Болести и неприятели при зърнено-житни и технически култури

Периодичен бюлетин на БАБХ до 31 май

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Пшеница: Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/

Пролетната миграция на възрастните е установена във всички области. Отчетената плътност е от 0-1 бр./кв.м. През пролетта възрастните смучат сок от стъблото на младите растения, вследствие на което централният лист пожълтява, усуква се и изсъхва. Към провеждане на борба се преминава при изравняване на съотношението между половете, преди яйцеснасяне на неприятеля и отчетена плътност на възрастните над ПИВ (праг на икономическа вредност): – 2 бр/кв. м при суха и топла пролет, слаби и редки посеви; – 4 бр/кв. м при нормална гъстота на посева; – 1 бр./кв. м за семепроизводните посеви.

Обикновена житна пиявица /Oulema melanopa/

Масова поява на възрастното е установена в почти всички области. Начало на яйцеснасяне и начало на излюпване са установени в областите: Кюстендил, Разград, Сливен, Търговище и Шумен. Бръмбарите изгризват страница 3 от 22 тесни и дълги прoзорчести ивици между нерватурата на листата. При масова повреда листата побеляват и изсъхват. Химично третиране срещу ларвите се провежда при ПИВ (праг на икономическа вредност) с разрешените за употреба инсектициди. ПИВ във фенофаза „вретенене“ е: – 30 бр. /кв. м – редки посеви и суха пролет; – 50 бр. /кв. м – гъсти посеви и хладна пролет.

Листни въшки /cем. Aphididae/

На единични полета в отделни области се наблюдава вредоносна дейност на неприятеля, като плътност над ПИВ е установена в областите: Велико Търново, Перник и Силистра. Нападнати са 3,000 хил. ха. Неприятелите смучат сок от зелените части на растенията, които по-късно избледняват, пожълтяват и при по-силно нападение изсъхват. Химичен контрол срещу ларви, нимфи, възрастни се провежда при отчетена плътност над ПИВ във фенофаза „вретенене“-„изкласяване“ : -5% нападнати растения или 10 бр./клас.

Брашнеста мана /Erysiphe graminis/

Констатирана е поява на единични пустули по долните листа в ранни и по-гъсти посеви, като плътността е под ПИВ. Болестта се развива през целия вегетационен период, ако условията са благоприятни за развитието ù. Напада всички зелени органи, но най-често по първите листа и след това и върху листата от горните етажи, листните влагалища, стъблата и по-рядко плевите се появява нечисто бели брашнести налепи. Химичен контрол срещу болестта се провежда при отчетена плътност над ПИВ: – 10% нападната листна маса под флагов лист, във фенофаза поява на флагелния лист – цъфтеж на житните култури;

Септориози /Septoria tritici/, /Septoria nodorum/

Констатирано е нападение предимно по долните етажи на растенията, без да е достигнат ПИВ в голяма част на страната. Петна с пикнидии по листата са установени в областите: Бургас, Враца, Добрич, Монтана, Перник, Плевен, Разград, Сливен, Стара Загора и Търговище. Благоприятни условия за развитие на болестта са влажното време, високата въздушна влажност и температура на въздуха – 20-22оС. Болестта се разпространява по листните етажи, като най-голяма опасност представлява по време на появата на флагелния лист. Третиране се провежда при отчетена плътност над ПИВ: страница 4 от 22 – 5% нападната листна маса под флагов лист, във фенофаза поява на флагелния лист – изкласяване на житните култури;

Мрежести петна /Drechslera teres/

Петна по долните листа на ечемика са установени в областите: Велико Търново, Търговище и Шумен. Плътността варира от 0- 5%. Нападнатите растения не изкласяват или остават стерилни и ако се образуват семена те са спаружени и слабо развити.

