са намалели от 3,2 на 2,3% през 2019 г. и затова този сектор трябва да бъде приоритизиран.

Употребата на пестициди бе определена от Христанов като прекомерна.

Симеон Караколев (НОКА) заяви, че животновъдите, които в голямата си част сами се грижат за сдадата, трябва да преминат към втора или първа категория труд, тъй като те се трудят без почивка 24/7 и нямат почивни или празнични дни. (Тук Пламен Абровски се намеси и каза, че в програмата на ИТН е залегнало трудът на животновъдите да бъде преместен от трета в първа категория.)

Г-н Караколев поиска още промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които да осигурят публичност на ползвателите на общински пасища, някои от които са стопани на виртуални стада. Причината за вписването на толкова много несъществуващи животни в системата на БАБХ ВетИС са субсидиите за ползването на пасища – 20 млн. лв. годишно, отбеляза той.

Симеон Караколев посочи още, че в страната се продават 500 000 агнета годишно и в повечето случаи незаконно – нещо, което трябва да се прекрати, тъй като и самите животновъди не искат да са в сивия сектор. Това може да стане чрез промени в законодателството.

Накрая на срещата всички предложения бяха изчетени и оценени, по начин, предложен от ПП.

Предстоят допълнителни обсъждания по теми, при които има различни виждания между бъдещите коалиционни партньори.

 

Leave a Comment