Как фермерите по света реагират на кризата с торове

Някои производители обмислят да преминат към култури, които изискват по-малко хранителни вещества. Други планират да обработват по-малко площи. Трети казват, че просто ще използват по-малко тор, стратегия, която експертите прогнозират, че ще навреди на добивите. Производството е най-застрашено в развиващите се страни, чиито фермери имат по-малки финансови ресурси, за да издържат на бурята, каза Тони Уил, главен изпълнителен директор на базираната в Илинойс CF Industries Holdings, водещ производител на азотни торове.

В събота Перу обяви извънредно положение в селскостопанския си сектор заради опасения от продоволствена несигурност.

В указа се казва, че засятите площи в страната са паднали с 0,2% от август поради нарастващите цени на торовете и че обемът на вноса на зърно от Перу за фуражи също е намалял поради опасения за разходите. Сега правителството изготвя план за увеличаване на хранителните доставки на страната.

Двойно зло

Глобалните цени на торовете вече бяха високи преди инвазията на Русия на 24 февруари в Украйна, тъй като рекордните цени на природния газ и въглищата принудиха някои производители на торове да намалят производството в този жаден за енергия сектор.

Западните държави отговориха със строги икономически санкции срещу Русия след инвазията в Украйна, докато Съединените щати и Европейският съюз наложиха нови санкции на беларуския президент Александър Лукашенко, който оказа подкрепа за офанзивата на Русия.

Взети заедно, Русия и Беларус представляват повече от 40% от световния износ на поташ миналата година, един от трите критични хранителни вещества, използвани за повишаване на добивите, каза нидерландският кредитор Рабобанк този месец. Освен това на Русия се падат около 22% от световния износ на амоняк, 14% от световния износ на карбамид и около 14% на моноамониев фосфат (MAP) – всички те ключови торове.

Санкциите прекъснаха продажбите на торове и култури от Русия. Много западни банки и търговци се пазят от руските доставки от страх да не нарушат бързо променящите се правила, докато корабните фирми избягват Черноморския регион поради опасения за безопасността.

Всичко това представлява двоен удар за глобалните хранителни доставки.

Русия и Украйна са основни производители на зърно. Заедно те представляват около 30% от световния износ на пшеница и 20% от износа на царевица. Превозите на зърно през Черно море вече са прекъснати. Забавените доставки от тези две страни помогнаха за стимулиране на галопиращата глобална инфлация на храните. Световната банка заяви миналата седмица, че редица развиващи се страни са изправени пред краткосрочен недостиг на доставки на пшеница поради високата си зависимост от украинския износ.

Но кризата с торовете в някои отношения е по-тревожна, защото може да попречи на производството на храни в останалата част на света, което би могло да помогне за преодоляване на дефицитите, каза Максимо Тореро, главен икономист на Организацията на ООН по храните и земеделието.

„Ако не разрешим проблема с тора и търговията с торове не продължи, тогава ще имаме много сериозен проблем с доставките на храни следващата година“, каза Тореро пред Ройтерс.

Как реагират Бразилия и Африка

Бразилия, най-големият износител на соя в света, разчита в голяма степен на вносни торове като поташ, които представляват 38% от хранителните вещества за културите, използвани миналата година. Русия и Беларус са източник на половината от тези пратки.

Преди конфликта между Украйна и Русия бразилските фермери вече намаляваха посевите с царевица поради нарастващите цени на торовете. Отглеждането на соя вероятно също ще бъде засегнато, като производителите се разширяват по-бавно, отколкото през предходните години, според местната консултантска фирма Агроконсулт.

В западно-централния щат Мато Гросо, фермерът Кайрон Джакомели каза пред Ройтерс, че вече е намалил използването на торове за настоящата си реколта от царевица. Той каза, че е засял соя по-късно тази година, ход, който смята, че може да свие реколтата му с поне 8%.

