Индексът на ООН на цените на храните е с 27,3% нагоре за година и е най-висок от 2011 г. насам

Млечните продукти са с най-високо месечно увеличение на цените – 3,4%

сеитба на пшеницаСветовните цени на храните продължиха да се покачват за четвърти пореден месец през ноември, водени от силното търсене на пшеница и млечни продукти , според данни, публикувани днес от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).

Индексът на цените на храните на ФАО достигна средно 134,4 пункта този месец, като това е най-високото ниво от юни 2011 г. и с 1,2% по-високо в сравнение с октомври. Стойността на този индекс, който позволява да се проследят месечните колебания в световните цени на най-популярните хранителни продукти, се оказа с 27,3% по-висока в сравнение с ноември 2020 г.

Най-значителното увеличение през ноември се наблюдава при индекса на цените на млечните продукти на ФАО, който нарасна с 3,4 процента спрямо предходния месец. Глобалното търсене на внос на масло и мляко на прах остана силно поради нетърпението на купувачите да осигурят спот доставки в очакване на намалено предлагане на пазара.

Индексът на цените на зърнените култури на ФАО се е повишил с 3,1 процента през ноември, което е с 23,2 процента повече спрямо същия период на миналата година. Експортните цени на царевицата леко се повишиха, световните цени на ориза останаха стабилни, а цените на пшеницата достигнаха своя пик от май 2011 г. Това увеличение се дължи на силното търсене и ограниченото предлагане, особено на висококачествена пшеница, както и на опасенията относно ненавременните валежи в Австралия и несигурността, причинена от възможна промяна в мерките за износ в Руската федерация.

Индексът на цените на захарта на ФАО през ноември беше с 1,4 процента по-висок от октомври и с близо 40 процента по-висок от нивата от ноември 2020 г. Покачването беше предизвикано предимно от по-високите цени на етанола, но беше ограничено от големите пратки от Индия и благоприятните прогнози за износа на захар от Тайланд.

Индексът на цените на растителното масло се понижи с 0,3 процента от рекорда през октомври, дължащо се на по-ниските цени на соевото и рапичното масло и суровото масло. Световните цени на палмовото масло останаха практически непроменени.

Индексът на цените на месото се понижи с 0,9 процента за четвърти пореден месец. Глобалните цени на свинското месо паднаха при по-ниски покупки от Китай, докато цените на овнешкото се понижиха рязко на фона на увеличения износ от Австралия. Цените на говеждото и птичето месо остават като цяло стабилни.

Рекордното производство на зърно ще осигури достатъчно предлагане на пазарите

Новото Резюме на предлагането и търсенето на зърно, което също беше публикувано днес, определя глобалното производство на зърно през 2021 г. на 2,791 милиона тона – нов рекорд за всички времена, и 0,7% повече от миналата година. В сравнение с 2020 г. се очаква глобалното производство на фуражни зърна и ориз да нарасне съответно с 1,4% и 0,9%, докато производството на пшеница се очаква да намалее с 1,0%.

Общото потребление на зърнени култури за сезон 2021-2022 г. се очаква да нарасне с 1,7% до 2810 милиона тона, докато световните запаси от зърнени култури в края на сезоните през 2022 г. ще бъдат с 0,9% по-ниски, отколкото в началото на сезона. Това ще доведе до съотношение между запаси и зърно от 28,6% и според ФАО „ще остане като цяло доста високо“.

По отношение на световната търговия със зърно през сезон 2021-2022 г., FAO предвижда увеличение от 0,7 процента до 480 милиона тона, като очакваното увеличение на световната търговия с пшеница с 2,2 процента повече ще компенсира вероятния спад в търговията с фуражни зърна.

Страните с ниски доходи и дефицит на храни ще намалят производството на култури

Днес беше пуснат и нов брой на Прогнозите за посевите и ситуацията с храните , според който конфликтът и сушата изострят продоволствената несигурност в няколко региона на света, по-специално в Източна и Западна Африка. ФАО изчислява, че 44 страни се нуждаят от външна продоволствена помощ, включително 33 в Африка, девет в Азия и две в Латинска Америка и Карибите.

Това са следните 44 държави: Афганистан, Бангладеш, Буркина Фасо, Бурунди, Венецуела, Хаити, Гвинея, Демократична република Конго, Джибути, Замбия, Зимбабве, Ирак, Йемен, Камерун, Кения, Конго, Корейска народнодемократична република, Лесото, Либерия, Ливан, Либия, Мавритания, Мадагаскар, Малави, Мали, Мозамбик, Мианмар, Намибия, Нигер, Нигерия, Обединена република Танзания, Пакистан, Сенегал, Сирийска арабска република, Сомалия, Судан, Сиера Леоне, Уганда, Централна Африка Република, Чад, Еритрея, Есватини, Етиопия и Южен Судан.

 

Leave a Comment