Кафява листна ръжда /Puccinia recondita/

Констатирани са първи прояви от патогена, без да е достигнат ПИВ. Критичният период от развитието на пшеницата по отношение на кафявата ръжда е времето от появата на флаговият лист до края на цъфтежа. При температури на въздуха около 25°С, чести превалявания и облачно време съществува голям риск от заразяване с патогена. ПИВ във фенофаза „поява на флагелния лист“ – ‚цъфтеж“: – 5% нападната листна маса под флагов лист;

МАСЛОДАЙНА РАПИЦА

Рапична стъблена бълха /Psylliodes chrysocephalus/

В област Кюстендил е установена вредна дейност, където отчетената плътност от 0-1 бр./кв. м. Повреди нанасят основно възрастните, като нагризват малки отвори по листата, стъблата и листните дръжки. Химично третиране да се извърши при достигане на ПИВ: – 4 бр. възрастни./кв.м във фенофаза „разтворен трети лист – 9 или повече оформени листа“.

Рапичен стъблен скритохоботник /Ceutorhynchus napi/

Вредна дейност с плътност около и над ПИВ (0-3 бр. възрастни/кв.м.) се наблюдава в областите: Кюстендил, Разград, Силистра, Търговище и Шумен. В областите: Враца и Добрич отчетената плътност е над ПИВ. Възрастните изгризват малки отвори в листата и стъблата. Повредите, които нанасят ларвите са от икономическо значение. Те изгризват сърцевината на стъблото. ПИВ: -4 бр. възрастни/кв.м през пролетта при 8-10° С.

Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/

Наблюдава се начало и масова поява на възрастното. Плътност под и около ПИВ (0-6 бр. /растение) е установена в областите: Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Кюстендил, Перник, Плевен, Разград, Русе, Сливен, Стара Загора, Търговище и Ямбол. Плътност над ПИВ е отчетена в областите: Плевен и Шумен (6-8 бр./растение), Враца и Силистра (8-12 бр./растение). Повредите се причиняват от възрастните. Преди цъфтежа те прогризват отвори в цветните пъпки за да достигнат тичинките и да се хранят с полена. Често се засяга и плодника, което води до стерилност и преждевременна загуба на цвета. Веднъж започнал цъфтежа, бръмбара се храни с новопоявилия се полен и щетите са нищожни.Контролът е насочен към възрастните и се определя от състоянието на посева и ПИВ във фенофаза „бутонизация” – първи венчелистчета („жълт бутон”): – 4 бр./растение в посев под оптимална гъстота и по-слаб потенциал; – 6 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциа.

Шушулков хоботник /Ceutorhynchus assimilis/

През месец април е констатирана вредна дейност на неприятеля в областите: Велико Търново и Търговище. Отчетената плътност е 0-2 бр./кв. м. Възрастните се появяват при температура над 130С. След като се хранят известно време, женските полагат яйцата си в шушулките. Излюпените ларви нагризват повърхностно зърната в шушулките, а покъсно навлизат в тях. Химичен контрол срещу шушулковия хоботник се провежда при ПИВ: – 2-4 бр. възрастни/кв.м. при оформяне на първите шушулки.

Сухо стъблено гниене /фомоза/ /Leptosphaeria maculans/

В област Търговище е установено нападение по долните листни етажи с плътност от 5- 15 %. Върху най-долните листа се образуват неправилни закръглени, сивозеленикави петна, с дребни черни точки по тях. Петната постепенно некротират и обхващат листните дръжка и стъблото. Заразяването на стъблото става непосредствено на нивото или над почвената повърхност. Фомозата напада и кореновата шийка с появата на тъмни петна, които водят до изсъхване и загиване на растенията.

