Людмил Работов: Държавата можеше да изкупи тихомълком евтино зърно за резерва, без да изкривява пазара

След като се разлаяха кучетата, търговците изкупиха пшеницата на 630 лева, а сега се заговори за спиране на износа, което ще натисне цените надолу. Как ще продават на загуба без да фалират?
... и в ниския на западната селекция

… и в ниския на западната селекция

Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, пред Агро Пловдив

Бърза сметка за това дали ще стигне заделеният в бюджета 1,1 млрд. лв. за изкупуването на 700 000 тона хлебна пшеница, 450 000 тона фуражна, 500 000 тона царевица и 350 000 тона слънчоглед за резерва, показва, че дори и при силно занижени цени тези средства няма да са достатъчни. Какво мислите, г-н Работов, за решението на правителството да подсигури годишното потребление на зърно?

Намесването на държавата на пазара прави нещата по-сложни за всички нас. Видяхме какво се случи с цените на олиото и горивата. Говори се, че и за други стоки ще имаме изкривен пазар. За мен най-доброто регулиране на пазара е саморегулирането му. А то е там, където се пресекат търсенето и предлагането.

Не е ли разумно обаче при несигурното заради войната в Украйна бъдеще да имаме годишен резерв?

България може да има резерв. Казват, че и в момента имаме 300 000 тона зърно, но не знаем нищо за него – в кои складове е, има ли го физически въобще и колко е качествено. Според мен обаче е абсурдно да се държи излишък при положение, че потреблението на държавата е 1,5 млн. тона, като в това число влизат и фуражите. Тук ще вметна, че животните намаляха драстично, така че тази цифра трябва да се коригира. В същото време след три месеца влизаме в жътва. Защо да държим много скъпо зърно с увеличаваща се цена заради разходите за съхранение? Голяма е вероятността в зърното да има зараза и това не е необичайно, случва се. Мотивите на държавата за запълване на резерва са да имаме количества, които да са достатъчни, в случай, че стане ядрено замърсяване на новата реколта. И второ, държавата да се намеси на пазара, ако цените на фуража и пшеницата тръгнат прекалено нависоко.

От друга страна, ако не се спре износа, тези, в които е зърното, е естествено да търсят износ. Защото търговците вече са изкупили стоката на прекалено високи цени, а българските борси ще предложат покупки на по-ниска стойност. Преди десетина дни се дискутираше цена на пшеницата около 570 лева/тон. Имаше и предложения от страна на държавата всеки, който вкара в Държавния резерв 1000 тона, да има право да изнесе 1500 тона.

Какво се случи на пазара, когато бе обявено, че държавата ще се намеси?

С това решение общо взето се разлаяха кучетата. Търговците започнаха масово да купуват пшеница и цената се вдигна до 630-640 лева за пшеницата и 2000 лева за слънчогледа. После се понесе идеята, че ще бъде обявен форсмажор и търговията секна. Търговците са в трудна ситуация, защото ако се затвори износа, те ще платят неустойки по сключените договори. От друга страна цените на зърното могат рязко да паднат при затворен износ и тогава те ще загубят много средства.

Ще видим какво ще стане, след като „Врана“ЕАД бъде определено като дружество купувач за държавния резерв. Но за мен това не е нормално да пълниш резерва, когато цената е възможно най-висока. И това при положение, че зърното е в страната, това се вижда. Имаме около 2,5 милиона тона пшеница в момента. Въпросът е защо държавата трябва да ангажира този голям паричен ресурс от 1,1 милиарда лева? Очакваме нова реколта от 7 милиона тона, която трябва да складираме. Дори и мотивът за обезпечаване на зърно, ако се използва ядрено оръжие, не ми се струва правдоподобен. Защото, ако това стане, няма да има и потребители.

Какво според вас трябваше да направи правителството?

За мен, а и за повечето зърнопроизводители най-рационално щеше да бъде, ако държавата беше вляза тихомълком на пазара да изкупи количествата зърно, които е планирала. И тогава сделките щяха да са на ниска цена. По това време, когато правителство реши да напълни резерва, максималната цена на пшеницата беше 500 лева за тон. Колкото повече разгласяваха намерението си да купуват зърно, толкова повече цените растяха. Търговците се активизираха и изкупните цени на пшеницата станаха 630-640 лева. При нас, зърнопроизводителите, не остана зърно. Да има при нас най-много 200-300 хиляди тона. Всяка намеса на държавата в пазарните отношения се отразява негативно.

Може ли сега да предположите на какви цени ще се изкупи зърното?

В началото правителството предложи изкупната цена да е средноаритметична на цените на френската платформа Матиф за март и на световните цени на фючърсите за март 2023 г. Това изглеждаше добре, но не беше направено. Ако изкупната цена ще е спрямо борсовата в България, то тогава търговците няма да искат да продават, защото определено ще са на загуба. Ще искат да изнесат, дори и да са патриоти, за да не фалират.

 

 

 

Leave a Comment