Костадин Костадинов: НАЗ се организира за общ европейски протест на 14 септември

Демонстрациите ще са заради украинския внос на слънчоглед и против изискването за намаляване на продуктите за растителна защита

На он-лайн среща, проведена между най-големите земеделски организации в 12 държави в ЕС вчера, 1 септември, лидерите са взели единно решение за всеобщ протест. Предложените дати са 14, 15 и 16 септември. Това съобщи днес пред Агро Пловдив председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов.

„За нас най-подходящата дата е 14 септември, за да не помрачаваме първия учебен ден. Ще протестираме около или в градовете – това тепърва ще решим“, поясни Костадинов. Преди това ще има пресконференция, на която ще бъдат обяснени причините за демонстрациите. На същата дата започва неформалната среща на министрите на земеделието в ЕС, на която българският представител – вероятно зам.-министър Георги Събев, ще изиска от кризисния фонд на ЕС да бъдат отпуснати компенсации на засегнатите от украинския внос държави като България.

В срещата вчера са участвали представители на 12-те държави от инициативата „Три морета“  – България, Австрия, Хърватска, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Участниците са били единодушни за необходимостта от общ протест.

До 10 септември ще бъде изготвено общо комюнике на 12-те. Позицията на НАЗ е в комюникето да залегне искане за недопускане в страната ни на зърно, третирано с препарати, неразрешени в ЕС. Второто ни искане, споделяно и останалите организации, е свързано със стратегията „От фермата до трапезата“ и по-точно с изискването за намаляване с 50% употребата на пестициди.

„Ще ви дам пример. Нидерландия е с 8,8 кг/дка пестициди, а България е с 3,8 кг. Искането към Нидерландия е да намали с 50% растителнозащитните продукти, а към България – с 35%. В това няма равенство“, коментира Костадинов.

България потребява 6 пъти по-малко пестициди от Нидерландия и е на дъното в класацията на ЕС

Заради вноса на украински слънчоглед в момента в България няма търговия – всичко е замряло, посочи председателят. Консумативите за производство непрекъснато растат, а цените на зърното падат. „С този общ фронт на земеделските организации от 12-те държави, искаме нормалността да се върне и да спрат игрите на търговците.“

Костадин Костадинов предположи, че сеитбата на житни култури тази есен няма да е върху по-малко площи. При рапицата обаче ситуацията е съвсем различна. Маслодайната култура изисква повече разходи и рисковете при поникване при нея са по-големи заради климатичните промени. По-важната причина обаче е ниската цена и липсата на пазар.

„Вносът на украински слънчоглед задоволи преработвателите – консуматори на рапица. Производителите на биогориво замениха рапицата със слънчоглед. В момента нашата рапица стои непродадена и не знаем какво ще стане оттук нататък. Затова голяма част от зърнопроизводителите ще се откажат тази година да отглеждат рапица“, каза председателят.