Лозаро-винарският сектор трагично се търкаля надолу – и като грозде, и като вино

Над 55% от винените лозя са на повече от 30 години, производството на вино се е свило за 5 г. с 10%, показва анализ на МЗХГ

15-та Тематична работна група за обсъждане на политиките през следващия програмен период, ще разгледа и нова стратегия за лозаро-винарския сектор на 9 декември, за когато е насрочено заседанието.

От аграрното министерство са подготвили аналитичен доклад, от който се вижда, че секторът е в състояние на свободно падане. Намаляват както площите, така и производството на грозде и на вино, а в условието на пандемия се свива и износът.

През периода 2014-2018 г. бюджетът на 5-годишната национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор бе 134 млн. евро (около 262 млн. лв.). През следващият 5-годишен период – 2019-2023 г. бюджетът е същият и е малък – средно за година е 52,5 млн. лв.

През всичките години от предишните два програмни период, а и сега в прехода към следващия, управляващите не направиха нищо, за да дадат възможност на малките гроздопроизводители да произвеждат собствено вино при облекчени изисквания. Напротив – държавата ежегодно ги предупреждава, че виното, което майсторят, трябва да се пие само в семейството.

Очевидно е, че и средствата по лозаро-винарската програма са недостатъчни и недобре разпределени. Затова новосъздадената асоциация настоява лозарите да получава директни плащания, тъй като не всеки има възможност да кандидатства по програмата.

Проблемите в сектора не намират разрешение и за това свидетелстват цифрите.

Ето какво казва анализът:

Лозя – площи, добиви, сортове

Делът на лозарството в брутната продукция на селскостопанския отрасъл ежегодно намалява. Намаляват както площите с лозови насаждения, така и реколтираните площи. Въпреки че производството на вино и износът също намаляват ежегодно, България продължава да бъде нетен износител.

Делът на брутната продукция от винено гроздопроизводство в брутната продукция на селскостопанския отрасъл се движи в интервала 1,4%-1,7% през всички години в периода 2015-2020 година.

Продължава тенденцията за ежегодно намаление в размера на реколтираните площите с винени лозя и в количеството произвеждано винено грозде.

През 2020 година са реколтирани 16 205 ха от площите с червени винени сортове и 10 375 ха от площите с бели винени сортове, които са съответно с 7% и 3% по-малко в сравнение с предходната 2019 година. Сред причините за това, наред с протичащите в последните над 20 години процеси в сектора, е и избухналата през 2020 година пандемия на COVID-19,

С оглед облекчаване на част от негативните последици от пандемията през 2020 г. в България беше приложена извънредна мярка за подкрепа „Събиране на реколтата на зелено“. По мярката бяха заявени 600 ха от площи с винени лозя, чиято реколта беше унищожена.

Най-висок среден добив при винените сортове лозя за разглеждания период е постигнат през 2015 година – 6 702 кг./ха., следван от 2018 година – 6 214 кг./ха. Добивът през 2020 година е 5 501 кг./ха.

Наблюдава се повишен интерес към създаването и поддържането на насажденията от бели винени сортове, като през 2020 година те заемат 45,1% от общите насаждения, което е с 8 процентни пункта повече в сравнение с 2017 година. При белите винени сортове, отглеждани у нас, се наблюдава сравнително силно изразена концентрация – през 2020 година  75% от площите са заети от 5 основни сорта – Ркацители, Мискет червен, Мускат отонел, Шардоне и Димят. Петте сорта, които са водещи по показателя размер на реколтираните площи в страната са: Мускат Отонел, Шардоне, Совиньон блан, Мискет червен и Ркацители.

Сред площите с червени винени сортове водещо значение имат пет основни сорта – Мерло, Каберне Совиньон, Памид, Мавруд и Широка мелнишка лоза, които заемат 80% от общите площи с червени винени сортове. Сортът Мерло е на първо място сред отглежданите сортове, следван на 2% от Каберне совиньон през 2020.