Джакомели обяснява, че торът изчезва при някои търговци, които може и да не дочакат товарните кораби да акостират в Бразилия. Той все още се ядосва, че не е затворил покупка, която е договарял точно преди Русия да нахлуе в Украйна. „Разсеях се и сега плащам повече“, каза Джакомели.

Междувременно депутати от бразилските фермерски щати настояват за законодателство, което да отвори местните земи в Амазонка за добив на поташ. На тази мярка се противопоставят членовете на местното племе Мура, които казват, че добивът би унищожил естественото местообитание, от което зависят. Законопроектът все още си пробива път през националния конгрес.

В Зимбабве оскъдният и скъп внос принуди производителите на царевица като Бонифас Мутизе да произвеждат собствен тор. „Смесваме кравешки тор или пилешки отпадъци с цинк“, каза той.

Същото е и в селските райони на Кения. Фермерът Мери Камау каза, че тя също е намалила покупките на изкуствени торове и използва оборски тор за подхранване на кафето и авокадото, които отглежда на 12 акра в окръг Муранга. Тя се тревожи за последствията за семейството си.

„Ако не получа добра реколта, няма да имам нормални приходи. И това ще ме засегне през следващите две години – не е само този сезон“, каза Камау.

По-малко площи, по-малко тор

В Съединените щати фермерът от пето поколение от Ню Мексико Майк Бери има подобни притеснения. Наскоро той плати 680 долара за тон за течен азот, за да наторява реколтата си от царевица, „прекомерна“ цена, която той каза, че е с 232% над миналогодишната цена.

Бери каза, че планира да съкрати пролетните си площи с царевица за храна за добитък на около 300 акра от обичайните си 400 до 600 акра. Бери каза още, че ще намали приложенията на течен азот с около 30%, което може да снижи добивите му с 25%.

В крайна сметка: „Ще произвеждаме по-малко“, каза той.

Това може да изглежда недалновидно, като се има предвид, че цените на суровините са скочили рязко през последните седмици. Но разходите за отглеждане на култури изпреварват потенциалните приходи за много фермери.

„Решенията за засяване все повече се вземат не на пазарна основа, а по-скоро на производствените разходи, обусловени от цената и предлагането на торове“, пишат десетки американски законодатели в писмо от 17 март до Комисията за международна търговия на САЩ. Те търсят облекчение от митата върху вноса на торове от Мароко и Тринидад и Тобаго.

Откъде да купя?

Азия също се бори.

Индия, която внася торове за разрастващия се селскостопански сектор, все повече се обръща към Канада и Израел, за да замести руските си доставки.

Междувременно Тайланд е изправен пред натиск върху традиционната си реколта от ориз. На Русия и Беларус се падат около 12% от нейния внос на торове миналата година, показват данните на тайландското правителство. Но купуването от другаде може да се окаже трудно, отчасти защото вътрешният контрол върху цените на торове притиска тайландските вносители, тъй като цените на световните пазари експлодират, според Пленгсакди Пракашпесат, президент на тайландската асоциация за торове и селскостопански доставки.

„Ако сте търговец и определено ще загубите пари, ще внасяте ли още неща?“ — пита Пленгсакди.

Миналата година Китай наложи ограничения за износа на торове, за да защити собствените си фермери, тъй като световните цени се повишиха поради силното търсене и високите цени на енергията. Очакваше се Пекин да облекчи ограниченията тази година, което потенциално ще увеличи световните доставки, каза Гавин Джу, главен анализатор на торове в шанхайския офис на консултантската компания CRU. Но той каза, че това е по-малко вероятно сега, когато глобалният пазар е в хаос.

Притесненията относно нарастващата инфлация и продължителната война в Украйна карат някои фермери да планират много напред.

В Манитоба, Канада, фермерът на царевица и рапица Берт Пеетър наскоро се съгласи да похарчи повече от 500 000 канадски долара за закупуване на 80% от тора, който ще му е необходим за 2023 г. Въпреки че цените са високи, той смята, че нещата все още могат да се влошат.

Това „може да не свърши след една година“, каза Пеетър.