БАСЗЗ открои във форум критичните промени, които все не се случват в земеделието

Ново законодателство в поземлените отношения, модернизиране на напоителните системи, връзка между науката и практиката са част от проблемите, които не са решени

„Разпокъсаността на земята, малките по размери обработваеми парцели и липсата на напояване затрудняват развитието на модерно и рентабилно земеделие. Критично е състоянието на хидромелиоративната структура за напояване, отводняване и превенция.“

Това заяви на по време на дискусия на тема „Състояние, проблеми и перспективи пред селското стопанство през призмата на поземлените отношения“ Стайко Стайков, председател на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Форумът бе организиран от БАСЗЗ и Българската стопанска камара. В него взеха участие и Добри Митрев – председател на УС на БСК, зам.-министърът на земеделието Стефан Бурджев, проф. д.н. инж. Мартин Банов – председател на Селскостопанска академия, проф. д.н. Димитър Греков от Аграрен университет Пловдив, Тиери Лескай – генерален секретар на ELO, доц. д-р Румяна Василевска-Иванова от Института по физиология на растенията и генетика към БАН.

Стайко Стайков каза, че е необходимо да се предприемат спешни мерки за проектиране, изграждане на нова, както и модернизирането на съществуващата хидромелиоративната инфраструктура. Той добави, че трябва да се установи в спешен порядък състоянието и собствеността на съществуващите съоръжения. Освен това трябва да се осигури финансов ресурс и стимул за собствениците на земеделски земи, както и за земеделските производители, за да изграждат нови напоителни и отводнителни съоръжения.

Стайков посочи още, че селското стопанство е в челните редици на българската икономика. Отрасълът, заедно със свързаните с него дейности, дават около 30 процента от брутния вътрешен продукт на страната.

В същото време предпоставките за устойчивото използване на земеделските земи задължително включва внедряването и практикуването на съвременни форми на земеделие, като алтернатива на конвенционалния тип, практикуван масово в момента.

Бе поставен и въпросът за критично важното създаване на Национална земеделска камара с участието на неправителствени организации, които защитават успешно правата и интересите на своите членове през призмата на обществения интерес. камарата трябва да бъде финансирана на следващ етап, за да изгради своя администрация. Съществуването на подобно обединение ще равнопостави българските земеделци пред европейските им колеги.

Участниците се обединиха около необходимостта да се създаде изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения и включващо собствеността и ползването на земеделските земи, арендата, опазването, напояването, пренареждането и групирането на земеделските парцели.

Дискусията открои като важни проблеми недостатъчната защита на неприкосновеността на частната собственост. А също така и скъсаната връзка между науката и висшето образование с бизнеса и неправителствения сектор в аграрния сектор. Бе припомнено, че държавата очевидно не счита за приоритет селскостопанската наука в светлината на нищожното увеличение на бюджета на Селскостопанска академия, срещу което тези дни председателят проф. Банов възрази в бюджетната комисия.

„Воденичен камък на врата“ на собствениците на земеделски земи продължава да бъде проблемът с така наречената комасация по ползване или „белите петна“, изтъкна Стайнов. Той уточни, че ако преди време годишно се е обработвала на това основание около 2 млн. декара земя, то към днешна дата реалистично са не повече 1,2 млн. декара, каза председателят, цитиран от БТА.

„Въпросите за напояването, представителството на браншовите организации и развитието на аграрната наука са от стратегическо значение за бъдещето на българското земеделие“, каза зам.-министър Бурджев. Относно „Напоителни системи“ЕАД той посочи, че в държавното дружество са въведени ред и контрол, като са предприети мерки за поддръжка и охрана на съоръженията.