Производител на разсади за зеленчуци вече 8 години търси отговор на най-важния въпрос

Николай Татаров и колегите му в страната не получават обвързана подкрепа нито като зеленчукопроизводители, нито като оранжериеци. Лично той плаща 7300 лв. данък сгради и такса смет на община Пловдив, за която оранжериите са масивни сгради, а производството е промишлено
Оранжерийният комплекс е запълнен едва 40 на сто заради енергийната криза и липсата на държавна подкрепа

Николай Татаров

Пловдивският производител на разсади за зеленчукопроизводството Николай Татаров вече 8 години не може да получи отговор на най-важния въпрос: Що е то разсадопроизводство?

За себе си Татаров много добре знае отговора, но се пита дали Министерството на земеделието го знае и предпочита да оглушее, когато му го задават?

Въпроси към министерството

„Крайно време е аграрното ведомство да дефинира дали производството на разсади е част от производството на зеленчуци. Ако приемем, че производството на разсад е фаза от детската възраст на зеленчуците, то отговорът е очевиден. Нито човек, нито растение не може да прескочи от семето към зрялата си възраст, без преди това да премине през всички степени на растежа. Следователно, отговорът е ясен,“ казва разсадопроизводителят.

И друго:

„За да отгледаш разсад, е необходима оранжерия. За да заложиш зеленчуци като стокова продукция в оранжерия през зимните месеци, или като ранно полско производство, разсадите трябва да се отгледат в отопляема оранжерия. Тогава разсадопроизводството не е ли и оранжерийно производство“, продължава да пита Николай Татаров.

Прочети още: Производителите на зеленчукови разсади искат правила, стимули за клиентите и схема за подпомагане

Разсъждавайки как биха могли да се подпомагат производителите на разсад, той предлага подкрепата да е съобразена с разходите за отопление на единица площ. „Всяка площ се отоплява с определени мегавати, независимо от енергийния източник. Държавните служители могат да извършват проверки за площите, които отопляме – това едва ли ще ги затрудни, тъй като разсадопроизводителите сме малко. Да видят на място какво е засято в оранжериите. Ако отговаряме на критериите, е редно да получим подпомагане“, казва той.

Неговите въпроси от години търсят начин да влязат в земеделското министерство, но там са вдигнали подвижния мост, затворили са прозорците и са увеличили стражите при входа, ако илюстрираме кинематографски.

И така, този подсектор на зеленчукопроизводството е абсолютно не подпомогнат от години. Регистрираните земеделски производителите на разсади не получават обвързано подпомагане нито като зеленчукопроизводители, нито като оранжерийни производители. Полагат им се само директни плащания на площ, които са под 30 лева на декар. Преди 7-8 години стопаните на оранжерии са можели да участват в държавната помощ за акциза, но вече целият сектор оранжерийно производство е отрязан от тази възможност, тъй като горивата за отопление се третират като битов, а не производствен разход.

Ситуацията в момента
Малко от блоковите на коранжерийния комплекс от 8 декара са напълно запълнени с поръчани разсади

Малко от блоковете на оранжерийния комплекс от 8 декара са напълно запълнени с поръчани разсади

Точно в зима като тази да се помогне на тях е начин да се помогне въобще на зеленчукопроизводителите. Защото заради скъпото отопление и увеличената 3 до 4 пъти цена на торовете, разсадите са поскъпнали двойно. Специално при стоманено-стъклените оранжерийни блокове върху 8 дка, собственост на Николай Татаров, скокът е по-нисък – с 30%, казва той. Причината е, че отоплява с нафта. В енергийно стабилни години този бранш бяга от нафтата като един най-скъпите начини за отопление. Но през 2021/2022 г. това гориво увеличи най-слабо стойността си и стана изгодно за отопление.

По сметки на Николай Татаров среднодневният разход на нафта в периода ноември – април е 450 литра. Дори и да е празен, оранжерийният комплекс трябва да се отопля, макар и минимално, за да не замръзне водата в тръбите.

В момента съоръжението е запълнено на 40%, тъй като почти всички оранжерийни производители са се отказали от зимно производство заради високите цени на природния газ, пелетите и другите енергоносители.

Клиенти на Татаров са малките и средни оранжерийци. Те предпочитат да заложат в съоръженията устойчиви на студ зеленчуци като салати, лук, зеле, каквито са и преобладаващите разсади в оранжерията край Пловдив. Едва когато времето се обърне към по-топлите сезони, зеленчукопроизводителите ще поръчат разсади от домати и краставици.

За да засадят краставици през март, оранжерийните производители ще поръчат разсади през февруари, тъй като те са готови за месец. По същото време ще се заложат и доматени разсади, които ще станат след 60-70 дни. При пиперът ситуацията е сходна, макар че има значение и сортът, обяснява Николай Татаров.

Присадени разсади от Гърция – хем по-скъпи, хем по-търсени
Оттук започва развитието на семето в торфа. В момента се поръчват най-вече разсади на салати и зеле

Оттук започва развитието на семето в торфа. В момента се поръчват най-вече разсади на салати и зеле

Според него големите оранжерийни производители, които притежават стотици декари стоманено-стъклени оранжерии, купуват разсади от Гърция. Те са по-скъпи, но са и по-качествени, тъй като са присадени.

„Доколкото знам у нас никой не прави присадки на зеленчуци. Присадките са много добри за оранжерийно производство върху почва. Тъй като обичайно почвите са заразени с нематоди и гъбични заболявани, разсадите върху присадка елиминират тази опасност, тъй като подложката е устойчива на тях. И затова са предпочитани“, обясни производителят. Той разказа, че е бил в подобен на неговия завод за разсади в Гърция и е наблюдавал как български и албански работници присаждат, като правят отрези с бръснарско ножче. В България обаче липсват обучени работници и затова производителите не могат да предложат присадени разсади. Освен опитни работници са необходими и допълнителни инвестиции за помещение, в което подложката и присадникът да се развиват при определени условия, за да са с еднаква дебелина на стъблото и да имат съвместимост.

От никъде помощ

Като цяло подсекторът Производство на зеленчукови разсади е изцяло пренебрегнат, особено спрямо други държави от ЕС.

„Бил съм в унгарска оранжерия за разсади, където научих, че държавата поема изцяло разхода за отопление. Така е и в Полша“, твърди Татаров.

В неговия случай производството на зеленчукови разсади се подпомага от другите дейности на фирмата – търговия със сертифицирани семена, торове, продукти за растителна защита, торф, табли за разсади и други. Без търговската дейност, разсадопроизводството би било губещо и по още една причина.

Оранжерийният комплекс се намира в покрайнините на община Пловдив. Общинската данъчна служба третира производството като промишлено и начислява ежегодно данък сгради и такса смет, които общо са около 7300 лева. „Може би нашата оранжерия е единствената в България, за която властите твърдят, че представлява масивна непреместваема сграда, която трябва да се облага заради индустриалната ѝ дейност. Не можах да се преборя с общината и ежегодно плащам тези налози върху поземления имот“, оплака се производителят.

1 Comment

  1. Атанас казва:

    Ако не ви устройваше това, което изкарвате като пари, със сигурност досега да сте се отказали.Особено след като постоянно разширявате и обновявате оранжерията си. Фактите сами говорят за себе си.
    Разсадопроизводство няма как да се финансира от държавата.

Leave a Reply