Растителна защита през април за житни, рапица, овощни градини и лозя

Бюлетин на БАБХ до 30 април

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Фенофаза: BBCH 29 – Край на братенето. Видими са максималния брой на братята; BBCH 30 – Начало на удължаване на стъблото: псевдостъблото и братята са изправени, първото междувъзлие започва да се удължава, върха на конуса на класа е поне 1 см над възела на братене.

Обикновена полевка /Microtus arvalis/

 

Вредоносна дейност на неприятеля е установена в по-голямата част на страната. Плътност около и над ПИВ от 0-5 активни колонии/дка са установени в областите: Варна, Велико Търново, Враца, Добрич, Плевен, Стара Загора и Търговище. В останалите области плътността е под ПИВ. Неприятелят обитава люцерни, ливади, ниви, градини и др. Храни се със зелени части на растения и по-рядко със семена. Живее на колонии в система от преплетени дълги ходове с различен брой дупки на повърхността. Необходимо е редовно обследване на посевите с есенници, рапица и люцерна. Химичният контрол върху популацията е добре да приключи до началото на активната вегетация на културите, когато дупките се виждат добре и примамките се приемат с по-голяма охота след дългата зима. Праг на икономическа вредност: – пролет – 1 брой активни колонии/дка.

Обикновена житна пиявица /Oulema melanopа/

Начало на поява на възрастните индивиди е установена в областите: Благоевград, Монтана, Плевен и Търговище. Бръмбарите се активизират в края на март – началото на април, а масовата им поява съвпада с края на вретененето на житните растения. Възрастните изгризват тесни и дълги прозорчета между нерватурата на листата, унищожавайки двата епидермиса и паренхима. При масово нападение листата побеляват и изсъхват.

Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/

Регистрирана е плътност от 1-2 повредени растения/кв.м в областите: Кюстендил, Плевен, Пловдив, Разград и Сливен. Обикновеният житен бегач развива едно поколение годишно. Зимува като ларва и по-рядко като възрастно в почвата. При мека зима и дебела снежна покривка, ларвите се хранят през цялата зима. Основно средство за контрол с неприятеля е спазването на сеитбообращение, обработките на почвата и контрол на житните плевели. При установяване на плътност над ПИВ да се третира с контактни инсектициди, с по-дълго последействие. Праг на икономическа вредност през пролетта: – във фенофаза „братене“ – 5 броя ларви на кв.м. или 5 бр. повредени растения/кв.м.

Листни Въшки /сем. Aphididae/

През месец март в областите: Варна, Враца, Кюстендил и Пазарджик на отделни полета са отчетени единични екземпляри от неприятеля. Най-често се срещат овесената и обикновената житна листна въшка. Ларвите се излюпват през март и април и започват да смучат сок от листата на растенията. Освен пряката вреда те вредят и косвено чрез образуването на чернилни гъбички, които пречат на фотосинтезата, и като вектори на вируса на жълтото ечемичено вджуджаване, което може да компрометира добивите. Химична борба се извежда срещу ларви, нимфи и възрастни при ПИВ: – във фенофаза „вретенене-изкласяване“ – 15 % нападнати растения или 10 бр./клас.

Ивичести житни цикади /Psammotettix sp./

В област Враца е констатирано намножаване, поради топлото и сухо време през есента. В областите: Ловеч и Монтана е установено начало на поява на възрастни екземпляри в посевите. Неприятелят развива от 2 до 4 поколения в годината и зимуват като яйце в листата на есенните житни.

Брашнеста мана /Erysiphe graminis/

В областите: Перник, Плевен и Силистра са установени единични пустули по долните етажи на гъсти добре гарнирани посеви. На този етап болестта е без икономическо значение. Брашнестата мана се среща почти ежегодно в страната. Развитието ѝ започва от долните етажи на растенията и напада всички зелени органи. Предимно по повърхността на листата се образуват сиво белезникави брашнести налепи. Прилагането на фунгициди е необходимо, когато нападението от брашнеста мана достигне праг на икономическа вредност: – във фенофаза „1-ви, 2-ри възел“ – 10 % нападната листна маса.

