Бяла американска пеперуда се излюпи, гладна е

Общините „Марица“, Раковски и „Родопи“ в Пловдивско са най-силно засегнати от опасния вредител

Второто поколение на бялата американска пеперуда се излюпи на 19 юли, съобщава бюлетинът на отдел „ Растителна защита“ към БАБХ в Пловдив. То е много по-опасно и с по-голяма численост. Малките гъсеници са гладни и плъзват по цялото дърво, където е гнездото на този изключително вреден вид.

Специалистите по растителна защита обръщат особено внимание на общинските власти и фермерите в района на общините „Марица“, „Родопи“ и Раковски. Наричат терените там „проблемни“ заради по-гъстото присъствие на този карантинен неприятел. Според  отдел „Растителна защита“ в трите общини борбата срещу пеперудата е подценена, което ѝ позволява да се развива и да разширява периферията си в нови населени места.

Видът е локализиран по крайпътни дървета и дворни места, където запазва устойчива плътност през последните години. Да се извърши обследване на всички паркове, градини и крайпътни дървета, е съветът на специалистите. При откриване на гъсенични гнезда от бяла американска пеперуда да се проведе механична борба.  Тя се изразява в изрязване и задължително изгаряне на гъсеничните гнезда. Тази практика е най-евтина и безопасна от гледна точка на опазването на околната среда и здравето на хората. Навременното и извършване е напълно достатъчно, за да ограничи популацията на вредителя и намали плътността на традиционно по-силното второ лятно поколение. При нападение в градската и паркова зона да се използват биологични продукти на базата на Бацилус турингиензис – Дипел 2Х в концентрация 0,1%. Пръскането трябва да се проведе срещу младите гъсеници, които са по-чувствителни на използваните продукти. При нападение на селскостопански култури – гостоприемници-череши, сливи, вишни, могат да се прилагат одобрените препарати за растителна защита за вида. Да се спазва строго карантинния срок на действие. Препаратите, които експертите препоръчват са  Дурсбан 4 ЕК 0.15%, Нуреле Дурсбан 0.06%, Би 58 0.15%.

Що за вредител е

Бялата американска пеперуда (Hyphantria cunea Drury) е многояден виц. Напада повече от 200 растителни вида овощни и широколистни дървета и храсти. Гъсениците на неприятеля най-силно нападат черницата, черешата, ореха, остролистния клен, известен като ацер, ябълката, сливата, крушата, дюлята, вишната, бъз, ясен и лозата. По-слабо се нападат тополата, върбата, кайсията и липата.

Неприятелят снася два пъти в годината яйца и зимува като какавида в пукнатините по кората на дърветата, под стрехите и въобще, където намери пролуки.

Гъсениците на първо поколение на бялата американска пеперуда се развиват през юни в Северна България и още през май – в Южна. Гъсениците на второ поколение се излюпват съответно около средата на август и края на юли. Хранят се до септември-октомври.

Как изглежда

Пеперудите са средно големи със снежно бели криле. Понякога на крилете им  се виждат черни точки или тъмнокафяви петна.

Гъсениците първоначално са зеленикави, с дребни брадавици и космици по тялото. По-късно те потъмняват и когато се развият напълно достигат дължина 3-3.5 см.

След излюпването си гъсениците започват да се хранят групово и с много апетит. Първо скелетират долния епидермис на листата, а по-късно, след преминаването им във втора възраст, започват да правят малки дупки по листната петура и да оплитат по няколко листа в паяжина. По тези паяжинни гнезда може лесно да се познае, че нападението е точно от този неприятел.

Колкото повече растат гъсениците, толкова по-големи стават гнездата им. Те могат да оплетат и клоните в тях. Щом изядат листата, гъсениците на пеперудата  се преместват на ново дърво. Старата паяжина бързо покафенява, а дървото започва да прилича на опожарена дантела.

Гъсениците от последните възрасти напущат паяжинните гнезда и се разселват поединично по цялото дърво, което вече е силно повредено. При голяма плътност и липса на храна гъсениците нагризват и плодовете на крушите, ябълките и сливите.

Борба

Борбата с бялата американска пеперуда се провежда с механични мерки, с  химични средства или с бактериални препарати.

Най-подходящо е механичното унищожаване на гнездата на гъсениците от първо поколение, така че да не се допусне или поне да се ограничи второто поколение. Паяжинните гнезда се изрязват и изгарят веднага щом се забележат, преди да са се разпълзели гъсениците от по-големите възрасти. За целта може да се използва и факла, натопена в нафта и с нея внимателно да се обгарят гнездата, за да не се предизвика пожар.

За химическа защита могат да се използват препаратите, посочени по-горе. Отровените гъсеници загубват способността да се хранят, тялото им потъмнява и за 3-5 дни загиват от бактериално заболяване, което се е развило в тялото им. Тези препарати са много опасни за копринената буба, принципно казано, тъй като у нас вече не се отглеждат буби заради умирането на текстилната индустрия.