Споразумение Земеделие: Да има регионални бюджети по ПРСР. За 40-те най-големите стопанства – отделна мярка

Предвиждат се гаранционни фондове за равен достъп до кредитен ресурс за малки и средни производители (национално финансиране)

Коалиционното споразумение по тема Земеделие вече е публикувано на страницата на „Продължаваме промяната“.

Ето пълния му текст:

Приложение № 7:

Земеделие

1. ОБЩА ВИЗИЯ

Формулиране на визия и ключови стратегии и политики, чрез които да бъде реализирана. Идентифициране на цели на базата на инвентаризация на текущото състояние на отрасъла и дългосрочната визия за неговото развитие. Извършване на реформи чрез инструментите на общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП), стъпващи на дългосрочни амбиции за развитие на отделните подсектори. Сътрудничество с браншовите организации.

Освен това, от изключителна важност е да се изгради интегриран държавнически подход, в който Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) заема водещо място по отношение на продоволственото обезпечение, регионалното развитие, специлизираното образование, научния прогрес, иновациите и дигитализацията, както и националната сигурност.

Отстраняване на феномена „феодално разделение“ в земеделието и премахване на неговите последици. Възстановяване на доверието в държавните структури. Прекратяване на корупцията и административния произвол. Прозрачно управление на публичния ресурс и дух на уважение към неговите създатели и ползватели. Ограничаване на концентрацията на производствени ресурси и създаване на условия за запазване и изграждане на средна класа земеделски производители, животновъди и преработватели. Утвърждаване на ролята на микро и малките стопани и преработватели. Изграждане на жизнеспособен, конкурентен и пазарно-ориентиран селскостопански и преработвателен сектор.

Активна роля в подкрепа на потреблението на български продукти. Насърчаване на регистрацията и промотирането на продукти със защитени географски означения, които включват защитени наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно-специфичен характер, както и продукти, произведени по национална система от доброволни стандарти, гарантираща качество, произход, справедливо възнаграждение, достъп до пазар и здраве.

Въвеждане на пълна прозрачност и обществен ангажимент в управлението на горите, и създаване на обществени консултативни съвети на местно (областно, общинско) и национално ниво към държавни и общински горски структури с оглед тяхната публична собственост и функции.

2. ЦЕНТРАЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ

Извършване на анализ и приемане на политика за оптимизиране и намаляване на административната тежест при извършване на стопанска дейност в земеделието, животновъдството и преработката; структурни промени в администрацията с цел оптимизация, ефективност и подобряване на обслужването, съчетано с намаляване на административната тежест.

Промяна на действащите регулаторни режими, съществуващата нормативна база и прилагане на възможните дерогации.

Увеличаване на мерките и средствата за осигуряване на прозрачност и обществен контрол над работата на администрацията на МЗХГ.

Прозрачност на управлението на бюджетни средства и европейските фондове, администрирани от МЗХГ. Създаване на секторна рамка за нетолерантност към корупцията в управлението на селското стопанство. Премахване на административния произвол и корупционните практики, посредством мерки и съобразно критерии и специфични цели, заложени в план за възстановяване на общественото доверие.

Прозрачност и спазване на конкурсното начало при провеждане на процедурите за подбор на кадри в административните органи и органите на управление и контрол в предприятията с държавно участие.

3. БАБХ

Утвърждаване на ролята на Българска Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ) в основните и функции – оперативна и аналитично-лабораторна. Увеличаване на капацитета на БАБХ да извършва дейностите си съобразно актуалните нужди на пазара. Синхронизиране с новото европейско законодателство по безопасност на храните. Фокусиране върху превантивен контрол. Увеличаване на доверието в качеството и безопасността на хранителните продукти с български произход или от внос, чрез съществено увеличение на административния и лабораторния контрол при БАБХ (обратна проследимост и проверка на вноса). Анализ и изменение на нормативната уредба, с оглед на потребността от осигуряване на пазарен достъп на микро, малки и средни оператори към каналите за директни доставки на земеделски, преработени и горски/полски продукти.

4. СУБСИДИИ И ФИНАНСИРАНИЯ

Въвеждане на горна граница на директните плащания в размер на до 100 000 евро на бенефициент с фокус на идентифициране на крайните бенефициенти за свързаност, с цел пренасочване на средствата към микро, малки и средни производители. Намаляване на злоупотребите чрез въвеждане на таван на приспаданията с ФРЗ, основан на 2.5 пъти средната стойност на стандартните заплати, свързани със селскостопанска дейност на национално или регионално равнище.