Септориози по житните /Septoria tritici, Septoria nodorum/

Установени са единични петна в областите: Варна, Видин, Добрич, Плевен, Сливен и Търговище. Септориозите се проявяват под формата на некротични петна по листата, стъблата, листните влагалища и по плевите на класа. Благоприятни условия за развитие на болестта са влажното време, висока въздушна влажност и температура на въздуха – 20-22 оС. Рано засетите посеви се нападат по-силно. Критичният момент от развитието на пшеницата по отношение на първичните заразявания със септориоза започва от фенофаза 1-ви-2-ри възел. След това болестта се разпространява по листните етажи, като най-голяма опасност представлява по време на появата на флагелния лист. Праг на икономическа вредност: – 5 % нападната листна маса, във фенофаза „1-ви, 2-ри възел“ на житните култури.

Мрежести петна по ечемик /Drechslera teres/

В областите: Велико Търново, Видин и Търговище е отчетена степен на нападение от 0-2 %. Първите признаци се констатират върху поникналите листенца след сеитбата под формата на закръглени кафяви петънца, преминаващи в неправилни, ограничени от нерватурата зони с типичното за болестта мрежесто, по-тъмнокафяво разграфяване.

РАПИЦА

Фенофаза: „Възобновяване на пролетна вегетация“ – областите: Враца, Кюстендил, Перник, Плевен, Пазарджик, Разград, Русе, Силистра, Сливен, София град, Стара Загора, Търговище и Шумен; BBCH 33 „Видимо нарастване на трето междувъзлие областите“: Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Монтана и Ямбол; BBCH 50 „Наличие на цветни пъпки (бутони), още обвити с листа“ – област Пловдив;

Обикновена полевка /Маcrotus arvalis/

Вредна дейност с плътност от 0-1 колонии/дка се наблюдава в областите: Варна, Монтана, Пазарджик, Разград, Търговище и Шумен, а 0-2 колонии/дка в областите: Враца и Кюстендил.

Рапична стъблена бълха /Psylliodes hrysocephalus/

През месец март е констатирано възобновяване на вредната дейност в областите: Варна, Пазарджик, Плевен и Пловдив, където плътността е 1-4 бр./кв. м. В област Враца отчетената популационна плътност е около и над ПИВ – 2-6 бр./кв. м. През пролетта ларвите продължават да се хранят с вътрешността на листните дръжки, но могат да преминат и по младите листа или да се вгризат в стъблото. Праг на икономическа вредност: – 4 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „разтворен 3-ти лист” – „9 или повече оформени листа”.

Рапичен стъблен скритохоботник /Ceutorhynchus napi/

В районите на Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Пловдив, Разград и Търговище е констатирано начало на вредна дейност на възрастното с плътност под ПИВ (1-2 бр./кв. м.). Установената плътност в област Плевен е около ПИВ (2-4 бр./кв. м). Бръмбарите се хранят с младите листа, цветните розетки и цветните пъпки на културата. Излюпените ларви се вгризват в стъблото. Икономическо значение имат повредите нанесени от ларвите. Те изгризват сърцевината на стъблото и се придвижват надолу, като правят ходове. Повредените растения се деформират и пречупват. Химичният контрол е насочен срещу възрастните преди яйцеснасяне и се предприема при достигане на праг на икономическа вредност: – 2-4 бр./кв.м при температура на въздуха 8-10° С.

Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/

Единични петна по долните етажи на листата са отчетени в областите: Варна, Видин и Пловдив, а 0-10 % нападната листна маса се наблюдава в областите Търговище и Шумен. Фомозата се благоприятства от хладно и влажно време. При такива условия инфекцията може бързо да се разпространи. Да се извършват редовни обследвания на площите с рапица, за да се определи състоянието на посевите, наличието и степента на нападение от патогена. Към прилагането на фунгициди трябва да се пристъпи, когато гъбата се среща по листата – под формата на листни петна.

КАРТОФИ

Фенофаза: BBCH 00/11 „Период на покой, клубенит е не покълнват “/ „Разтваряне на първите листа на главното стъбло”.

