Бюрокрацията по границите на ЕС с Украйна допълнително затруднява износа на зърно

in Агровести от света / by / on 26 май 2022 at 15:51 /
След няколко седмици трябва да жънем, а складовете с миналогодишна реколта са пълни, казват украински фермери
Страх от „Гладомора“, причинен на Украйна от Сталин, кара зърнопроизводителите да изнасят царевица и да задържат пшеницата
Черноморските пристанища на Украйна са добре оборудвани за товарене на зърно

Черноморските пристанища на Украйна са добре оборудвани за товарене на зърно

Украинските фермери имат 20 милиона тона зърно, които не могат да стигнат до международните пазари, а нова реколта е напът да започне да се прибира. Какво може да се направи, за да се достави храната на хората, които отчаяно се нуждаят от нея, тъй като цените растат по целия свят?

В началото на февруари Надя Стецюк очакваше една печеливша година за стопанство ѝ в централната Черкаска област, разказва Би Би Си.

Цените на международния пазар бяха високи и се покачваха всеки ден, така че тя държеше част от продукцията си, за да я продаде по-късно. Тогава Русия нападна.

Нейният регион не е претърпял най-лошите сражения, но въздействието върху фермата ѝе дълбоко.

След нашествието изобщо не успяхме да продадем зърно.

Сега цената тук е наполовина по-ниска от преди войната

казва г-жа Стецюк. „Може да има продоволствена криза в Европа и света, но тук е безизходица, защото не можем да изнесем тази храна.“

Украинският външен министър Дмитро Кулеба определи като „изнудване“ предложението на Русия да премахне блокадата на украинските черноморски пристанища в замяна на отмяната на санкциите.

В началото на тази година цените на много от основните храни в света достигнаха върхове за всички времена. Мнозина се надяваха, че реколтата от Украйна може да помогне за компенсиране на глобалния недостиг. Но инвазията на Русия предотврати това.

Преди войната 90% от износа на Украйна тръгваше през дълбоки пристанища в Черно море, които могат да товарят танкери, достатъчно големи, за да пътуват на дълги разстояния – до Китай или Индия – и все пак да носят печалба. Но сега всички пристанища са затворени. Русия завзе по-голямата част от бреговата линия на Украйна и блокира останалата част с флот от най-малко 20 кораба, включително четири подводници.

Ръководителят на WFP – Световната хранителна програма на ООН (WFP), която храни хора на ръба на глада в Етиопия, Йемен и Афганистан и доставя 40% от пшеницата си от Украйна – Дейвид Бийзли, призова международната общност да организира конвой, за да разбие тази блокада.

„Без разбиране от Русия, във военно отношение има толкова много неща, които могат да се объркат“, казва Джонатан Бентам, анализатор по морска отбрана в Международния институт за стратегически изследвания. Един конвой би изисквал значителна въздушна, земна и морска мощ, казва той, и би бил политически сложен.

„В идеалния случай, за да поддържате напрежението ниско,

бихте помолили страни около Черно море, като Румъния и България, да го направят. Но те вероятно нямат капацитет.

Тогава ще трябва да помислите за привличане на членове на НАТО извън Черно море“.

Това би поставило Турция, която контролира проливите в Черно море, в трудна позиция. Турция вече заяви, че ще ограничи влизането на военни кораби.

Предложението на Русия да отвори коридор през Черно море за доставки на храни в замяна на облекчаване на санкциите дойде, когато Европейският съюз обсъждаше в сряда нов пакет от санкции и не показа никакви признаци за промяна на курса.

Дори ако войната приключи утре, може да отнеме месеци или години, за да стане Черно море отново безопасно, казва Бентам, тъй като Украйна защитава крайбрежието си с мини и стратегически потънали кораби.

Засега храната може да се изнася от Украйна само по суша или на шлепове през река Дунав.

Миналата седмица ЕС обяви планове да помогне, като инвестира милиарди евро в инфраструктура. Но съседът на Надя Стецюк, Киис Хизинга – който притежава и стопанисва 15 000 хектара – казва, че ЕС не прави достатъчно.

Той се опитва да превозва стоки от началото на войната и е раздразнен от планината от документи, изисквани от ЕС, които според него създават опашки на границата с дължина до 25 км.

„Това е само хартия, не е като че всъщност вземат проби от царевицата. Просто трябва да имате хартията“, казва той.

На 18 май, два дни след съобщението за ЕС, митническите власти поискаха от шофьорите му други два формуляра, които никога не са виждали.

„Границата с ЕС не става по-лесна, напротив, става все по-бюрократична“,

казва той.

През последните три седмици Хизинга е изнесъл 150 тона зърно. Същото количество можеше да изнесе през пристанището Одеса за няколко часа.

„Отворете границите“, призовава г-н Хизинга към ЕС, „просто пропуснете нещата“.

Основният маршрут за излизане от страната сега е железопътният. Но железопътната система на Украйна е по-широка от тази на ЕС, което означава, че товарите трябва да се прехвърлят в нови вагони на границата. Средното време за изчакване е 16 дни, но може да отнеме до 30.

Въпреки че глобалният разговор около недостига на храни е до голяма степен за пшеницата, по-голямата част от зърното, което напуска Украйна в момента, е царевица. И това е по две причини, според Елена Нероба, украински зърнен анализатор в брокерската компания Максигрейн.

Тя вярва, че

украинските фермери се колебаят да продават пшеница, защото са преследвани от спомена за Голодомора

– глад, създаден от Сталин през 1932 г., при който загинаха милиони украинци. Царевицата, от друга страна, не се яде толкова широко в Украйна.

Другият фактор според нея е търсенето. Европа не купува много украинска пшеница, тя е самодостатъчна. И е трудно тази пшеница да се изнесе извън ЕС, тъй като пристанищата в Полша и Румъния не са оборудвани за износ на големи количества зърно.

„До юли страните от ЕС ще бъдат заети с изнасянето на собствените си летни реколти и ще имат още по-малък капацитет да се справят с храната на Украйна“, казва г-жа Нероба.

Времето за решаване на проблема изтича. Складовите помещения са пълни и до лятната реколта от пшеница, ечемик и рапица остават седмици.

Г-жа Стецюк все още има около 40% от миналогодишната реколта, съхранявана във фермата ѝ и малко място за новата жътва.

Ако не може да продаде запасите си, не може да си позволи да засеете тази есен. Тя се надява, че международната общност може да помогне за финансирането на украинските фермери да съхраняват зърно и да засеят отново.

Ако не го направят, казва тя,

недостигът на зърно през следващата година ще бъде още по-лош.

Много житни култури са в особено лошо състояние в момента. В Централна Европа, САЩ, Индия, Пакистан и Северна Африка сухото време показа, че добивите ще бъдат ниски. В Украйна, за разлика от това, времето за пшеница е добро.

Г-жа Стецюк започна работа във фермата на покойния си съпруг преди 30 години, когато Украйна се появяваше от пепелта на СССР. Те бяха първите в своя регион, които купиха земеделска земя и се превърнаха в гордо фермерско семейство в процеса. Двете й дъщери и синът й също се включиха.

„Искаме да продължим да го правим. Искаме да помагаме, осигурявайки храна на хората.“

За няколко месеца, казва тя, Русия ги е върнала с поне 20 години назад.

Tags: ,

Leave a Comment