Към 2020 година 47 автохтонни и новосъздадени български сорта, част от одобрения списък с винени сортове лози, заемат площ от 18 835,84 ха., което представлява 31,3% от площите, заети с винени лозя.

През последните 5 години са създадени 3 950,99 ха с винени лозя. Засадени са лози от общо 82 сорта. Едва 19 от тях са български сортове, заемащи площ от общо 401,37 ха. (10,2%). От българските сортове най-много площи са засадени със сорт Тамянка – 196,97 ха., следван от сорт Гъмза – 52,10 ха.

Топ 10 винени сортове по площ, засадени през последните 5 години. 

	Цвят на гроздето	Площ	Дял в общо създадените насаждения
Мускат отонел	бял	710,72	17,99%
Шардоне	бял	495,28	12,54%
Совиньон блан	бял	402,19	10,18%
Каберне совиньон	червен	261,92	6,63%
Мерло	червен	213,51	5,40%
Сира	червен	198,58	5,03%
Тамянка	бял	196,97	4,99%
Каберне фран	червен	191,47	4,85%
Юни блан	бял	138,87	3,51%
Пино гри	бял	93,70	2,37%

Най-много са лозята в пенсионна възраст

Неблагоприятен е фактът, че през 2017 и 2020 година най-голям дял имат лозята с възраст над 30 години, но все пак техният относителен дял през 2020 година е по-малък в сравнение със 2017. Малък обаче продължава да бъде и делът на лозята на възраст до 3 години и от 3 до 9 години, макар че може да се отчете като положителна тенденция ръста в размера на новозасадените площи (лозя до 3 години) през 2020 г. в сравнение с 2017 г. През 2017 година те са 4,1% от площите с лозови насаждения, а през 2020 година – съответно 4,7%.

Възрастова структура на лозята в България, 2017 и 2020 г.

		до 3 години	от 3 до 9 години	от 10 до 29 години	над 30 години
2017	Общо	2 481,1	5 588,3	11 646,5	40 867,3
	%	4,1%	9,2%	19,2%	67,5%
2020	Общо	2 823,1	4 193,6	19 606,4	33 525,3
	%	4,7%	6,9%	32,6%	55,7%

6% от стопанствата държат 64% от лозовите насаждения

По информация от ИАЛВ регистрираните гроздопроизводители по реда на Закона за виното и спиртните напитки са 3 471, като те управляват 3 494 лозарски стопанства.

Част от гроздопроизводителите притежават повече от едно лозарско стопанство.

Стопанствата с размер до 0,5 ха и тези с размер от 0,5 до 1 ха произвеждат грозде най-често за лична консумация, а произведеното вино най-често е в рамките на допустимото за лична консумация. Тези стопанства често са управлявани от хоби-лозари и те нямат икономическо значение за сектора или за самите производители. Въпреки че броят им не е незначителен (44,39% от всички стопанства), съвкупно те стопанисват 2,63% от насажденията, или 756,8 ха.

Най-многобройната самостоятелна група лозарски стопанства е тази с размер от 1 до 5 хектара – 1 201, или 34,37% от всички регистрирани стопанства, като обаче те отглеждат едва 9,06% от общите насаждения – общо 2 605,2 ха.

Лозарските стопанства от 5 до 30 ха са 532 броя и стопанисват 15,23% от насажденията. В тази група попадат стопанства, част от които притежават собствени винарски изби, които успяват да задоволят и собствените си потребности от суровина.

Стопанствата с размер от 30 до 650 и над 650 ха са значително по-малко на брой – 5,98% и 0,03%, но съвкупно те управляват 63,97% от общата площ с лозя в регистрираните стопанства. Само едно стопанство попада в категорията над 650 ха, което разполага с 806,2 ха площ и самостоятелно заема дял от 2,8% от общата площ с винени лозя.

По цени на гроздето сме на дъното

Цените на производител (в текущи цени) на произвежданото в страната винено грозде се движат в диапазона от 536,40 лв./тон през 2010 година до 651,30 лв./тон през 2020 година (по предварителна оценка на НСИ).