Телени червеи /сем.Elateridae/

В област Плевен отчетената популационна плътност на неприятеля е над ПИВ – 7-11 бр. ларви/кв.м. Извършено е химично третиране на нападнатите площи. Повреда нанасят ларвите на телените червеи. Те прекарват цялото си развитие в почвата. При отделните видове развитието на ларвите продължава от 2-4 до 5 години. Те повреждат кълновете, корените, младите стъбла, дълбаят ходове в клубените. Агротехническите мерки за контрол на телени червеи: спазване на сеитбооборот, добра подготовка на почвата, оптимална дълбочина на засаждане на клубените. Праг на икономическа вредност: – 4-6 бр. ларви/кв.м. преди засаждане и през вегетацията.

СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза: Ябълки и круши: BBCH 01/51 – „Начало на набъбване на листните пъпки: пъпките са видими набъбнали, люспите на пъпките са удължени и имат светли участъци“/ „Набъбване на неразцъфналите пъпки: удължаване на люспите на пъпките са удължени със светло оцветени участъци“.

Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla pyri/

През месец март е констатирана поява на възрастни индивиди и начало на яйцеснасяне в областите: Пазарджик и Пловдив. Начало на излюпване на ларви се наблюдава в област Пловдив. През последните няколко години, неприятелят се намножи масово и нанася сериозни поражения по крушата. Освен преките повреди, които причинява на дърветата, като смуче сок от всичките им части, предизвиква и неблагоприятни промени в обменните процеси. Крушовата бълха предизвиква преждевременно остаряване на леторасли, клончета и листа повишавайки съдържанието на азот в тях. Химичен контрол се извежда срещу възрастни и ларви, при праг на икономическа вредност: – във фенофаза разпукване на пъпките, зелен конус, „миши уши” – 2-3 бр. ларви и възрастни/ 100 пъпки.

Листни въшки /сем. Aphididae/

Начало на излюпване е установено в областите: Пазарджик и Пловдив. Възрастните и ларвите смучат сок от долната част на листата, листните и цветните дръжки и от връхните части на леторастите. Те са много опасни в началото на вегетационния период, когато образуват колонии по леторастите, пъпките и листата. Нападнатите части се деформират, а растежът им спира. Контролът да започне в най-ранните фенофази от развитието на овощните култури. Праг на икономическа вредност: – във фенофаза „разпукване на пъпки – розов бутон” – 10-15 бр. индивиди на 100 пъпки, или 10% нападнати розетки.

Ябълков цветопробивач /Anthonomus pomorum/

Поява на възрастни индивиди и други видове от групата на плодовите хоботници е отчетена през третата десетдневка на месец март. Ябълковият цветопробивач е проблем в старите овощни градини, от където вида се разселва. В насаждения с редовни растителнозищитни мероприятия неприятеля напада предимно крайните дървета, но при висока численост се наблюдава в целия масив. Той е особено вреден за алтернативно плододаващите дървета, където цветовете са по-малко. Вредят възрастното и ларвата, като по-големи са повредите от ларвата. Ето защо особено важно е да се намали плътността на бръмбарите преди началото на яйцеснасянето. Химичният контрол е насочен срещу възрастното преди яйцеснасяне, при плътност над Прага на икономическа вредност: – във фенофаза: разпукване на пъпките, зелен конус, „миши уши” бутонизация – 4-6 бръмбара / на 100 стръскани клона.

Начало на вредна дейност на

листозавивачки /сем. Tortricidae/ и неприятели от групата на листогризещите

е установена през последната десетдневка на месец март в областите: Пазарджик и Пловдив.

КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Черна сливова плодова оса /Hoplocampa minuta/

От края на месец март се наблюдава начало на летеж на плодовата оса по дивата растителност в областите: Видин, Плевен и Пловдив. Това е един от най-опасните неприятели по сливата. Летежът на осите започва по времето на цъфтежа на трънкосливите, които цъфтят малко по-рано от джанките и сливите. Осите снасят в чашката на цветчето, откъдето излюпената ларва навлиза в младите плодчета и се изхранва с вътрешността на костилката. Една ларва поврежда до 5 плодчета, които след това падат на земята заедно с дръжката. Химичен контрол да се проведе при ПИВ: – във фенофаза бутонизация-цветни розетки – до началото на цъфтеж – 2-3 бр.възрастни/10 стръскани клона; – във фенофаза „формиране на завръза“, срещу ларви – 2-5 % повредени завръза.