СЛЪНЧОГЛЕД И ЦАРЕВИЦА

Сив царевичен хоботник /Tanymecus dilaticollis/

Установена е поява и начало на вредна дейност от Сив царевичен хоботник в площите с царевица в областите: Видин, Враца и Плевен. В област Враца в поникнали царевични посеви е установена масово вредна дейност. Там на площ от 0,300 хил. ха, плътността на неприятеля е над ПИВ (достига до 6 бр./кв.м.). В слънчогледови посеви в областите Варна и Видин е отчетено излизане на възрастни индивиди от почвата. Отчетената плътност в област Видин е 2-7 бр./кв.м., което е над ПИВ. Със затопляне на времето през май и масовото поникване на културите, опасността от хоботниците нараства. Възрастните нанасят най-големи повреди при поникването на растенията. Те нагризват младите кълнове от началото на поникване до 3-ти – 4-ти лист. Химичният контрол срещу неприятеля се осъществява, чрез вегетационно пръскане с инсектициди, в началото на поникване на културите, което обикновено съвпада с масовата поява на хоботника. Прага на икономическа вредност при слънчоглед : – 2 бр.възрастни/кв. м. във фенофаза „поникване”; – 5-6 бр.възрастни/кв. м. във фенофаза „4-5-ти лист”;

Праг на икономическа вредност при царевица : – над 2 бр. възрастни/кв. м. във фенофаза до „5-ти – 7-ми лист” или 20-30% повредена листна маса.

КАРТОФИ

Колорадски бръмбар /Leptinotarsa decemlineata/

Първите установени повреди от възрастните на неприятеля са регистрирани в област Благоевград (АЕР Петрич). Начало на излизане от зимните убежища на колорадски бръмбар е констатирано в област Пазарджик. Най-опасни за растенията са повредите причинени по време на цъфтеж и клубенообразуване. Колорадският бръмбар е най-вреден за ранните картофи, тъй като късият вегетационен период не дава възможност на повредените растения да възстановят загубената листна маса. Химичен контрол срещу възрастните да се провежда при ПИВ: – 10 % заселени гнезда при поникване до 10-15 см височина на растенията; – 5 бр. възрастни на 100 растения при 15-25 см височина на растенията; – 10 бр. яйчни купчинки на 10 растения при 15-25 см височина на растенията; ПИВ за ларвите е: – 150 бр. ларви на 100 растения при 15- 25 см височина на растенията; – 10 % нападнати растения във фенофаза „бутонизация”.

Телени червеи /сем. Elateridae/

Внесени са инсектициди срещу неприятеля при засаждане на картофите. Телените червеи са едни от най-често срещаните многоядни неприятели и се характеризират с широка екологична и хранителна пластичност, с което се обуславя широкото им географско разпространение. Вреда нанасят ларвите. Те водят подземен начин на живот, което затруднява контрола срещу тях. ПИВ преди засаждане и през вегетацията: – 4-6 бр. ларви/кв.м.

Картофен молец /Phthorimaea operculella/

Установено е начало на летеж на картофен молец в заложените феромонови уловки в областите: Кюстендил и Пазарджик. По клубените на картофите снасят главно в очите на клубените. Силно нападнатите листа постепенно завяхват и загиват. Гъсениците напускат такива листа и навлизат в стъблото, където издълбават ходове, насочени надолу. Стъблата над мястото на повредата увяхват и изсъхват. Химичен контрол се провежда при достигане на ПИВ: – 3 % нападнати растения от гъсеници през вегетацията.

Картофена мана /Phytophthora infestans/

Симптомите на болестта се проявяват, като бял налеп по долната страна на листата. При засушаване петната изсъхват и налепът изчезва. Болестта се проявява през втората половина от вегетацията на картофите – фенофаза „закриване на редовете” – „бутонизация”.

ТЮТЮН

Тютюнев т рипс /Thrips tabaci/

През първата половина на месец април неприятеля е открит в плевелната растителност в областите: Кърджали и Пазарджик, а през втората половина на месеца и в област Враца. Ларвите и възрастните се хранят като смучат сок около нерватурата на листата. Повредените тъкани остават без хлорофил. Трипсът е преносител на болестта “доматена бронзовост’’ След разсаждането на тютюна се извършва третиране срещу възрастните, когато ПИВ надвишава: – единични индивиди на 10 – 12% от растенията.