Людмил Работов: Дано управляващите и колегите запазят добрия тон към нас, зърнопроизводителите

Новото управление в държавата и в Министерството на земеделието донесе със себе си едно по-меко и по-уважително отношение към сектор Зърнопроизводство.

Години наред зърнопроизводителите бяха сочени като привилегирована каста в селското стопанство на фона на далеч по-малките производители на плодове и зеленчуци, и на множеството малки семейни ферми.

Да, обаче онзи ден зам.-министър Иван Христанов на срещата със сектор Растениевъдство каза: „Знам болката на големите стопанства, които са тръгнали с двама души и са се развили“. И още: „Таваните не са наказателна мярка. … Субсидиите ще са насочени към базата, която да създаде следващите големи“.

След него първо Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, а после и Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ, потвърдиха, че обективните обстоятелства в близкото минало са дали шанс за съществуването на днешните големи и добре механизирани, стабилни и с отворени пазари зърнопроизводителни стопанства.

Това даде импулс на председателя на НАЗ Костадин Костадинов да възкликне: „Виждам светлина в края на тунела!“

Агро Пловдив потърси председателя на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив Людмил Работов да коментира пролетния вятър на промяната.

Не бива да се руши нещо, което работи

Ако сумата от тавана на плащанията отиде към преразпределителното подпомагане, всяко стопанство би получило допълнително 1000 евро
Архивна снимка на Агро Пловдив

Архивна снимка на Агро Пловдив

- Г-н Работов, усещате ли да се топи отрицателното отношение към зърнопроизводителите, което някои чувствителни сектори демонстрираха през годините?

Това отношение към нас беше популистко и за съжаление наслагвано дори и от медиите. Негативизмът срещу сектор Зърнопроизводство според мен беше поради това, че в България има недобро отношение към хората, които са постигнали нещо. „Те са лоши, феодали са“ – това бе общата оценка за нас. А вие знаете колко много помагаме в социалната дейност на общините, в читалищата, кметствата, детските градини, училищата… Когато имаше преди пандемията събори, постоянно сме подкрепяли провеждането им – кой с повече, кой с по-малко средства. Вярно е, че има фермери с много едри стопанства, но те не са членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), нито са мнозинство в сектора. Надявам се, когато се взимат решения за нашия сектор, да се прояви мъдрост и да не се забравя, че и ние произвеждаме храна. Част от нея остава в България, друга се изнася. Това, което се използва за експорт, ни държи живи и рентабилни. Знаете, че преди да станем член на ЕС и да започне подпомагането, селското стопанство беше много тежък отрасъл. И сега, когато зърнопроизводителите се стабилизираха, натрупаха капитали, реинвестираха и направиха една много добра структура, постигнатото през годините с много труд, рискове и лишения не бива да се разбива.

Изводът, който си направих от срещата със заместник-министър Христанов на 12 януари, бе, че има доброжелателен тон за намиране на общ баланс и желание да няма противопоставяне между секторите. За мен това е прогрес.

- На същата среща се разбра, че ще има нов хибриден вариант на таваните на плащанията, който ще помири предложения в коалиционното споразумение таван от 100 000 евро с някои от 9-те варианта на аграрното министерство. Това добра новина ли е?

Няма да коментирам, тъй като не знам какво ще се реши окончателно. Нека ръководството на министерството и коалицията да обявят крайния вариант и тогава ще говорим. Специално ние, Пловдивската организация на зърнопроизводителите, имаме становище по въпроса още от 2018 г. Тогава на общо събрание приехме, че сме против таваните като цяло. По-късно, но пак през 2018 г., нашето решение бе потвърдено и на национално ниво, от НАЗ. Бих препоръчал на министерството и коалицията, когато решават за таваните, да направят обстоен анализ, за да видят какво би се спечелило като допълнително плащане за по-малките и средни стопанства при всеки един от предложените тавани. Коментира се, че получените средства могат да се насочат като преразпределително плащане или като обвързано плащане.

Дори и да се пренасочат 50-60 млн. лв. – на толкова се изчисляват средствата, които ще се икономисат от таваните – ако те отидат към преразпределителното плащане, ще се получат около 1000 евро на стопанство. Ако сумата се прехвърли към обвързаната подкрепа, аз лично не бих одобрил това. Причината е, че някои неблагоразумни колеги ще си направят определени схеми и производства и така парите ще идат при шепа хора. Затова за мен е по-добре средствата да се влеят в преразпределителното плащане.

Друго лично мое мнение (защото официално не сме го обсъждали в бранша) е, че трябва непременно да има приспадане на фонд Работна заплата и осигуровките от доходите.

В коалиционното споразумение бе посочено, че заплатите не могат да са повече от 2,5 пъти от средната за региона или страната в областта на селското стопанство. Колегите посочиха, че средната заплата в земеделието е 900 лв., така че възнагражденията, които можем да отчетем като разходи, ще са не повече от 2250 лева на работник.

Тази заплата нормална ли е в зърнопроизводството?

При нас всичко е на база на това кой колко работа върши. В натоварени периоди като сеитба и жътва, възнаграждението е дори и по-голямо, тъй като работното време е удължено, за да се използва максимално отвореният прозорец за извършване на тези дейности. В земеделието няма такова нещо като 8-часов работен ден. При нас ден година храни.

 Дали ще има мярка в Програмата за развитие на селските райони, която ще е специално за зърнопроизводители?

Това, което се опитваме да отстояваме, и което сме предложили, е да има подпомагане на база на сектори по ПРСР. По този начин няма да се противопоставят отделните производства и сектори. Зърнопроизводителят няма да се конкурира с животновъд, овощар или зеленчукопроизводител, защото те са приоритетни. Той ще се конкурира с колегите в сектор Зърнопроизводство. Според мен така е по-справедливо.

Новото ръководство на земеделското министерство желае да възпита младите хора така че да започнат да харесват професията фермер. Възможно ли е?

Не се знае как ще заработи инициативата младите да се върнат на село. Как ще стане това при положение, че те искат да са в офис, да имат чиста и приятна работа, да излязат на кафе и т.н. Тук по-скоро трябва да наблягаме на младите, чиито родители са създали и утвърдили стопанства. По-реалистично е те да продължат нататък, отколкото да разчитаме, че ще има младежи, готови да започнат отначало.

Сигурно сте правили сметки, ако таванът е 100 000 евро, колко декари трябва да имаш, за да не го надхвърляш?

При 100 000 евро таван и приспадане на заплати и осигуровки на работния персонал, този таван няма да бъде надхвърлен от стопанства с 10 000 – 12 000 декара, в зависимост от заплатите, които се начисляват като разходи.

Какъв е средният размер на стопанствата в зърнопроизводството?

В момента е около 6 000 – 7 000 декара. Затова ми звучи малко популистко, че в следващия програмен период българските земеделски политики ще направят малките средни, а средните големи.

Дали ако таванът е по-нисък няма да се стигне до редуциране на площите в зърнопроизводството?

За мен по-добро решение е да остане досегашният таван от 150 000 евро. Стопанствата вече са се преструктурирали и настроили към него.

Leave a Comment