Пренасочване на съществената част на субсидиите спрямо целта за максимизиране на: (1) производствата с висока експортна стойност и голям експортен потенциал, (2) продуктите с висока добавена стойност и (3) експорта на готови продукти.

Анализ на възможностите за насърчаване на експорта към трети страни.

Насърчаване на инвестиции, които да изместят фокуса на България от производител на суровини към производител на готова продукция.

Създаване, в рамките на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), на гарантирани регионални бюджети на областно ниво и/или секторни бюджети, за инвестиции съобразно нуждите на самите земеделски производители.

Извършване на анализ за приложимостта на възможността за определяне на пакет от мерки с таван на общата субсидия по втори стълб на ОСП, който да е насочен към 40 големите производители, за да се гарантира ресурса за микро, малки и средни стопани на база секторни политики и области (съвместно с брашовите организации).

Въвеждане на предсказуеми графици за отваряне на прием по мерките от ПРСР.

Анализ на възможностите за създаване на гаранционни фондове: – за кредитни и гаранционни инструменти чрез Българска Банка за Развитие и/или Държавен Фонд Земеделие, съвместно с търговските банки; – за равен достъп до кредитен ресурс за малки и средни производители (национално финансиране); – за подпомагане при кризисни/бедствени природно-климатични събития.

Анализ на възможността за провеждане на политика за стимулиране на обединения в сектори земеделие, животновъдство и преработката, избрани на базата на ясни критерии за представителност. Финансово стимулиране на обединенията в земеделие, животновъдство и преработка чрез: (1) пренасочване на държавна такса за управление на белите петна, и/или (2) удържане на малка част от дължимите субсидии. Налагане на механизъм за контрол и обвързване на действително ползваните площи с реализираната продукция.

Мерки за премахване на нерегламентираното производство (извън това за домашно потребление) и търговия на плодове, зеленчуци и продукти от животински произход.

5. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА

Временно намаляване на ДДС за първично производство и поетапно връщане към съответните нива, или намаляване на ДДС на стоките от „малката кошница“.

6. ДОСТЪП ДО ПАЗАРИ

Създаване на нормативна база и изграждане на административен капацитет за работа на тържищата и местните фермерски пазари.

Изграждане на 6 регионални събирателни пазара с огледални мощности за пресни плодове и зеленчуци, и месо, чрез публично-частни партньорства (ПЧП) между държава, общини и оператори, които да дадат възможност на малките, средните и големите производители/вносители да пласират своята продукция към всички национални и регионални оператори и/или за износ, събирайки в едно митници и НАП, лаборатория на БАБХ, сортировъчни мощности, пакетажни цехове, експедиционни, маркетингови и консултантски услуги, склад и съхранение.

Анализ на възможността за създаване на подходяща регулаторна рамка, съобразена с европейското законодателство и административен/експертен капацитет, които да подкрепят пазара на храни, добивани от физически лица в домашни условия – насърчаване на микропроизводството (социален ефект), пазарите за микропроизводители, късите хранителни вериги и справедливо разпределение на добавената стойност.

Увеличаване на дела на местни и биохрани при обществени поръчки чрез въвеждане на критерии за възлагането им, включително чрез приоритизиране на изискванията за качество и въздействие върху околната среда. Разработване на критерии за избор на изпълнители така, че да позволяват набавянето на местни и биохрани (с добро съотношение цена/качество), като се вземат предвид перспективите, свързани с качеството, свежестта, сезонните вариации, устойчивата консумация и екологичните проблеми, освен хранителните качества.

Цел: не по-малко от 20% до 2025 г. и не помалко от 60% до 2032 г. от продуктите и храните, включени в обществените поръчки, да са от местно производство и/или биологичен произход.

Облекчаване на условията и изискванията за регистрация, провеждане на обучения и консултации, адаптивността и диверсификацията на микропредприятията, ангажирани в земеделието и храните, както и подпомагане на средата за развитието им, чрез разширяване на дейността на Националната Служба за Съвети в Земеделието (НССЗ). Увеличаване на експертния капацитет на НССЗ по отношение на микро и малките стопанства.

Въвеждане на програма „“Train the trainer““ за обучение на експерти, които да консултират микро и малките производители.

