Вредители при овощни култури и лозя

Периодичен бюлетин за растителна защита на БАБХ до 31 май

СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Листни въшки /сем. Aphididae/

Продължават да вредят възрастни и ларви, като смучат сок от листата и от връхните части на леторастите. Нападнатите части се деформират, а растежът им спира. При храненето си въшките отделят медена роса, върху която се развиват чернилни гъбички. Във фенофаза „формиране на завръза“ – „нарастване на плодовете“ се третира при ПИВ: – Ябълки, Круши: колонии от Aphis spp – 10-15 бр./100 леторасти; колонии от Dysaphis spp. – 5 бр./100 леторасти.

Ябълкова плодова оса /Hoplocampa testudinea/

Начало на летеж е констатиран в област Кюстендил, а начало на яйцеснасяне в област Пазарджик. Непосредствено след като се излюпи лъжегъсеницата се вгризва под обвивката на плода и прави тесни ходове. Цялата вътрешност на засегнатите плодове почернява. ПИВ във фенофаза „формиране на завръза“: – 2-3% повредени завръзи.

Ябълков цветопробивач /Anthonomus pomorum/

Начало на поява и вредна дейност на презимували възрастни индивиди е установена в област Монтана. Излюпилите се ларви се хранят с тичинките, плодника и вътрешната страна на венчелистчетата, като ги слепват с екскрементите си, вследствие на което повредените цветове изсъхват и придобиват кафеникав цвят-кафяви топчета, забележими отдалече.

Ябълков плодов червей /Laspeyresia pomonella/ = /Cydia pomonella/

Отчетено е развитие на първо поколение на неприятеля. Начало на какавидиране е установено в област Бургас. Начало на летеж на пеперуди от първо поколение е констатирано през третата десетдневка на месец април в областите: Видин, Пазарджик и Търговище. След излюпването си, младите гъсеници пропълзяват до плодовете и се вгризват в тях. Вгризването става най-често на местата, където се допират плодовете и рядко до самата дръжка. След като навлезе в плода, гъсеницата дълбае ход в месестата част, прониква в семенната кутийка и се храни със семената. Химично третиране се извършва срещу възрастните, при масов летеж преди яйцеснасяне и срещу излюпващите се гъсеници, преди вгризването им в плодовете. ПИВ за първо поколение: – 3-5 бр. пеперуди /уловка/ седмица или 0,8-1% пресни вгризвания в плодовете.

Червен овощен акар /Panonychus ulmi/

В област Благоевград е констатирана вредна дейност на възрастни и ларви, там популационната плътност е над ПИВ (3-6 бр./лист). В районите на Пазарджик и Пловдив е установено начало на излюпване на зимуващи яйца. Първи възрастни се наблюдават в област Пазарджик от края на месец април. Ларвите, нимфите и възрастните са разположени от двете страни на листата. Те изсмукват растителен сок, в резултат на това се появяват светложълти петна около нерватурата, които постепенно се сливат и листата стават светлозелени до сребристо сиви. ПИВ: – 3-4 бр./подвижни форми на лист, във фенофаза „формиране на завръза”.

Кръгломиниращ молец /Cemiostoma scitella /= /Leucoptera malifoliella/

Начало на летеж на пеперуди от първо поколение се наблюдава в областите: Враца и Пазарджик. Начало на яйцеснасяне е отчетено в областите: Видин с плътност от 1 бр. яйце/лист и Пазарджик с плътност от 1-2 яйца/лист. Кръгломиниращият молец напада всички овощни видове, но предпочита ябълката. Гъсеницата му се вгризва между двата епидермиса и се храни с паранхимната тъкан на листа, като образува тунелчета и мини, които са характерни за него. Химичният контрол на кръгломиниращия молец е ефективен само при почервеняване на яйцата и начало на излюпване на гъсениците. Това налага точна, навременна и конкретна за всяко насаждение първична информация за числеността на популацията и за степента на нападение. ПИВ във фенофаза „формиране на завръза“: – 2-3 броя яйца и мини на лист.

Калифорнийска щитоносна въшка /Quadraspidiotus perniciosus/

Начало на летеж на възрастни мъжки индивиди е установена в област Пазарджик в овощна градина с констатирано нападение от предходни години. По плодовете и листата се появяват червени, кръгли петънца, като в средата им се забелязва щитчето на въшката. През вегетацията химичния контрол се извършва срещу ларвите при ПИВ: – 10 бр. ларви/100 см клонка или 2-3 бр. нападнати плодове.

Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla sp./

В област Пазарджик се наблюдава масово излюпване и вредна дейност на ларви от първо поколение на неприятеля. Плътността остава висока в градини с констатирано нападение. Възрастни, ларви и нимфи нанасят повреди, като смучат сок от леторастите и плодовете на крушата, а това води до преждевременно окапване на листата и плодовете. Освен преките повреди, които причинява на дърветата, обикновената крушова листна бълха пренася фитоплазма, която запушва проводящите съдове и предизвиква закърняване и загиване на крушовите дървета. Химичен контрол се води срещу възрастни и ларви, при ПИВ: – 2-3% заселени розетки във фенофаза „формиране на завръза”. Установено е начало на вредна дейност в областите: Видин, Враца, Монтана, Пазарджик и Сливен на Листогризещи гъсеници /сем. Lasiocampidae, сем. Noctuidae, сем. Erebidae/.

Листозавивачки /сем. Tortricidae/

В областите Кюстендил, Пазарджик и София област е констатирано начало на вредна дейност на листозавивачки, отчетената популационна плътност не надвишава ПИВ. Вредят младите гъсенички, които повреждат плодните и листните пъпки, като се вгризват в тях и се хранят с вътрешността им. ПИВ във фенофаза „бутонизация“: – 8-10 бр. гъсеници/10 розетки.

Мъхнат бръмбар /Epicometis hirta/

Начало на вредна дейност на възрастното се наблюдава в овощни насаждения от ябълки в област Монтана, където плътността е 1-4 бр./100 розетки. ПИВ във фенофаза „бутонизация“: – 5-7 бр. възрастни/100 розетки.

Струпясване по ябълка и круша /Venturia inaequalis/;/Venturia pirina/

Изгърмяване на аскоспори навън са констатирани в областите: Благоевград и Търговище. Първи петна по листата се наблюдават в областите: Благоевград и Ямбол. Нападение от първа степен (1-4% нападнати леторасти) се наблюдава в област Благоевград. По листата, листните дръжки, плодните дръжки и плодовете се образуват ясно очертани закръглени мазни петна, които се покриват със зеленосив налеп и некротират. Нападнатите листа пожълтяват, изсъхват и окапват, а пораженията по плодните дръжки предизвикват опадване на плодчетата. По плода се образуват тъмномаслени петна, които пречат на нарастването на плода и предизвикват деформации.

Брашнеста мана по ябълката /Podosphaera leucotricha/

Установена е поява на системна форма на патогена в областите: Благоевград, Кюстендил и Пазарджик. Констатирана е първа степен на нападение (3-5% нападнати леторасти от дифузната форма на болестта). В област Кюстендил повредените клонки са 0-2 %. Мицелът на гъбата обхваща напълно новообразуваните леторасти. Листата са дребни, тесни и лесно чупливи. Цветните органи са деформирани и не образуват плодове.

КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Сливов плодов червей /Laspeyresia funebranа/ = /Grapholita funebrana/

През настоящата година е отчетено по-рано начало на летеж по феромон на неприятеля, в сравнение с предходната година. Запазва се постоянен летеж в уловките. Излюпената гъсеница се вгризва под кожицата на плода. Храни се като издълбава ход в месото по посока на дръжката. Повредените плодове спират растежа си, стават виолетови и окапват. За да завърши развитието си една гъсеница поврежда 2-3 плода. Химично третиране се извършва срещу възрастните преди яйцеснасяне и срещу гъсениците в момента, на излюпване и вгризване при ПИВ за първо поколение: – 10-15 бр. пеперуди./уловка/седмица или 1 – 1,5 % пресни вгризвания.

Черна сливова плодова оса /Hoplocampa minuta/

През месец април е отчетен летеж, яйцеснасяне и начало на излюпване на лъжегъсениците на осата. Осите снасят в тъканта на чашелистчетата и по-рядко в самите чашки на още неразтворените цветове. Химичен контрол да се изведе срещу ларвите при ПИВ: – 2-5 % повредени завръза – във фенофаза „формиране на завръза.