По данни на ЕВРОСТАТ през 2020 година сред държавите-членки на ЕС единствено в Унгария цените на производител са по-ниски (244,7 евро/тон) в сравнение с тези в България (333 евро/тон).

Реалният индекс на цените (2015=100) на производител на винено грозде разкрива изменението на цените, като изключва влиянието на инфлацията. За периода от 2015 до 2020 г. индексът на цените е под 100, като единствено през 2020 година реалните цени превишават тези през базовата 2015 година.

42% от винопроизводителите имат лозя

Към 31 август 2021 година регистрираните в ИАЛВ винопроизводители са 327, като 138 от тях са регистрирани и като гроздопроизводители и управляват и лозарски стопанства. Част от винопроизводителите (125) имат изградени отношения (свързани лица) или договорни такива с гроздопроизводители за осигуряване на необходимото количество суровина. Останалите 65 производствени предприятия закупуват ежегодно суровина от гроздопроизводители, без обаче да имат предварително договорени условия.

Ежегоден спад на произвежданите вина

При гроздето, преработвано в промишлени условия от винарските предприятия, се наблюдава ежегоден спад в количествата, подходящи за производство на вино със ЗНП. Негативна е тенденцията и за вината без ЗНП (защитено наименование за произход) и ЗГУ (защитено географско указание).

През 2020 година са произведени 756 225 хектолитра вино, което е с 12% по-малко от количеството, произведено през 2019 г. и в продължение негативната тенденция през последните години. Допълнително са произведени 1 668 хектолитра плодови вина и 66 669 хектолитра гроздова мъст.

От произведеното през 2020 година вино едва 3 757 хектолитра е вино със ЗНП. Трайната тенденция за намаляване на произвежданото количество вино със ЗНП се запазва за целия период след 2015 година като средногодишният спад (CAGR) в производството е 26%, а само за 2020 г. този спад е с 30,4% спрямо предходната 2019 година.

По-голям е интересът към производството на вино със ЗГУ. През периода 2015-2019 г. то не пада под 350 хил. хектолитра годишно, но през 2020 година е 323 510 хектолитра. През 2020 година спадът в категорията други вина без ЗНП/ЗГУ – 17,9%. Средногодишният темп на намаление в производството на вино от тези категории за периода 2015-2020 година е съответно 26% и 18%.

Средногодишният темп на намаление в общото производство на вино за периода 2015-2020 година е 10%.

Общото количество вино, произведено извън промишлени условия през 2020 година, е 135 729 ха, което представлява около 15% от общото количество вино произведено в България – в и извън промишлени условия. След 2015 година се наблюдава значителен спад в количеството вино, произвеждано извън предприятията, но все още размерът му е значителен.

Не се включва произведената мъст и произведените плодови вина.

Губим пазар – както у нас, така и в чужбина

Средното потребление на вино на член от домакинствата в периода 2015-2020 година е стабилно. И докато през 2015 се наблюдава спад от 16,4% в потреблението спрямо предходната година, то за следващите години от периода стойностите са в диапазона от 4,3 литра (през 2017 г.) до 4,7 литра на член от домакинството (през 2019 г.). През 2020 година потреблението на член от домакинството е 4,6 литра. Тези стойности са по-ниски от нивата за предходния петгодишен период (2010-2014), където средното потребление е 5,5 литра на член от домакинството. Виното е и най-консумираната алкохолна напитка, след бирата. Сред потребяваните алкохолни напитки от домакинствата, бирата държи първенство с дял от 77%, следвана от виното с 14% и ракията с 6%.

Износът на българско вино продължава да надвишава вноса и в периода 2016-2020, макар че има ясно изразена тенденция на намаляване на търговския баланс, дължаща се на спада в стойността на износа, и изразения, макар и слаб, ръст на вноса на вино.