Подкрепа за създаването на мрежа от регионални центрове за споделени маркетингови и логистични услуги за микро и малките производители, включително и чрез използване на инструменти по ПРСР. Достъп за микро и малките производители до фермерски пазари и местен бизнес с цел повишаване на конкоретноспособността им и пазарната им ориентация. Специална грижа за микро предприятията. Увеличаване на отговорностите и ангажираността на външнотърговското звено при МЗХГ, което работи със службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ) при Министерство на икономиката.

Приемане на национални стандарти и насърчаване на използването на и защитени географски указания и защитени наименование за произход като ефективно маркетингово средство и средство за качествен контрол на производството. Приемане и въвеждане на Национална система от доброволни стандарти, гарантираща качество (Традиционен продукт, Пресен продукт), произход (Местен продукт, Фермерски продукт, Планински продукт), Справедливо възнаграждение, достъп до пазара (Директно от производителя, Пресен продукт), Здраве.

Изграждане на по-тесни връзки между компании с инвестиции в R&D в хранителния сектрор, като ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ, с индустрията. Провеждане на обща за сектора рекламна политика на държавно ниво, показваща България като земеделска дестинация и производител на храни с високи вкусови качества, включително като дестинация за качествен и устойчив кулинарен и винен туризъм.

7. НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ, ИНОВАЦИИ И ТЕХНОЛОГИИ ПРИ ОПЕРАТОРИТЕ, МОДЕРНИЗАЦИЯ И ДИГИТАЛИЗАЦИЯ

Приоритизиране на инвестициите в специализираното образование и изграждане на култура на потреблението на земеделски продукти и храни от детската градина, през специализираните средни училища, до научните институти. Инвестиции в млади обучаващи се и учени, в материална база, стипендии, обмяна на опит. Насърчаване на цифровизацията и иновациите – иновационни хъбове в земеделието и преработката.  Стимулиране на частните инвестиции в стартиращи и развити компании, разработващи нови технологии, процеси и храни.

Насърчаване на продължаващото обучение, включително с помощта на Национална служба за съвети в земеделието, чрез двоен подход – онлайн и на място, практически и теоретически – стартиране нов земеделски бизнес, технологични карти, агрономия, ценообразуване, износ и др.

Развиване на култура на потребление и насърчаване на образованието в областта на местните храни чрез включване на тематични активности в предучилищна възраст, различни предмети в основното и средно образование, както и чрез разкриване на нови образователни програми в професионалните гимназии и ВУЗ, които да подготвят предприемачи, развиващи местно хранително производство.

Разширяване на програмите на занаятчийските школи с включване на по-голям и съвременен брой хранителни специалности.

Поощряване на комерсиализацията на научните постижения – инвестиции в сортово разнообразие и нови породи, които да послужат за база на нови експортни възможности.

Предвиждане в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на информационни системи за прозрачност и ускоряване на документооборота с цел повишаване на контрола и централизация на системите и основа за добавени услуги.

Финансиране по НПВУ и въвеждане на прецизно наблюдение чрез програма Коперник за премахване на административната тежест и ограничаване проверките на място. Използване на постоянно актуализиращи се данни за прецизно земеделието и откриване на нови агротехнологични решения.

8. ПОЗЕМЛЕНИ ОТНОШЕНИЯ

Анализ и преразглеждане на текущото обективно състояние на поземлените отношения и действащото законодателство, което ги регулира. Политика на качеството – създаване на мерки за категоризация и за контрол на самия пазар. Синхронизиране на всички регистри на поземлена собственост (кадастър, МЗХГ) и отстраняване на историческите несъответствия.

Прозрачно разпределение на държавните и общински пасища и контрол върху тяхното използване, като превенция разпространението на т.нар. „виртуални животни“. Промени в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи.

9. УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ И БЕЗОПАСНИ ХРАНИ

Упражняване на пълен граничен и последващ контрол върху вноса на готова продукция от земеделски и животински произход с оглед на осигуряването на безопасност на храните, а също и въвеждане на пълна отчетност при вноса и използването на препарати за растителна защита, препарати за обработка на земеделски култури, медикаменти за животни и добавки за обработка/преработка/влагане в храни.

10. БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ

Структуриране на браншовите организации като партньор на изпълнителната власт. Анализ на законодателната рамка. Адаптиране на законодателната рамка с осигуряване на висока жизненост и активност на участието на браншови обединения, така че да се гарантира представителност на всички техни членове (големи, средни, малки и микро предприятия/стопанства). Създаване на възможност за възлагане на услуги и обучения, извършвани или наемани от браншовите обединения. Подготовка на нов Закон за браншовите организации в земеделието.