Вишнев хоботник /Rhynchites auratus/

И през пролетта на 2022 г. плътността на неприятеля във всички райони на страната остава под ПИВ. Повредените плодове при храненето на хоботника и при снасянето на яйцата са почти негодни за консумация в прясно състояние и за преработка. Вредителят се установява сутрин рано чрез стръскване, ПИВ: – 3 броя хоботници на 10 клонки, в края на цъфтежа.

Източен плодов червей /Grapholitha molesta/

В югозападна България (АЕР Петрич и Сандански) в края на месец февруари и началото на месец март е регистрирана поява на пеперудите на източен плодов червей, след което в резултат на застудяването летежа е преустановен до 25.03. Към края на месец април се наблюдава масов летеж. В районите на Пазарджик, Стара Загора и Ямбол през първата и втората десетдневка на месеца е отчетено начало на летеж на първо поколение на неприятеля. Повредените леторасти се разпознават лесно – клюмват, изсъхват и в мястото на повреда се наблюдава смолотечение. Химичен контрол да се проведе в края на летежа на пеперудите и в началото на излюпване на гъсениците ПИВ: – 10-15 бр. пеперуди/уловка/седмица – през вегетацията; – 2-3% нападнати леторасти за млади градини; – 5% повредени леторасти или 2-4% нападнати плодове за плододаващи градини.

Прасковен (клонков) молец //

Вредна дейност на гъсениците от презимувалото поколение е отчетена през втората половина на месеца областите: Благоевград, Бургас и Пазарджик. Масово в страната е проведено по едно вегетационно третиране. Отчетен е летеж на пеперуди от лятното поколение в област Благоевград. Една гъсеница поврежда 2-3 пъпки, като предпочита листните. След това преминава по леторастите, вгризвайки се през върха на пъпката в сърцевината им, което причинява увяхване на връхната част, клонката. Следцъфтежното пръскане се извършва при ПИВ: – 3% повредени леторасти и плодове.

Черничева щитоносна въшка /Pseudaulacspis pentagona Targ./

Разпространена е в градини от Благоевградска област. Развитието и в заразените градини е по – бавно тази година в сравнение с предходните. В края на месец април е регистрирано излюпване на ларви от първо поколение. Особено опасна е въшката за младите прасковени насаждения. ПИВ: – 10-20 бр.ларви/100 см клонка през вегетацията.

В черешовите насаждения вредят различни видове Листозавивачки /сем. Tortricidae/, Педомерки /сем. Geometridae/, ларви на Костилкоплодова листна оса /Neurotoma nemoralis/. Плътността на неприятелите е под ПИВ до момента.

ПИВ: Листозавивачки /сем. Tortricidae/ – 12-15 бр. гъсеници/100 стръсквания, след цъфтеж;

Малка зимна педомерка /Cheimatobia (Operophtera) brumata/ – 8-10 бр. гъсеници/100 стръсквания или 10-12% повредени плодове;

Костилкоплодова листна оса /Neurotoma nemoralis/ – 10% нападнати леторасти, във фенофаза „формиране на завръза“ до „нарастване на плода“.

Листни въшки /сем. Аphididae/

Отчетено е повишаване на популационната плътност, но тя остава под ПИВ. Очаква се увеличение на плътността на неприятеля. В прасковените насаждения нападение от листни въшки е отчетено в областите: Пазарджик и Благоевград с плътност над ПИВ ( 3- 10 % нападнати леторасти). Листните въшки са особено опасни в началото на вегетацията на дръвчетата, когато образуват колонии по върховете на леторастите и младите листа. Нападнатите части силно се деформират, а растежът им спира. Във фенофаза „образуване на завръзи – нараствате на плодовете се третира при ПИВ: – Праскови: колонии – видове от Myzus spp., Brachycaudus spp. – 5% нападнати леторасти; колонии – видове от Hyalopterus spp.- 15% нападнати леторасти. – Сливи: колонии – видове от Hyalopterus spp., Phorodon – 15 бр./100 клонки или 15% нападнати леторасти; колонии – видове от Brachycaudus spp.- 5 бр./100 клонки или 5% нападнати леторасти.

Черна черешова листна въшка /Myzus cerasi/

До момента плътността на неприятеля е под ПИВ. Има тенденция за увеличаване плътността на неприятеля. Ларвите се излюпват напролет, при набъбване на пъпките. Те смучат сок от пъпките, а по-късно от долната страна на листата и леторастите. След като се изхранят, ларвите се превръщат в безкрили женски, които започват да раждат ларви. Те се развиват във фаза цъфтеж. След цъфтежа, по връхните части на леторастите се образуват големи колонии. ПИВ след цъфтеж: – 5% нападнати леторасти.

Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна /Blumeriella jappii/

Проявление на цилиндроспориоза по листата на череши и вишни до момента не е установено. Признаците на болестта се проявяват по листата, плодните дръжки, върховете на младите леторасти и по зелените плодове на черешата и вишната. От горната страна на листата се появяват множество дребни, пурпурни точици, които в последствие се превръщат в некротични петънца. При влажно време от долната страна на напетнените листа, се формират белезникави купчинки. Нападнатите листа пожълтяват и при силно нападение опадват още в средата на лятото.

Брашнеста мана по прасковата /Sphaerotheca pannosa var. Persicae/

Патогенът се развива при широк температурен диапазон, както при влажно, така и при сухо време, но честите и обилни превалявания значително потискат развитието на болестта. Признаците на болестта се развиват по всички растителни части, като тъканите на растението се засягат, докато са още нежни.

Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/

В резултат от благоприятните климатични условия се наблюдават поражения от патогена при костилковите видове. Процентът на нападение при черешите не е висок – до 3- 5% повредени цветове и клонки. При кайсиите, в област Разград се наблюдават поражения по цветовете (1-3 %), а по листа и леторасти в района на Пазарджик. Проведени са профилактични предцъфтежни и следцъфтежни третирания по културите. Симптомите на болестта по младите завръзи се наблюдават под формата на локално кафяво гниене, което постепенно обхваща целия плод. Инфектирането на плодовете протича в широк температурен диапазон и висока относителна влажност на въздуха. Повредените растителни части не опадват, а остават на дървото до следващата пролет.

Сачмянка /Stigmina carpophila/

От началото на месец април са установени прояви на болестта по листата на черешите в слаба степен на нападение. Установени са първи прояви на сачмянка по сливи. Признаците на патогена се наблюдават по листата, летораслите и плодовете като дребни червеникави петна, които постепенно се сливат в неправилна форма.Тъканта в центъра на листата некротира и опада.

Къдравост по праскова /Taphrina deformans/

Третиранията срещу зимуващата форма на болестта в по-голямата част от страната приключи до средата на месец април. Първи повреди от болестта са отчетени през втората десетдневка на месеца в областите: Благоевград, Пазарджик и Разград, като до момента не са констатирани съществени поражения. Признаците се развиват по току що образувалите се листа под формата на единични или многобройни, бледозелени, бледожълти или аленочервени подутини върху горната повърхност на листата, които от долната страна са хлътнали.

ЛОЗЯ

Шарен гроздов молец /Lobesia botrana/

През месец април е установено начало на летеж на неприятеля в областите: Бургас, Пловдив, Пазарджик и Търговище, а в района на Благоевград се наблюдава масов летеж и начало на яйцеснасяне. Отчетеният летеж на молеца е слаб. Вреда нанасят гъсениците, като изгризват цветните бутони и ги оплитат с копринени нишки. Те често нагризват разклоненията на ресата и части от нея опадват на земята. По този начин гъсениците предизвикват загиване на много повече цветни бутони, отколкото са в състояние да повредят пряко. Третиране се извършва при ПИВ за първо поколение: – 4-6 гъсеници на 100 реси за десертни сортове.

Жълт лозов акар /Schizotetranychus viticola/

Установено е активизиране на възрастните женски в областите: Бургас и Пловдив. Ларвите, нимфите и възрастните смучат сок от долната страна на листата, групирани предимно около главните и второстепенните нерви. Химичен контрол се провежда срещу възрастните и ларвите при достигнат ПИВ: – до средата на месец май – 2-3 бр.възрастни и ларви на лист.

Екскориоза /Phomopsis viticola/

Първи симптоми на болестта се наблюдават в района на Бургас. Повредите се забелязват най-добре в ранните фази от развитието на лозата. Част от пъпките не се развиват, а от останалите израстват леторасти със скъсени междувъзлия и деформирани листа.

Брашнеста мана /Oidium tuckeri/

Симптоми на болестта са констатирани в област Благоевград. Първите признаци се наблюдават при появата на младите леторасти, които заедно с младите листа са покрити с бял налеп. При масово нападение листата са деформирани и прегарят.