БСК: Застаряването на населението е шанс да удължим трудовия живот с помощта на държавата

Ако през 2000 г. на всеки 100 новопенсионирани са постъпвали на работа 124 младежи, то сега съотношението е 100 към 64

На пресконференция днес бяха представени резултатите от двегодишен проект, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси“ и изпълняван от Българската стопанска камара (БСК) в партньорство с КНСБ. Проектът е озаглавен „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“.

 „Както винаги, БСК се захваща с тежки за обществото ни проблеми, каквато е демографската ситуация, а тя е сложна. Тя е феномен, с който се сблъскват и останалите европейски държави и това се дължи най-вече на подобряването на условията на живот в световен мащаб, а  оттам – увеличаването на средната продължителност на живота. Ситуацията у нас е допълнително усложнена и поради миграционните потоци през последните 20-30 години на млади и образовани хора. Не трябва да приемаме застаряването на населението като нещо отрицателно, а по-скоро това е един скрит ресурс, който се налага да стимулираме и да използваме при настоящите условия. Затова е много важно да намерим най-подходящия подход при решаването на тази задача, тъй като на голяма част от възрастното население в България му липсват част от съвременните умения, които са му необходими, за да се почувства част от работната сила. Такива са, например, дигиталните умения, което е голямо предизвикателство за голяма част от възрастните  хора“, каза д-р Цветан Спасов – Ръководител на Управляващия орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“, Главен директор на дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” в МТСП.

Той съобщи, че за следващия програмен период по ОП „Развитие на човешките ресурси“ са предвидени около 400 млн. лв. именно за развитие на специфични умения и, по-конкретно – на дигитални умения. Още около 400 млн. лв. са предвидени за същите цели и по Националния план за възстановяване и устойчивост. Д-р Спасов припомни, че през 2000 г. излизащите от пазара на труда 100 души са били замествани от нови 124 души, а днес на 100 излизащи от пазара на труда се падат 64 заместващи, което в перспективата на следващите 30-40 години ще влоши допълнително ситуацията на пазара на труда. „Затова трябва да работим за удължаване на трудовия живот“, категоричен бе представителят на МТСП.

Според вицепрезидента на КНСБ д-р Иван Кокалов, „има не само житейски, но и икономически и социален ефект от това да удължим трудовия живот на хората.“

„Всеки четвърти човек в България е с хипертония. За съжаление, това вече се среща и при по-младите хора. Предлагам да се проучи дали влияе здравословното състояние върху поколенческите различия. Ние проведохме анкети с над 350 реципиенти и резултатите от тези анкети са възможност за продължаване на проекта. Оказа се, че службите по трудова медицина, чиято основна задача е превенцията и профилактиката, за съжаление, не изпълняват в пълен обем своите ангажименти, затова имаме доста предложения за законодателни промени в тази посока“, сподели проф. д-р Златина Петрова от Медицински университет – София, която бе част от екипа по проекта.

Представеният днес проект е насочен към т.нар. Сребърна икономика и цели адаптиране на работните места към потребностите на заетите лица, на възраст над 54 години.

В продължение на две години екипът по проекта осъществи серия дейности. Сред тях са разработването и въвеждането на браншови програми и меморандуми за сътрудничество между социалните партньори в 12 икономически сектора. Разработени и приети от социалните партньори са 5 проекта за изменение и допълнение на браншовите колективни трудови договори. Информирани и консултирани са представители на ръководствата на 140 предприятия. Утвърдени и въведени на ниво предприятие са 140 корпоративни програми, обхващащи мерки в областта на активното стареене и сътрудничеството между поколенията и други.

Съществен раздел в работата по проекта бяха осъществените четири изследвания – на международния опит, демографията на заетите, поколенческите профили на работната сила и възможностите за приспособяване на работната среда към потребностите на хората с хронични заболявания.

В рамките на проекта бяха разработени и няколко наръчника: Методически насоки, Наръчник за мениджъри, Наръчник за ментори, Наръчници за адаптиране на работните места към хора с хронични заболявания.

Важна част от проекта са и разработените практически инструменти: Е-инструмент за оценка на риска на работното място, съобразен с възрастта; Е-инструмент за оценка на факторите в работната среда, предпоставка за развитие на бърнаут (прегаряне); Модел за описание, ергономия и дизайн на работното място, съобразен с потребностите на възрастта.

„В последните 15 години икономическата активност и заетостта на лицата в предпенсионна и пенсионна възраст в България се увеличава значително и е най-голяма спрямо всички останали възрастови групи. През 2019 г. в България 55% от мъжете и 44% от жените на възраст 55-74 години са икономически активни“, сподели пред участниците в пресконференцията д-р Томчо Томов – ръководител на Националния център за оценка на компетенциите. Той подчерта, че значителна част от хората в трудоспособна възраст (предимно над 40 г.) са с хронични заболявания. Най-разпространени са артериална хипертония (22%), хронична обструктивна белодробна болест – ХОББ (10%), диабет (8,2%). Хората с хронични заболявания и близките им, които неформално полагат грижи за тях, се сблъскват със сериозни затруднения в достъпа до пазара на труда или с оставането им на работа. Това води до финансови затруднения, социално изключване, влошаване на здравето и нарастваща нужда от медицинско обслужване.

Една от водещите цели на проекта е насърчаването на здравословен и продължителен трудов живот – процес, който обхваща всички възрастови етапи от жизнения цикъл и включва съобразени с възрастовото многообразие политики и мерки за: оценка на риска; управление на безопасността и здравето; адаптиране на работните места; превенция на увреждания, рехабилитация и създаване на условия за връщане на работа.

„Оползотворяването на „сребърния човешки капитал“ изисква по-ефективни и целенасочени действия от страна на държавата и работодателите“, смята Томчо Томов. Той представи и основните мерки, за които БСК ще настоява:

• Осъвременяване на трудовото законодателство;
• Ресурсно обезпечени мерки за мобилност и реинтеграция на трудоспособните над 50 г.;
• Въвеждане на частично пенсиониране и запазване на заетост чрез договор за обучаване на по-млади работници;
• Данъчни облекчения и субсидии при наемане на работници над 58 г.;
• Съфинансиране от държавата на менторите в предприятията;
• Нормативно регулиране на секторните квалификационни фондове.