Ето как ще действа при бедствия от 2023 г. Взаимоспомагателният фонд заложен в Стратегическия план за земеделието

Земеделските стопани трябва да внасят във фонда ежегодно 1,5% от субсидиите, получени от директните плащания
Милиони слънчогледови семена покриха базата на Георги Стоилов при наводнението в Трилистник в началото на септември

Милиони слънчогледови семки покриха базата на Георги Стоилов при наводнението в Трилистник в началото на септември 

В края на август 2021 г. страховита градушка счупи до едно стъклата и изкриви конструкцията на голяма оранжерия в село Ръжево Конаре, Пловдивско. Собственикът получи обезщетение единствено за реколтата вътре, а за голямата щета в размер на над един милион лева нямаше помощ. 

Тази година в началото на септември наводнението в село Трилистник отнесе 500 тона току що прибран маслодаен слънчоглед и фатално намокри 12 тона грах и 300 тона хлебна пшеница на зърнопроизводителя Георги Стоилов. Той ще получи от земеделското министерство компенсации единствено за неприбраната на полето реколта. За унищожените в склада слънчоглед, грах и пшеница е възможно да има обезщетения от държавата единствено поради обявеното бедствено положение в селото.

Преди броени дни вятърът в община Поморие счупи и изкриви коловете и събори растенията на 2500 декара лозя. Земеделското министерство ще плати неприбраното грозде и разходите по разчистване на масивите. Оттам нататък за унищожените инвестиции лозарите ще разчитат отново на държавата.

От 2023 г. щетите от подобни бедствия би трябвало да започнат да се изплащат от Взаимоспомагателен фонд,

заложен в Стратегическия план.

Големият въпрос към момента е, че липсва законодателство, което да създаде този фонд и да определи правилата, по които той ще действа. А 2023 г. започва само след около 100 дни.

Какво знаем за Взаимоспомагателния фонд от предходното управление на Министерството на земеделието?

Този фонд е нов инструмент за управление на риска, който ще се прилага през 2023-2027 г.

Средствата, събрани в него, ще се използват за съфинансиране на застраховането на продукцията – нещо, което се прилага от години – и за изплащане на компенсации при нанесени щети от различни бедствия, в това число и болести при животни и вредители по стопанските растения, пазарни загуби и други. Плюс от създаването на този фонд е, че стопаните ще получават обезщетения дори и да нямат 100% пропаднали площи. Досега тоталните загуби на продукция се компенсираха с държавна помощ, а при частични загуби не се предвиждаше подпомагане.

Земеделските стопани ще участват в капитала на Взаимоспомагателния фонд като за целта трябва да внесат 1,5% от размера на получените субсидии по директни плащания. В директните плащания влизат приходите от СЕПП, преразпределителното плащане, финансирането на малки и на млади фермери, еко-схемите, обвързаната подкрепа за плодове, зеленчуци, животни и памук, преходната национална помощ за животни и за тютюн.

1,5% от директни плащания (които са общо 4 400 485 452 евро), записани като сума за 5-годишния срок в Стратегическия план, са малко над 128,5 млн. лв.

В текстовете на плана, които касаят Взаимоспомагателния фонд, не е записано императивно, че всички земеделски стопани ще са длъжни да внасят въпросни 1,5% от директните плащания. Вероятно обаче със създаването на този фонд държавните помощи за застраховане и за обезщетения при бедствия и други критични събития, ще отпаднат. И искат, не искат, земеделските стопани ще се включат с вноските си във Взаимоспомагателния фонд.

Досега ЕК прилагаше механизма за финансова дисциплина, с който се удържаха около 1,5% от директните плащания на всички български фермери, които са получили субсидии в размер по-голям от 2000 евро. Средствата се събираха като резерв, който да се използва при възникване на кризи. Ежегодно Комисията възстановяваше внесените суми. От 2023 г. тези удръжки ще са на разположение на държавите членки.

Разликата ще е в това, че в Стратегическия план не е записано, че най-малките производители ще бъдат освободени от този тип плащане за управление на риска. Освен това сумите няма да бъдат възстановявани, както се случваше досега.

Бюджетът на Взаимоспомагателния фонд ще се трупа от вноските на земеделски стопани, от държавата и европейските земеделски фондове.

Той ще се разпределя по две линии. Едната е за съфинансиране на селскостопанските застраховки, другата е компенсиране на загуби.

Взаимоспомагателният фонд за гарантиране на доходите ще изплащане на финансова компенсация на земеделските производители, която покрива икономически загуби, причинени от:

-неблагоприятно климатично или катастрофично събитие;

-болест по животните или растенията;

-заразяване с вредители;

-екологичен инцидент;

-мярка, приета в съответствие с Директива № 2000/29 / ЕО с цел да унищожи или ограничи болест по растенията или вредител;

-щети, възникнали в следствие на търговски риск по отношение на купувача ( включително търговски вериги) при доставки на земеделски продукти, за които земеделския производител може да представи документи за размера на щетата и да докаже, че щетата е възникнала в следствие на събитие, извън негов контрол;

-големи вариации в цените на земеделските продукти, които са извън контрола на земеделските производители -пазарни кризи и рискове, свързани с пазарите на земеделски продукти в България и страните от ЕС;

-пазарни кризи и рискове, свързани с пазари на земеделски продукти в трети страни -епидемиологични кризи и пандемии;

-Други непредвидими кризисни събития, влияещи на доходите на стопаните, надлежно признати от компетентния орган.

Подпомагането ще се предоставя само за покриване на загуби, които надвишават праг от поне 20 % от средногодишната стойност на продукцията или доход на даден земеделски стопанин от осреднения размер на база три години от предшестващия петгодишен период, като се изключват годините с най-високия и най-ниския показател, а когато не са налични данни за този период се взема предвид предшестващия тригодишен период. Подробна методика за определяне размера на загубите ще бъде включена в националното законодателство, като ще отчита вид на култури, разходи за производство на продукция, максимален размер на разходите на площ.

Подкрепата по дейност „Застраховане на селскостопанска продукция“ се предоставя под формата на безвъзмездна помощ за допустими разходи, които представляват разходите за валидна застрахователна премия. Обезщетението от Взаимоспомагателния фонд не може да компенсира повече от общата стойност на разходите за покриване на загубите.

Земеделските стопани подават заявление за участие, което трябва да съответства на условията за допустимост по интервенцията и да отговаря на приложимото европейско и национално законодателство.

Максималният интензитет на помощта е до 50% от допустимите разходи за подпомагане от Взаимоспомагателен фонд за гарантиране на доходите.

Размерът на подпомагането, изплащано от Взаимоспомагателния фонд, е гарантиран за всички земеделски стопани, получили безвъзмездна финансова помощ по схемите за директни плащания за предходната стопанска година. Подкрепата се предоставя и под формата на безвъзмездна помощ за допустими разходи, които представляват разходите за валидна застрахователна премия. Максималният интензитет на помощта е до 70% от допустимите разходи по дейност „Застраховане на селскостопанска продукция.

Не се допуска натрупване на подпомагане за едни и същи разходи на ниво стопанство.

 

 

 

 

Leave a Comment