11. МЛАДИ ФЕРМЕРИ И СЕМЕЙНИ СТОПАНСТВА

Стимулиране на младите фермери и животновъди. Развитие на семейни стопанства в планинските региони, които да се подпомагат като съвкупни производителни/преработвателни единици чрез схеми и мерки. Приемане на мерки за приоритизиране на достъпа на млади фермери до общинска и държавна земеделска земя и пасища.

12. НАПОИТЕЛНИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ПОЛИВНИ СИСТЕМИ

Приемане на обща политика, извършване на анализ и изготвяне на план за възстановяване на съоръженията за напояване в стратегически важните райони. Анализ на възможността да бъдат включени в НПВУ. Ускоряване на процедурите за получаване на разрешение за водочерпене от повърхностни и подпочвени води.

13. ВЕТЕРИНАРО-МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ

Подпомагането да бъде обвързано и със здравния статус на животните, а не само с извършването на Държавна профилактична програма и ваксинации. Анализ на възможността да бъде въведена ротация на отговорните лица по Държавната профилактична програма и ваксинации. Анализ на Закона за ветеринарномедицинската дейност и неговото приложение с цел изсветляване на сивия сектор. Институционално укрепване на Зоополицията към МВР по отношение защита и хуманно отношение към животните и противодействие на престъпленията срещу дивата природа. Промени на нормативната база с цел развъждането и търговията с животни да се осъществяват само от регистрирани развъдници, които да подлежат на строги изисквания и контрол. Възможност за идентификация и проследяване на всяко домашно и селскостопанско животно. Забрана за продажба на кучета и котки на пазари за животни и в интернет сайтове. Създаване на Консултативен съвет в областта на овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България към министъра на земеделието регламентиран от Националната програма от 2019 г.

14. АНГАЖИМЕНТИ БИО-ЗЕМЕДЕЛИЕ

Насърчаване и приоритизиране на производството и маркетинга на биопродукти чрез мерките, включени в Националната стратегия за развитие на биологичното производство. По-широка представителност на българските биопроизводители, включително и на международните изложения за биопродукти чрез атрактивен национален щанд и подпомагане на тяхното участие. Създаване на маркетингов отдел в Дирекция Биологично производство в МЗХГ. 44 Насърчаване на пазарно-ориентираното биопроизводство.

15. ГОРСКО СТОПАНСТВО

Разработване и приемане на Национална стратегия за развитието на горския сектор. Анализ на възможностите за укрепване на горската администрация, увеличаване на бюджета на горското ведомство, повишаване на правомощията на горските инспектори и повишаване на заплатите на администрацията. Създаване на самостоятелно ведомство на пряко подчинение на Министерския съвет – разделяне на контролната фунция (Агенция по горите) от стопанските функции. (РЕДАКЦИЯ ИТН: Създаване на самостоятелно ведомство (Държавна/Изпълнителна Агенция) на пряко подчинение на Министерския съвет, притежаващо единствено контролни функции, докато горскостопанската дейност остава към МЗХГ).

Извършване на функционален анализ на 6-те държавни горски предприятия за изясняване на характера на осъществяваната от тях дейност – предимно търговски, предимно публични или хибридни функции и политики. Иницииране на обществен дебат с цел оптимизиране на най-правилния модел за управление.

Максимална електронизация при търговията на дървесина и увеличаване на дела на продажбите на дървесина от държавните гори чрез електронен търг. Създаване на публично достъпни дигитални карти и системи за повишаване на прозрачността и контрола на управлението на горите и горските територии.

Повишаване на квалификацията и експертността на кадрите в системата на горите. Въвеждане на конкурсно начало и задължителна система за повишаване на квалификацията.

Научно-експертни обсъждания за продължаване на процеса по определяне и въвеждане на плащания за екосистемните услуги в горите. Анализ на възможностите за създаване на общественоконсултативни съвети към публичните горски служби на трите нива – национално, регионално и общинско. Обсъждане на правните възможности и разработването на законови механизми за разваляне на сделките за замяна на гори. Търсене на обществен консенсус за законови промени по отношение устойчивото управление на горите в земеделски земи.

Продължаване на политиката за пълна сертификация на държавните гори. Справяне с незаконните практики в горите. Обща информационна система, дигитални карти, Надзорни и обществени консултативни съвети към публичните структури. Обсъждане на възможностите за изкупуване на маломерни частни горски имоти от държавата.