Износът на вино от България през 2020 година в стойностно изражение отбелязва спад с 19,3% на годишна база, като най-голямо е намалението в износа на бутилирано вино (-24,3%). Въпреки влошената пазарна конюнктура през годината износът на пенливи вина нараства с 108% на годишна база, като този ръст се дължи най-вече на добрите резултати от първото полугодие.  Това обаче не оказва сериозно влияние върху общия износ на вино поради незначителния дял на износа на пенливо вино.

Полша остава основен пазар за българско вино и през 2020 г. Износът за Швеция продължава да се увеличава, като дори през кризисната 2020 г. нараства с 6% в стойностно изражения спрямо 2019. През 2020 година Чехия измества Великобритания като трети по големина пазар от ЕС с 4 686 хил. лв.

От третите страни най-голям дял през 2020 година заема износът към Русия, който е петият по големина пазар, но едва с 3 231 хил. лв., като стойността на износа през 2020 г. е по-ниска от износа през 2019 г. Износът за Китай през 2020 година също отбелязва рязък спад (-83%), свързан със сериозните проблеми породени от пандемията от COVID-19 върху световната търговия, веригите на доставки и международната логистика.

Въпреки че Великобритания вече не е член на ЕС, през разглеждания период все още я отчитаме в тази категория.

Анализът завършва с

Изводи:

1. Въпреки традиционно голямото значение на лозаро-винарския сектор за българското земеделие, неговият дял в брутната продукция на селскостопанския отрасъл ежегодно намалява. Ежегодно намаляват както общите площи с лозови насаждения, така и реколтираните.
2. Различия има в средните добиви, както при различните сортове грозде, така и в различните лозарски райони. Ниските нива на добива отразяват структурните проблеми, пред които е изправено виненото лозарство, имайки предвид, че голяма част от насажденията в страна са с неблагоприятна възрастова структура и остаряла агротехника. Негативно отражение оказват и климатичните промени и липсата на адекватно напояване.
3. Структурата на лозарските стопанства в страната в голяма степен е отражение на структурата на земеделските стопанства по принцип – голям брой малки стопанства, стопанисващи малко площи и малък брой големи стопанства, управляващи основната част от площите.
4. Сортовата структура, макар и концентрирана в 5 червени и 5 бели сорта, отговаря на съвременните изисквания на винопроизводството. Забелязва се повишен интерес към по-търсени и съвременни сортове. Продължава да нараства и интереса към отглеждането на лозя, подходящи за производството на по-високо конкурентни качествени вина.
5. Възрастовата структура на лозарските насаждения продължава да е неблагоприятна – над 55% от лозята, регистрирани в лозовия регистър са създадени преди повече от 30 години. Все пак делът на новосъздадените и младите насаждения, създадени основно с подкрепата на Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ през 2020 година е по-висок от този през 2017, което е положителен показател.
6. Наблюдават се по-силно изразени колебания и вариации в количествата ежегодно произвеждано вино. Това се дължи от една страна на колебанията в количеството и качеството на реколтата от винени сортове грозде в страната, така и промяната в търсенето на български вина на вътрешния и на международните пазари. Инвестициите в модерни технологии и нови технологични линии ще позволи на бизнеса да отговори на този тип пазарното търсене, като в същото време ще допринесе за оптимизиране на производствените разходи и повишаване на енергийната ефективност.
7. Намалява конкурентоспособността и дела на българските вина на международния пазар. Все още страната ни е нетен износител на вино, но количеството на износа намалява ежегодно. Положителна характеристика до 2019 г. е повишаването, макар и минимално, на средната стойност на изнасяното вино, както и повишаването на пазарния дял в някои трети страни – Китай, Япония, САЩ. Пандемията от COVID-19, обявена през 2020 г. обаче доведе доведе до сериозни затруднения пред износа и до рязък спад в изнасяните количества за някои трети пазари. Възстановяването на световната икономика и международната търговия е в ход, но няма ясна прогноза кога ще бъдат достигнати предкризисните нива.