Ангел Вукодинов: Ще има подпомагане заради войната в Украйна, а ние, най-ударените от нея, не сме в списъка

Ако се повтори още една 2022 г., фалитите в зърнопроизводството ще са факт. Но когато зърнопроизводителите изразим тревога, обществото реагира ехидно

Г-н Вукодинов, ще рискувате ли да засеете сега рапица след дъжда, без да знаете дали няма да имаме прекалено суха есен?

Решихме да си дадем почивка от рапицата и ще пропуснем сеитбата тази година. доскоро рапицата беше една от най-печелившите култури, но производството ѝ е скъпо. А освен това имаме съображения и заради сеитбооборота. Консумативите растат предимно нагоре, а цените на продукцията в момента са с низходящ тренд – както на рапицата, така и на другата продукция.

Как ви изглежда бъдещето? Виждате ли светлина?

Без да се правя на пророк още миналата година, когато започна да поскъпва торът, мисля, че беше през месец май, а също така и машините тръгнаха нагоре, въпреки изоставащите с година и половина доставки, споделих пред някои колеги, че не очаквам 2022 година да е толкова тежка, колкото ще бъде 2023-а. Защото реколта ’22 е относително скъпа като себестойност, но всеки от нас, земеделските производители, е имал някакви запаси на определени видове консумативи. Цените растяха, но средните разходи, които направихме, бяха по-ниски от днешните. Докато реколтата догодина вече ще е произведена на днешните цени на консумативите, защото едва ли някой от нас е натрупал запаси за две-три години напред. Сега влагаме всички разходи на максимално високи цени. Много рано е да предричаме каква ще бъде реколтата догодина като количество, а още по-рано е да прогнозираме цените. Възможно е да имаме средна по обем реколта, по-слаб е шансът да придобием ниска реколта, а най-малък е добивите да са отлични. Наблюденията ми показват, че

за Южна България всяка трета година имаме по-лоши от средните добиви,

а на пет години веднъж са по-високи. Ако имаме през 2023 г. средна реколта и ниски цени, ще се получи едно много неблагоприятно произведение.

Как биха се случили по-ниски цени при световната криза със зърното?

Всичко е възможно. Няколко стотин милиона души гладуват в света и пазарът просто не може да понесе прекалено поскъпване.

Продължават ли да растат цените на торовете успоредно с цената на природния газ?

Продължават. Много леко се поколебаха преди месец-два, но в момента са високи и крайно високи. Единственият тор, при който има някакви колебания, е карбамидът. Той вече не се ползва толкова много и може би затова при него виждаме задържане на цените. Амониевата селитра сега е 1560 лева от склад на търговец, завод или пристанище. Като докараш тора до стопанството, цената отива към 1600 лв. без ДДС. Комбинираните торове като ди- или моноамониев фосфат вървят още по-нагоре И така ползването на торовете може да докара до 90-100 лева разход на декар площ. Ако добивът е 500 кг, това означава, че само торовете идват по 20 лева на декар като разход. Семената и препарати също поскъпнаха, но не в такава степен като торовете, които са 4-5 пъти нагоре. В момента горивата леко се поуспокоиха, но нас това не ни успокоява, защото по време на жътвата, когато се харчи най-много дизел, те бяха почти 4 лева за литър и то на едро.

В момента имаме и ръст на лихвите по кредитите, които ползваме,

тъй като Европейската централна банка увеличи процента. Не искам да говоря и за ръстовете във фонд Работна заплата, а също и на рентите, които вече плащаме в пари, защото по селата няма кой вече да гледа животни и да му трябва фураж. Но рентите според мен се вдигат надпазарно. В Южна България вече можем да видим ренти от порядъка на 80-90 лева, които стават голямо бреме… Но за мен по-голямата тревога е друга – липсва реален пазар.

Какво става на пазара? Има ли купувачи и доколко е изгодно да се продава сега?

Искат или не, хората трябва да продават, защото имаме стокови или финансови кредити. Пазарът е много свит. В Пловдивско сме малко по-облагодетелствани, защото имаме сериозни преработвателни предприятия, които устойчиво купуват. Но като цяло цените са доста колебаещи се и много често са надолу. Например рапицата сега не можеш да я продадеш. Пазарът се отваря за момент, а после се затваря. Цената е почти като миналогодишната.

Покрай украинския внос на слънчоглед и абсолютното бездействие на държавата цената му се срина.

Уж трябваше да преминава транзитно, а остава тук и предизвиква катаклизми. От миналата година досега държавата отчита внос от 700 хиляди тона, но не знаем дали това е истина. Вносът е повече от нашето потребление. Ние тази година ще произведем под 1,5 млн. тона заради по-слабата реколта, а никой не защитава българските производители. Ако властта си мисли, че с украинския внос ще бъде намалена цената на олиото, нека погледне етикетите – не виждаме цената да пада. Другият проблем е, че ние спазваме европейските изисквания, което оскъпява продукцията ни, като тя е и по-чиста. А за производството на украински слънчоглед се използват забранени в ЕС продукти за растителна защита. Не знам какъв фитосанитарен контрол правим у нас при вноса, особено като наблюдаваме сагите около БАБХ, но в края на краищата има опасност и за нашето здраве. Защото украинското зърно се преработва и ние го консумираме като олио и други продукти. Българските преработватели купуват много слабо български слънчоглед, ако въобще го купуват.

Какви са добивите от слънчоглед в Пловдивско и на каква цена се купува реколтата?

Добивите са ниски – между 150 и 220 кг/дка, както споделят колегите. Аз още не съм започнал да жъна. Знам, че слънчогледът се изкупува в момента на 1,10 лв./кг. При такава цена приходите ще са 180 лева на декар. От тях почти половината ще отидат за рента и още 50 лева за торове. Така че при тази изкупна цена приходите много бързо ще се занулят.

 Дотук не казахте нищо оптимистично.

Знаете, че

когато ние, зърнопроизводителите, изразим тревога за бъдещето,

за реколтата, за финансовото здраве на земеделците, това се приема ехидно от обществото.

Не сме забелязали Министерството на земеделието да е включило зърнопроизводителите в някакъв вид подпомагане. Или не е така?

Не, ние сме изключени от помощите. Сега предстои да се раздадат средства на много сектори, а помощта е заради войната в Украйна. Не знам как определят кои са пострадалите сектори, при положение, че нито ориз, нито плодове, грозде и зеленчуци се вкарват от Украйна. Сигурно всички сектори имат действителна нужда от подпомагане, но нали парите ще се дават заради последствията от войната. А ние сме най-ударени от нея. Но досега никой не ни е споменал като ощетени. Само ще кажа, че ако се повтори още една година като 2022 година – със сравнително ниски добиви, висока себестойност и никакъв пазар – мисля, че фалитите в нашия сектор ще станат факт.