Създаване и поддържане на горски пояси около градовете и на градски гори. Актуализация на мерките за лова. Проучване на подходящи финансови механизми за подпомагане на механизацията в дърводобива.

Изграждане на система за въздушна защита на горите от пожари и подобряване защитата на горите срещу пожари, включително изграждане на горски пътища.

Анализ на необходимостта от законови промени, които да уреждат реда за връщане на първоначалното предназначение на горски имоти, за които е бил одобрен подробен устройствен план, но същият не е приложен в законовия срок поради незапочнало строителство.

Обсъждане на методика и извършване на Национална инвентаризация на горските територии. Оценка на потенциала за нови залесявания в България и възстановяването на полезащитните пояси. Анализ на възможностите за подобряване на системите за санкции и контрол на незаконната сеч. Анализ на възможностите за отделяне на дърводобива от търговията чрез обособяване на цетрални складове. Проучване на технологии и стимули за производство на продукти от дървесина с по-висока добавена стойност и чрез по-добро разпределение на ресурса.

Проучване на финансови механизми за предоставяне на обезщетения за опазването на гори с висока консервационна стойност. Да се проучат възможностите и допустимите територии за създаване на култури от бързорастящи горскодървесни видове, както и необходимите мерки и дейности за адаптиране на горите към климатичните промени.

Да се разработят съвместно с МОН образователни програми за грижата и значението на горите от най-ранна детска възраст. Да се разработят съвместно с Министерство на туризма и туристическите организация мерки за управление на горите като част от туристическата стратегия на България.

Анализ на дървопреработвателния сектор по отношение разпределението и ползването на добитата дървесина и проблемите с неравнопоставеността. Да се обсъдят конкретните нужди за актуализация на законодателството. Актуализация на Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча, Наредба № 8, Наредба № 18, включително с цел премахване нелоялни конкурентни условия от страна на държавата, въвеждане на мерки за справяне с бракониерството на дивеч, както и уреждане на реда за събиране на трюфели, билки, горски плодове и др. Да се обсъди необходимостта от приемането на закон за единна национална горска камара. Да се предложи разработването на ред за сертификация и категоризация на дърводобивните фирми. Анализ на възможностите за насърчаване на частната инициатива и дългосрочното ползване на горите.

16. ДРУГИ ПОЛИТИКИ И МЕРКИ

Ревизия на законодателството, касаещо традиционните и/или защитени български сортове и породи, в посока тяхното насърчаване.

Подобряване на информираността и маркетинга, включително и представяне на международни форуми и пазари, на българските винопроизводители.

Приемане на закон за плащанията на екосистемни услуги в земеделието.

Подобряване на взаимовръзката между земеделието, храните и туризма чрез създаване на инструменти в местната общност, каналите за дистрибуция, местно/регионално меню, микс от пазарно атрактивни услуги, възобновяване на автентични и традиционни местни продукти, храни и занаяти, подобряване на тяхната рентабилност, както и ефективен маркетинг, базиран на имиджа. Преразглеждане на храната като част от общата концепция за качество на туристическите маршрути и атракции, тъй като често чрез нея туристите оценяват дестинацията, дори ако храната не е основната цел на пътуването.

Проект на стратегия за трудова миграция за осигуряване на краткосрочно пребиваване в определени региони (над 200,000 българи), включително привличане на работници от други държави.

Извършване на анализ и разработване на мерки за справяне с последствията от световната криза на доставките, енергийната криза и инфлационния натиск спрямо сектори, заплашени от масов отлив на земеделски стопани, животновъди и преработватели.

Изграждане на ефективно фунционираща инфраструктура и капацитет за управление на рискови събития – овладяване на епизотии и градозащита.

Промени в категорията труд – най-вече по отношение на малките и средни фермери. Анализ на възможността животновъдите да се пенсионират като втора категория труд.

Промяна на Закона за занаятите, с цел разширяване на броя на допустими за регистрация занатчийски дейнст като например хлебар, сладкар, месар, колбасар, сиренар, пестилджия, петмезджия, таханджия и др.

Присъствали: Кирил Петков, Иван Христанов, Александър Дунчев, Петъо Бошнаков, проф. Христо Даскалов, Албена Симеонова, Гергана Кабаиванова, Димитър Сяров, Зорница Стратиева, Тома Белев, Милен Стоянов, Стефан Бурджев, Владимир Маринов, Момчил Неков, Георги Гогов, Спас Тодоров, Свилен Атанасов, Пламен Абровски, Силвия Бакърджиева, Петър Петров, Данаил Найденов