Момчил Неков: По I стълб ще имаме 10 еко-схеми за подпомагане, по II – 10 агроекологични мерки

От националното съфинансиране зависи с колко ще се увеличат 200-те млн. евро от ЕС за инвестиционните мерки по ПРСР 2023-2027 г.
(От ляво надясно) Момчил Неков, николай Вълканов, Анидже Алиева-Вели

(От ляво надясно) Момчил Неков, николай Вълканов, Анидже Алиева-Вели

Въпреки че все още не са ясни ставките по различните еко-схеми и агроекологични мерки, може най-общо да се каже, че по I-ви стълб ще има 10 еко-схеми, които надграждат досегашните зелени изисквания, а по II-ри (ПРСР) 10 агроекологични направления. Те ще се приложат от 2023 година. „Биологичните фермери автоматично влизат в еко-схемите“, разясни днес на уебинара, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България, заместник-министърът на земеделието Момчил Неков. Във форума взеха участие и Снежана Благоева, пълномощен министър в Специалния комитет по селско стопанство в Брюксел и Атидже Алиева-Вели, член на комисия AGRI, Европейски парламент. Модератор в дискусията бе Николай Вълканов от ИнтелиАгро.

Неков уточни, че сред агроекологичните мерки са хуманно отношение към животни, биологично земеделие, пасторализъм, автохтонни породи, автентични български сортове и други.

Заместник-министърът се надява националното съфинансиране по ПРСР да се оттласне от досегашните 15 процента и да се увеличи на примерно 50 на сто. Колко ще бъде, ще се определи от рамките на националния бюджет. Той припомни, че с отварянето на инвестиционните мерки през 2021 и 2022 г. теглим средства от бюджета, определен за 2023-2027 г.

 

Решението за процента съфинансиране е важно и за пчеларите. България може да добави 70% към 30-те, осигурени от ЕС, така че да се постигнат

не повече от 8 млн. лв. бюджет на Националната програма по пчеларство,

посочи той.

Момчил Неков заяви, че целта на министерството е инвестиционните мерки по ПРСР да бъдат отваряни за прием всяка година. Във връзка с това, заместник-министърът уточни, че ако има остатъчни средства, мярка 4.2 ще се отвори още веднъж, за да подпомогне намеренията на по-малките преработватели.

Като цяло Неков обясни, че политиките на земеделското министерство ще сочат към генералните цели да се подпомагат и укрепят чувствителните сектори и малките стопани. Ще се подпомогнат инвестициите при секторите плодове, зеленчуци и животновъдство. Най-малките стопанства пък могат да имат възходящо развитие, ако започнат да се кооперират – нещо, което твърдо ще се поощрява от министерството.

Относно таваните и преразпределителното плащане, заместник министърът съобщи, че засега са ясни две неща – че таванът на плащанията ще е 100 000 евро и че заплатите ще се приспадат от него с коефициент до 2,5 пъти над средната заплата в селско стопанство. Ясно е още, че тук ще се имат предвид

заплатите на пряко ангажираните с производството механизатори

и че няма да се приспадат заплати на счетоводители, адвокати и други. Остава неясно дали и осигуровките ще се приспадат. Не се знае още докъде ще стига преразпределителното плащане за първите 30 хектара – дали за ферми с площ до 300 хектара или с площ до 600 хектара? В случай, че по-големите стопанства създадат свързани фирми, за да могат да получат повече субсидии, с тях ще се заеме Националната агенция по приходите.

Неков обясни, че има редица възможности за разпределяне на сумите, които ще се натрупат при прилагане на таваните и преразпределителното плащане. Те може да отидат във взаимоспомагателен фонд, или в гаранционен фонд, чрез който малките и средни бенефициенти по ПРСР от чувствителните сектори да могат да теглят банкови кредите. Възможно е и да се използват и за създаване на фонд за управление на риска, така че при неблагоприятни събития земеделците да получават обезщетения.

Относно възможностите за създаване на системи за напояване, заместник-министърът поясни, че инвестиционните мерки ще са отворени за проекти на фермери за поливни системи. В Националния план за възстановяване и устойчивост също има определени средства за напоителни съоръжения. Освен това по ПРСР „Напоителни системи“ЕАД изпълнява проект, който по всяка вероятно ще се преразгледа заради редица слабости в изпълненията.

Излизането на сектор Плодове и зеленчуци от сивия сектор

ще бъде провокирано от изискванията по обвързаната подкрепа за доказване на продажби на минимални добиви, от късите вериги на доставки и от търговските вериги, които купуват продукция при спазване на данъчното и счетоводното законодателство, добави зам.-министърът.

За събирателните пазари, идеята за които е залегнала в коалиционното споразумение, ще се мисли след предаването на националния стратегически план в Брюксел, каза Неков. От отговора му стана ясно, че коалицията не се отказала от тази инициатива.

За биологичното производство Атидже Алиева-Вели информира, че в момента в ЕП се работи по Плана за биологично производство, в който са залегнали 23 мерки.

Евродепутатът обърна внимание върху слабото участие на страната ни в европейски програми с голям финансов ресурс като „Хоризонт Европа“, „Лайф“, а също така и по Кохезионния фонд.

Атидже Алиева информира и че прилагането на социалната условност ще стане задължително от 2025 г.,

а за периода 2023-2025 г. всяка държава трябва да реши дали да прилага или не заложените санкции. След 2025 г. ще бъде взето решение дали изискванията в социалната условност да продължат или да се изменят.

Снежана Благоева отбеляза новата възможност за инвестиции, която се отваря пред сектори, които досега не са имали шанса да се възползват от инвестиционните мерки. От 2023 г. организации на производители от другите сектори ще получат подкрепа да изпълняват инвестиционни проекти.

Тя припомни още, че стопанствата до 10 хектара няма да са задължени да спазват стандартните зелени изисквания за получаване на субсидии. За младите фермери е фиксирано, че ще получават 3% от пакета за директни плащания.

 

 

 

Leave a Comment