Проф. Р. Андреев: Ливадната пеперуда е почти навсякъде и напада всичко. Идва трето поколение!

Преподавателят в Аграрния университет, който е сред най-известните ентомолози у нас, описва вредителя и борбата срещу него
Професор Радослав Андреев

Професор Радослав Андреев

Не е вярно, че ливадната пеперуда се е разпространила фатално само в Добруджа. Тази година можем да открием неприятеля в каламитет на много места в Източна и Централна България. Среща се в областите Бургас, Ямбол, Стара Загора, Плевен, покрай морето. Дори в Пловдивско я наблюдавахме в полета с люцерна край с. Крумово. Но стопаните там взеха бързи мерки и спряха развитието на пеперудата. Това разказа пред Агро Пловдив известният ентомолог и преподавател в Аграрния университет в Пловдив проф. д-р Радослав Андреев.

Той припомни, че у нас същият неприятел (Loxostege sticticalis L.) е бил в каламитет през 1971-1973 г. От Добричко са съобщили, че и през 1981 г. е имало частично нападение.

„Няма цикличност в появата на този вредител, всичко е въпрос на стечения на обстоятелството. Не са само климатичните фактори, много други неща влияят за намножаването му. Със сигурност пеперудата се е появила още миналата година, за да има време да се намножи през 2022 г. до каламитета, който виждаме“, убеден е проф. Андреев. По думите му ливадната пеперуда е обичайно срещан неприятел у нас, но се случва рядко ситуацията да се изпусне толкова фатално. „Земеделците не са я забелязали навреме и тя се е разпространила необезкоявана“, каза ентомологът.

Проф. Радослав Андреев ни предостави своя актуална разработка с богат снимков материал за ливадната пеперуда, заедно със средствата за борба срещу нея.

Публикуваме я с негово позволение.

Разред Пеперуди – Lepidoptera

Сем. Crambidae

Ливадна пеперудаLoxostege sticticalis L.

У нас е разпространена повсеместно. Видът има многогодишен тип популационна динамика и в дълги периоди е с ниска плътност, но има и години, когато популацията е във възход, а през 2022 е наблюдаван каламитет в източните и някои централни райони на страната. Гъсениците се изхранват с голям брой културни и диви растения – от 35 ботанически семейства. Най-силно се нападат слънчоглед, царевица, едногодишни и многогодишни бобови култури (люцерна), цвекло, коноп, памук, зеленчукови култури (най-вече тиквови), лавандула и различни ливадни треви (лобода, щир, равнец и др.).

По-рядко напада овощни, житни, картофи, домати и тютюн.

ливадна пеперудаВъзрастното насекомо е с дължина 8-12 mm и размах на крилете 18-26 mm. Предните крила най-често са сиво-кафяви, но се срещат и жълто-кафяви, с тъмнокафяви петна. Успоредно на терминалния (външния) ръб има тъмна ивица и втора от жълти петна. В медиалната клетка има голямо жълто ромбоидно петно. Задните крила са белезникаво-сиви, с две успоредни тъмнокафяви ивици. Крилата са сгънати като равнобедрен триъгълник, когато пеперудата е в покой. Антените са нишковидни.

Яйца

Яйца

Яйцата са удължено-овални, белезникави, с дължина 0,8-1 mm и широчина 0,4-0,5 mm. Снасят се поединично или на малки групи. Преди излюпването на гъсеницата потъмняват.

Гъсеницата при излюпването е светло белезникава около 1 mm. Възрастните гъсеници са от сиво-зелени до сиво-кафяви, с по-тъмна гръбна страна, по която преминават надлъжни тъмни и светли ивици. Главата е изпъстрена с петна. По тялото имат брадавички (щитчета), от които излизат фини космици. На дължината достигат 35-38 mm.

Гъсеници на ливадна пеперуда

Какавидата е червено-кафява, дълга 10-12 mm. Поместена е в копринен пашкул, в почвата.

Снимки на яйца и какавида https://pnwhandbooks.org/insect/agronomic/sugar-beet/sugar-beet-webworm

Снимки на яйца и какавида https://pnwhandbooks.org/insect/agronomic/sugar-beet/sugar-beet-webworm

Ливадната пеперуда развива три поколения годишно и зимува като напълно развита гъсеница в продълговато-овално копринено пашкулче в почвата. През първата половина на април гъсениците какавидират и пеперудите от първо поколение летят през втората половина на месеца, при средна денонощна температура на въздуха 15ºС. Масовият летеж е през май при температура не по-ниска от 17ºС. Пеперудите приемат нектар от различни цъфтящи растения за да узреят полово. Активни са както през деня, така и през нощта, но масовият им летеж е около 23-24 часа. Привличат се от светлина и хранителни атрактанти (ферментиращи течности). Оптималната температура за летежа и копулацията е 20-25ºС. Един женски индивид снася от 40 до 600 яйца на групи по 2-20 от долната страна на листата. Яйцеснасянето е след залез-слънце и през нощта, при температура на въздуха не по-ниска от 18ºС.

Ембрионалното развитие на първо поколение е от 5-6 до 9 дни, а на следващите поколения от 3 до 6 дни.

Гъсениците живеят индивидуално, открито по растенията. Повредата зависи от възрастта и хранителния гостоприемник.