Източен плодов червей /Grapholita molesta/

В Югозападна България /АЕР Петрич и Сандански/ в края на месец февруари и началото на месец март е регистрирана поява на пеперудите на неприятеля, след което в резултат на застудяването летежът е преустановен до третата десетдневка на март. Пеперудите, летят през цялата светла част на денонощието и привечер, при температури над 140С. Женските снасят яйцата си поединично, по долната страна на листата и по младите леторасти. Химичен контрол се провежда в края на летежа на пеперудите и в началото на излюпване на гъсениците. Праг на икономическа вредност: – 10-15 бр. пеперуди/уловка/седмица – през вегетацията; – 2-3% нападнати леторасти за млади градини; – 5% повредени леторасти или 2-4% нападнати плодове за плододаващи градини.

Прасковен (клонков) молец /Anarsia lineatela/

В областите: Бургас, Пазарджик и Пловдив е констатирано възобновяване на вредната дейност на зимуващото поколение. При проведените обследвания за установяване активността на зимуващите гъсеници, в област Пловдив е отчетено нападение около ПИВ. Вредят презимувалите гъсеници, като повреждат пъпките и връхната част на леторастите. Гъсениците прогризват ход с дължина 1-3 мм и върхът на летораста клюмва и изсъхва. Химично пръскане се извършва при нужда, когато Прага на икономическа вредност достигне: – 3% нападнати леторасти и плодове от гъсеници.

Черничева щитоносна въшка /Pseudaulacspis pentagona/

Неприятелят е установен в градини от Благоевградски регион в плътност 15-18 зимуващи форми (1 метър клонка). Черничевата щитоносна въшка вреди, като се заселва по стъблата, клоните, летораслите и плодовете, на които изсмуква соковете. Вследствие на убождането засегнатата тъкан загива, а от изсмукването на сока растенията забавят растежа си и може напълно да загинат. Химична борба се извежда през вегетацията, при нападение над ПИВ: – 10-20 бр. ларви на 100 см. клонка .

ЛОЗЯ

Шарен гроздов молец /Lobesia botrana/

През третата десетдневка на месец март се наблюдава начало на летеж на неприятеля в област Благоевград. У нас шареният гроздов молец развива 2-3 поколения годишно и зимува в какавидна диапауза под кората на лозите, в основата на главината или в почвата в зависимост от начина на отглеждане на лозите. Летежът на пеперудите от презимувалите какавиди започва, когато средната денонощна температура на въздуха се повиши за десетина дни над 10-12 ° С.

Екскориоза по лоза /Phomopsis viticola/

Установени са първи симптоми на болестта в района на Благоевград. Отчетеното нападение е 2-4 %. Болестта се наблюдава предимно в старите лозови масиви. Гъбата зимува като мицел и пикнидии в кората. Оптималната температура за заразяване е 23°С и е необходима сравнително висока влажност на въздуха.

__________________________________________________________

Съгласно чл.107, т.3 от Закона за защита на растенията (обн. ДВ бр.61 от 25.07.2014 г.) се забранява прилагането на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане! Като изключение от забраната, продукти за растителна защита могат да се прилагат чрез въздушно пръскане само след писмено разрешение, издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), когато е на лице опасност за растенията и растителните продукти, посочена в чл.109 ал. 1 от Закона за защита на растенията.

Съгласно Закона за пчеларството (обн. ДВ, бр. 57 от 24.06.2003г.) Чл. 33. (1) Забранява се употребата на продукти за растителна защита и препарати за дезинфекция и дезинсекция върху земеделски и горски култури, трайни и крайпътни насаждения и медоносна растителност, намиращи се във фаза на цъфтеж и през периода на отделяне на мана. (2) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

При масово проявление на вредители и авиационно третиране на земеделски и/или горски култури с продукти и/или препарати за растителна защита по ал. 1 в райони, в които има пчелини, собственикът на земеделската и/или горската култура осъществява третирането след писмено разрешение на областната дирекция по безопасност на храните.

Мила Лазарова – главен експерт в дирекция РЗККППЗ

Даниела Василева – старши експерт в дирекция РЗККППЗ