След забраната за износ от Индия цената на пшеницата скочи с 5,9% в Чикаго

Решението обаче беше разкритикувано от министрите на земеделието от Г-7 на срещата в Германия.

„Ако всички започнат да налагат ограничения за износ или да затварят пазари, това ще влоши кризата“, каза германският министър на храните и земеделието Джем Йоздемир.

G7 е организация на седемте най-големи т. нар. „развити“ икономики в света, които доминират в световната търговия и международната финансова система. Те са Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и САЩ.

Въпреки че Индия е вторият по големина производител на пшеница в света, тя никога не е била основен износител, тъй като по-голямата част от реколтата й се продава на вътрешните пазари.

Но износът на пшеница от Украйна спадна след руската инвазия. И тъй като сушите и наводненията застрашават реколтата в други големи производители, търговците на стоки очакваха доставките от Индия да компенсират част от недостига.

Преди забраната Индия имаше за цел да достави рекордните 10 милиона тона пшеница тази година.

Само преди седмица висши служители от индийското министерство на търговията съобщиха, че са оптимистично настроени относно увеличаването на износа на пшеница от страната, за да отговорят на скока на глобалното търсене. Те повториха изявлението на премиера Нарендра Моди, че „Индия е готова да нахрани света“.

Така че забраната изглежда като обратен завой.

Делхи вдигаше шум, за да получи освобождаване от правилото на Световната търговска организация, което затруднява страните да изнасят зърна, които – както индийското правителство рутинно прави – се купуват на фиксирана цена от фермерите за официални резерви. И някои страни изглеждаха готови да помогнат на Индия да намери начин за износ на пшеница за света.