Малките гъсеници скелетират листата, първоначално по-фино, като изяждат само единия (най-често горния) епидермис и паренхима. Фино скелетиране има и от възрастните гъсеници при гостоприемници с по-дебели листа. При растения с по-тънки листа възрастните гъсеници може да изгризат изцяло междунервните пространства и да оставят само грубите жилки. Нападат се и цветните части. При придвижването си от едно листо (клонче, цвят) върху друго гъсениците отделят копринени нишки и при висока плътност се наблюдава омотаване на нападнатите части. Храненето е изключително интензивно и нападнатите растения могат да бъдат напълно обезлистени буквално за няколко дни.

Характерно за гъсениците е, че след като унищожат листата на растенията в даден посев се придвижват в съседни ненападнати площи, като изминават големи разстояния, дори преодоляват и водни прегради.

5Екранна снимка 2022-07-25 130119

 

7Екранна снимка 2022-07-25 1304126Екранна снимка 2022-07-25 1302488Екранна снимка 2022-07-25 1305149Екранна снимка 2022-07-25 130630Продължителността на ларвния стадий е 14-30 дни, след което гъсениците какавидират в почвата, в копринен пашкул. Какавидният период е 15-21 дни. Пълното развитие на едно поколение на ливадната пеперуда продължава от един до два месеца, в зависимост от температурата и хранителния гостоприемник. При второ и трето поколение периода е 30-36 дни.

Пеперудите от второ поколение летят в края на юни и първата половина на юли, а от трето поколение – от средата на август до края на септември. Гъсениците от тези поколения са по-многобройни и нанасят големи повреди.

Каламитети на Ливадната пеперуда у нас е имало през първата половина на 20-ти век (1901, 1912, 1919, 1921). След Втората световна война културата на земеделието в България се повишава, започва масово използване на химични инсектициди и каламитети от този неприятел се развиват много по-рядко. Последният голям каламитет е през 1975 г. Освен от системата на земеделие и използваните ПРЗ масовото намножаване на Ливадната пеперуда зависи от абиотичните (климатичните) и от биотичните (хищници и паразити) фактори, затова в днешно време се проявява през сравнително дълги периоди. За първо поколение неблагоприятно влияние оказва понижаването на температурите под 180С, а за второ и трето – силното засушаване, при което пеперудите не се хранят с качествен нектар и може да останат напълно стерилни. Описани са над 70 естествени регулатора, от различни разреди (твърдокрили, ципокрили, двукрили), които унищожават гъсениците на вида. Яйцата се паразитират от Trichogramma.

10Екранна снимка 2022-07-25 130716

Методи за контрол

За намаляване на повредите е необходимо навреме и в срок да се провеждат всички агротехнически мероприятия по време на отглеждането на културите – ранна сеитба на едногодишните пролетни растения; торене; напояване; редовни обработки за унищожаване на плевелната растителност, както и окосяване на тревистата растителност в съседните синори и целинни площи; навременно прибиране на реколтата и др.

Контролът и избора на препарати при ливадната пеперуда са както при надземните нощенки. Третиране с инсектициди (химични и биологични с контактно и стомашно действие) се провежда при плътност над прага на икономическа вредност, но трябва да се има предвид, че храненето на гъсениците е изключително интензивно и нападнатите растения могат да бъдат обезлистени само за няколко дни. При масово намножаване за предпочитане са ПРЗ с бърз инициален ефект като синтетичните пиретроиди.

За захарно цвекло ПИВ е 4-6 гъсеници на 1 m2 или 10% повредена листна маса от поникване до очертаване на редовете, а след това 10 гъсеници/m2 или 25% повредена листна маса; ПИВ за царевица е от 5-6 до 10 гъсеници/m2 в началните фази – от поникване до 5-ти – 6-ти лист; ПИВ за слънчогледа е 8-10 гъсеници/m2 от поникване до 5-ти – 6-ти лист и 15-20 гъсеници/m2 преди цъфтежа; ПИВ за люцерна е 5-8 гъсеници/m2 при млад подраст; ПИВ за тютюна е 4-6 гъсеници/m2 след разсаждане; при конопа ПИВ е 10 гъсеници/m2 за първо поколение и 20 гъсеници/m2 за второ.

Обследването се прави с пробни площадки (1х1 m).

Регистрирани препарати: Вазтак 100ЕК – 15 ml/dka за гъсеници II и III възраст – 20 ml/dka за гъсеници IV и V възраст; Магеос 150ВГ – 10 g/dka; Суми Алфа 5ЕК – 25 ml/dka за гъсеници II и III възраст – 30 ml/dka за гъсеници IV и V възраст.

Бактериалните препарати на база B.thuringiensis (Дипел, Рапакс и др.) не са регистрирани, но дават много добър резултат. Не трябва да се забравя, че тяхното действие е по-бавно (гъсениците умират след 2-4 дни) и процента смъртност е по-нисък в сравнение с химичните продукти.

При каламитетно намножаване е възможно използването и на яйчния паразит Trichogramma. Колонизирането се провежда в периода на масово яйцеснасяне. Нормата и кратността зависят от плътността и продължителността на яйценосния период. Консултирайте се със специалист!

Ако третирането е при цъфтящи култури трябва да се спазва Наредба 13 за опазване на пчелите.

Летежът на възрастните може да се установи със светлинни уловки.

 

 

 

Leave a Comment